Стивън Кинг
Пътна мрежа (29)

10 януари, 1974 г.

Беше късно през нощта, валеше сняг, а Маглиоре не се обаждаше. Той седеше в дневната с чаша в ръка и слушаше стереограмофона, защото телевизорът бе все още в състоянието на ветеран от войната. По-рано бе излязъл навън с четири банкноти от по десет долара (от халбата) и бе купил четири плочи с рокендрол. Едната се казваше Нека кърви и бе на Ролинг Стоунс. Бе я чул на купона и му харесваше повече от другите три, които му се виждаха някак слаби. Едната от тях, на някаква група на име Кросби, Стилс, Неш енд Янг му се видя толкова слаба, че я бе строшил на коляното си. Но Нека кърви бе пълна с буйна, крещяща, ритмична музика. От нея вреше и кипеше. Много му харесваше. Напомняше му за „Хайде да се разберем“ на Монт Хол. Сега Мик Джагър пееше: Да, всеки иска да натопи по някой, ако и с теб е така, направи го със мен.

Беше се замислил за плаката в банката, с цялата земя, нова и непозната, и с думите, приканващи хората ДА Я НАПУСНАТ. Това го накара да си спомни за дрогирането си в новогодишната нощ. Тогава май бе напуснал земята. Съвсем.

Но, достави ли му удоволствие?

Този въпрос го стресни.

През последните два месеца бе подскачал на място, като дете с прищипани на вратата пръсти. Но, не бе ли преживял и нещо ново, наред с това?

Бе направил неща, които никога не би извършил при други обстоятелства. Пътуванията по околовръстното, без мисъл, но със свобода като на прелетна птица. Момичето и сексът, докосването до гърдите й, така различни от тези на Мери. Срещата с човека, който бе мошеник. Това, че този човек, в крайна сметка, го взе на сериозно. Престъпната възбуда от хвърлянето на бензиновите бомби и безпаметният ужас, когато изглеждаше, че колата не ще може да прехвърли височината й да го отведе оттам. От сухата му душа на директор от средния ешелон бяха изровени дълбоки емоции, подобно на останки от далечна религия, намерени при археологически разкопки. Той знаеше какво значи да си жив.

Разбира се, някои неща бяха се получили зле. Когато „При Анди“ изгуби контрол над себе си и се разкрещя на Мери. Разяждащата самота от първите две седмици, когато за първи път от двайсет години бе останал сам, сам единствено в компанията на ритъма на сърцето си. Ударът, който получи в лицето от Вини — защо трябваше да е точно Вини? — в магазина. Ужасяващият страх-махмурлук на сутринта, след като подпали строежа. За това си спомняше най-често.

Но дори и това, което бе свършил зле, бе нещо ново и по свой начин вълнуващо, подобно на мисълта, че е луд, или полудява. През тези два месеца се бе обърнал изцяло към себе си и единствено там бе оставил (или повредил) нещо. Беше изследвал самия себе си и ако понякога, това, което откриваше беше банално, друг път то бе ужасно и красиво.

Мислите му се върнаха към Оливия, така. както я бе видял за последен път с надписа ЛАС ВЕГАС… ИЛИ БАСТА! вдигнат предизвикателно срещу студеното безразличие около нея. Сети се и за плаката в банката: НАПУСНЕТЕ Я. Защо не? Нищо не го задържаше вече, освен вманиаченото му съзнание. Нямаше жена, от детето му бе останал само един призрак, нямаше работа, а къщата му щеше да отиде в небитието след седмица и половина. Имаше пари в брой и кола, която свободно владееше. Защо да не се качи в нея и да замине?

Обхвана го някакъв див ентусиазъм. В съзнанието си виждаше как загася осветлението в къщата, скача във форда, отива в Лае Вегас с парите в джоба си. Намира Оливия. Казва й: Да я НАПУСНЕМ! После в Калифорния, продават колата, отлитат за южните морета. От там до Хонг Конг, от Хонг Конг — Сайгон, Бомбай, Атина, Мадрид, Париж, Лондон, Ню Йорк. После до…

Тук?

Светът бе кръгъл, това бе смъртната истина. Също като Оливия, решила да отиде в Невада и да започне наново. И да се напие и да я изнасилят още първата вечер от новия й живот, просто защото и той е като стария, а дори всъщност той е стария, само че преместен малко настрани и по-надолу, така че всеки път, когато решиш да го почнеш, да слизаш все по-дълбоко и по-дълбоко, докато да се изкачиш стане невъзможно и можеш само да затвориш вратата на гаража, да запалиш колата и да изчакаш… изчакаш…

Нощта напредваше, а мислите му се въртяха в кръг, подобно на котка, която се опитваше да захапе опашката си. Накрая той заспа на дивана и сънува Чарли.