Артър Кларк
3001: Последната одисея (36)

34. Присъдата

В този свят на универсална и светкавична комуникация беше трудно да пазиш тайни. Пул незабавно реши, че въпросът изисква лична среща.

Членовете на Комисията за Европа бяха мърморили, но всички се събраха в неговия апартамент. Бяха седем — щастливо число, несъмнено съответстващо на фазите на Луната, която винаги бе омайвала човечеството. Пул за пръв път виждаше трима от членовете на Комисията, макар че вече познаваше всички по-добре, отколкото по времето преди разработването на мозъчната шапка.

— Уважаема госпожо председател Оконор, уважаеми членове на Комисията, бих искал да кажа няколко думи — само няколко, обещавам! — преди да качите съобщението, което получих от Европа. И предпочитам да го направя лично, което за мен е по-естествено — боя се, че никога няма напълно да усвоя прякото мисловно прехвърляне. Както знаете, Дейв Боумън и Хал са били съхранени като имитации в Монолита на Европа. Очевидно той никога не изхвърля оръдията, които са му били от полза, и от време на време активира Халмън, за да наблюдава делата ни — когато започнат да го безпокоят. Както подозирам, притеснило го е моето пристигане — макар че навярно се лаская! Но Халмън не е просто пасивно оръдие. Компонентът Дейв все още запазва нещо от човешкия си произход — дори чувства. И тъй като двамата учихме заедно — и години наред споделяхме почти всичко — очевидно му е много по-лесно да контактува с мен, отколкото с когото и да е друг. Иска ми се да си мисля, че му е приятно да го прави, но сигурно тази дума е прекалено силна… Освен това изпитва любопитство и може би малко негодува срещу начина, по който е бил взет като образец от дива природа. Въпреки че навярно от гледна точка на създалия Монолита разум ние сме точно такива. А къде е сега този разум? Халмън очевидно знае отговора и той е смразяващ. Както винаги сме подозирали, Монолитът е част от някаква галактическа мрежа. И най-близката централа — контрольорът на Монолита или неговият непосредствен началник — е на четиристотин и петдесет светлинни години оттук. Прекалено близо, за да сме спокойни! Това означава, че докладът за нас и нашите дела, пратен в началото на двайсет и първи век, е бил получен преди половин хилядолетие. Ако началникът на Монолита е отговорил веднага, новите инструкции би трябвало да пристигнат приблизително сега. И изглежда е тъкмо така. През последните няколко дни Монолитът е получавал постоянна поредица съобщения и вероятно в съответствие с тях е зареждал нови програми. За съжаление Халмън може само да прави догадки за характера на тези инструкции. Както ще разберете щом качите тази плочка, той има известен ограничен достъп до много от веригите и банките памет на Монолита и дори може да води с него някакъв диалог. Ако това е правилната дума — тъй като за тази цел са нужни двама! Все още не мога напълно да възприема идеята, че въпреки цялата си мощ, Монолитът не притежава съзнание — че не знае дори за собственото си съществуване! Халмън разсъждавал над проблема хиляда години и стигнал до същия отговор като мнозина от нас. Но неговото заключение определено трябва да има далеч по-голяма тежест заради вътрешната му информация. Извинете ме! Нямах намерение да се шегувам, но как другояче можете да я наречете? Онова, което си е направило труда да ни създаде — или поне си е поиграло с мозъците и гените на предците ни — решава какво да прави сега. И Халмън е песимист. Не — това е преувеличение. Да речем, че не е въодушевен от шансовете ни, но е прекалено безпристрастен наблюдател, за да е разтревожен. За него бъдещето — оцеляването! — на човешката раса не е много повече от интересен проблем, но е готов да ни помогне.

За изненада на внимателно заслушаната си публика, Пул внезапно замълча.

— Странно. Току-що си спомних нещо удивително… Сигурен съм, че това обяснява какво става. Моля, изтърпете ме още малко… Веднъж, няколко седмици преди полета двамата с Дейв се разхождахме по крайбрежието на Носа, когато забелязахме на пясъка да лежи голям бръмбар. Както често се случва, той беше паднал по гръб и размахваше във въздуха крака в опит да се преобърне. Аз не му обърнах внимание — бяхме погълнати в някакъв сложен технически разговор — но не и Дейв. Той отстъпи встрани и внимателно го преобърна с обувка. Когато бръмбарът отлетя, аз отбелязах: „Сигурен ли си, че постъпи правилно? Сега ще иде да изгризе нечии безценни хризантеми“. А той ми отговори: „Може и да си прав. Но ми се искаше да му дам дара на съмнението“. Моите извинения — обещах да ви кажа само няколко думи! Но много се радвам, че си спомних този инцидент. Наистина смятам, че това поставя съобщението на Халмън във вярната перспектива. Той дава на човешката раса дара на съмнението… А сега, моля, проверете мозъчните си шапки. Записът е компресиран, в края на ултравиолетовия диапазон, канал 110. Настанете се удобно, но се погрижете да имаме пряка видимост. Започваме…