Стивън Кинг
Пътна мрежа (30)

11 януари, 1974 г.

Маглиоре му се обади в един и петнайсет следобед.

— Добре — каза той. — Ще действаме! Ти и аз. Ще ти струва девет хиляди долара. Предполагам, че това не променя решението ти.

— В брой?

— Какво искаш да кажеш, в брой? Да не си мислиш, че ще взема чек с твоето име на него?

— Добре. Извинявай.

— Утре вечер в десет часа бъди в боулинг-залата Ревъл Лейнс. Нали знаеш къде е?

— Да, на път 7. Точно след търговския център Скайвю.

— Така. На шестнайсета пътека ще има двама души със зелени ризи, на които със златно на гърба пише „Марлин авеню Файърстоун“. Отиваш при тях. Единият от тях ще ти обясни всичко, което трябва да знаеш. Това ще стане, докато играете боулинг. Ще хвърлиш четири-пет топки, после тръгваш с колата към таверната Таун лайн в града. Знаеш ли я къде е ?

— Не.

— Продължаваш на запад по Път 7. Пада се след три-четири километра от същата страна на пътя. Паркираш отзад. Моите момчета ще паркират до теб. Ще бъдат с пикап Додж Кастъм кеб. Син. Ще прехвърлят един сандък от пикапа в твоя багажник. Ти им даваш плика. Сигурно съм полудял, за да правя това с теб, знаеш ли? Трябва да съм мръднал. И ще ме тикнат заради това. Тогава ще имам достатъчно време, за да се чудя защо по дяволите го направих.

— Бих искал да поговорим следващата седмица. Лично.

— Не. В никакъв случай. Не съм ти отчето-изповедник. Не искам изобщо да те виждам повече. Нито пък да говоря с теб. Да ти кажа право, Доус, не ми се ще да чета за теб и във вестника.

— Става въпрос за една малка инвестиция.

Маглиоре замълча за момент.

— Не — каза той накрая.

— Става дума за нещо, за което — никой не може да те докосне — каза той на Маглиоре, — Искам да оставя малък попечителски фонд за някой.

— За жена ти ли?

— Не.

— Мини оттук във вторник — каза Маглиоре накрая. — Може и да се видим. А може и да ми дойде акълът.

Той затвори телефона.

Пак в дневната, той се замисли за Оливия и за живота — двете изглежда бяха неразривно свързани. Мислеше за НАПУСКАНЕТО. Мислеше и за Чарли, но вече едва си спомняше лицето му, освен като на снимка. Как бе възможно това?

Внезапно решен да действа, той отиде до телефона и отвори жълтите страници на указателя на ПЪТУВАНЕ. Набра номер. Но когато отсреща любезен женски глас каза: „Пътна агенция Арнолд, с какво можем да ви бъдем полезни?“, той затвори телефона и отстъпи крачка назад от него, разтривайки ръце като опарен.