Артър Кларк
3001: Последната одисея (13)

12. Разочарованието

До този момент почти беше забравил онзи разговор с психолога от Космическата агенция.

— Ще отсъствате от Земята поне три години. Ако желаете, мога да ви дам безболезнен анафродизиакален имплантант, който ще действа по време на мисията. Обещавам ви, че когато се върнете у дома, няма да имате никакви проблеми да го компенсирате.

— Не, благодаря — бе отвърнал Пул, като се опитваше да не проявява никакви чувства. — Мисля, че мога да се справя с проблема.

Въпреки това след третата-четвъртата седмица стана подозрителен — както и Дейвид Боумън.

— И аз го забелязах — каза Дейв. — Обзалагам се, че проклетите доктори са ни сложили нещо в храната.

Каквото и да беше — ако изобщо съществуваше — това нещо отдавна вече не действаше. До този момент Пул бе прекалено зает, за да се забърква в емоционални връзки, и любезно беше отклонил щедрите предложения на няколко млади (и не чак толкова млади) дами. Не бе сигурен дали ги привлича физиката, или славата му: навярно просто изпитваха любопитство към мъж, който — доколкото знаеха — можеше да е техен прадядо отпреди двайсет-трийсет поколения.

За негова радост, идентификацията на г-жа Макоули обхващаше информацията, че в момента няма любовници. Той не губи повече време и се свърза с нея. Двайсет и четири часа по-късно седеше на второ седло, обгърнал с ръце кръста й. Освен това вече беше научил защо са необходими авиаторските очила: драконът бе пълен робот и спокойно можеше да лети със сто километра в час. Пул се съмняваше, че който и да е истински дракон би постигнал такива скорости.

Не го изненадваше фактът, че постоянно менящите се пейзажи идваха направо от легендите. Когато изпревариха летящото му килимче, Али Баба ядосано размаха ръце към тях и извика: „Не виждате ли къде вървите!“. И все пак той трябваше да е далеч от Багдад, защото вълшебните кули, над които кръжаха сега, можеха да са единствено Оксфорд.

Аврора потвърди предположението му и посочи надолу:

— Това е кръчмата — гостилницата, в която Люис и Толкин се срещали с приятелите си. А погледни към реката — онзи кораб, който тъкмо излиза изпод моста — виждаш ли двете момиченца и свещеника вътре?

— Да — отговори той, като надвика вихърния дъх на дракона. — И предполагам, че едното от тях е Алиса.

Аврора се обърна и му се усмихна през рамо. Изглежда й бе доставил искрено удоволствие.

— Точно така, тя е неин пълен аналог, основаващ се на снимките на преподобния. Страхувах се, че няма да го знаеш. След твоето време толкова много хора са престанали да четат.

Пул усети прилив на задоволство.

„Мисля, че издържах поредното изпитание — самодоволно си каза той. — Язденето на дракона трябва да беше първото. Чудя се още колко ми остават? Може би бой с мечове?“

Но повече нямаше и отговорът на вечния въпрос „У вас или у нас?“ бе: неговият апартамент.

На следното утро, обръснат и унижен, той се свърза с професор Андерсън.

— Всичко вървеше прекрасно — оплака се той, — когато тя внезапно изпадна в истерия и ме отблъсна. Уплаших се, че неволно може да съм я наранил… После тя извика на осветлението да се включи — бяхме на тъмно — и скочи от леглото. Предполагам, че съм зяпал като пълен глупак… — Той мрачно се засмя. — Тя определено си струваше да я гледам.

— Сигурен съм. Продължавай.

— След няколко минути се поуспокои и каза нещо, което никога няма да мога да забравя.

Андерсън търпеливо го изчака да се вземе в ръце.

— Тя каза: „Наистина съжалявам, Франк. Можехме да си прекараме чудесно. Но не знаех, че са те… осакатили.“

Професорът, изглежда, се озадачи, но само за миг.

— А, разбирам. И аз съжалявам, Франк — навярно трябваше да те предупредя. През трийсетгодишната си практика съм виждал само пет-шест такива случая — и всички поради основателни медицински причини, което със сигурност не се отнася за теб… Обрязването е имало смисъл някога — и дори по твое време, като защита срещу някои неприятни, дори смъртоносни болести в изостаналите страни с лоша хигиена. Но иначе не е имало абсолютно никакво друго оправдание за него — а както току-що сам си открил, дори има няколко аргумента против! След като те прегледах за пръв път, проверих архивите и научих, че до средата на двайсет и първи век имало толкова много съдебни процеси за нарушаване на служебни задължения, че Американската медицинска асоциация била принудена да забрани обрязването. Аргументите на лекарите са много забавни.

— Сигурен съм в това — мрачно отвърна Пул.

— В някои страни тази практика продължила още цял век: после някакъв неизвестен гений съчинил лозунг. Моля те, извини ме за вулгарността: „Бог ни е сътворил — обрязването е богохулство“. Това повече или по-малко сложило край на въпроса. Но ако искаш, няма проблем да ти уредя трансплантация — изобщо няма да си първият в медицинската история.

— Не мисля, че ще има полза. Страхувам се, че всеки път ще се разсмивам.

— Имаш висок дух — вече започваш да го преодоляваш.

Донякъде за негова изненада, Пул осъзна, че прогнозата на Андерсън е вярна. Дори откри, че вече се смее.

— А сега какво, Франк?

— Дружеството за творчески анахронизми на Аврора. Надявах се, че то ще увеличи шансовете ми. Просто открих анахронизъм, който тя не оценява.