Артър Кларк
3001: Последната одисея (23)

21. Карантината

— Вярваш ли в духове, Дим?

— Решително не, но като всеки разумен човек се страхувам от тях. Защо питаш?

— Ако не е било призрак, това беше най-живият сън, който някога съм сънувал. Снощи разговарях с Дейв Боумън.

Пул знаеше, че капитан Чандлър ще му повярва, и не остана разочарован.

— Интересно, но за това има очевидно обяснение. Ти живееш в апартамента „Боумън“, за Деус! Нали самият ти ми каза, че ти се струвал обитаван от призраци.

— Сигурен съм… е, деветдесет процента съм сигурен, че си прав и че всичко това се дължи на разговорите ми с професор Тед. Чувал ли си, че Дейв Боумън от време на време се появява в Анубис? Приблизително веднъж на всеки сто години? Точно като на доктор Флойд на борда на „Дискавъри“ след реактивирането му.

— Какво се е случило там? Чувал съм някои неща, но никога не съм ги приемал сериозно.

— Затова пък доктор Хан ги приема, както и аз. Видях оригиналния запис. Флойд седи на старата седалка, когато зад него се образува някакъв облак прах и приема формата на главата на Дейв. После предава онова прочуто съобщение, с което го предупреждава да си тръгне.

— Кой не би повярвал? Но това е било преди хиляда години. Напълно достатъчно време, за да фалшифицират записа.

— И какъв смисъл има? Вчера с Хан го изгледахме. Залагам живота си, че е автентичен.

— Всъщност, съгласен съм с теб. И аз съм чувал за тези появявания.

Чандлър провлачи глас с леко засрамен вид.

— Много отдавна имах приятелка тук, в Анубис. Тя ми каза, че дядо й бил виждал Боумън. Аз й се изсмях.

— Чудя се дали Тед е включил този случай в списъка си. Можеш ли да го свържеш с приятелката си?

— Тя… абе, не. Не сме се чували от години. Доколкото ми е известно, може да е на Луната или на Марс… Така или иначе, защо се интересува професор Тед?

— Тъкмо затова исках да поговоря с теб.

— Звучи ми зловещо. Казвай.

— Тед смята, че е възможно Дейв Боумън, или онова, в което се е превърнал, все още да съществува — там горе на Европа.

— След хиляда години?

— Е, само погледни мен.

— Един пример не прави статистика, както казваше преподавателят ми по математика. Но продължавай.

— Това е сложна история — или може би мозайка, повечето парчета от която липсват. Но като цяло се приема, че когато преди четири милиона години Монолитът се появил в Африка, с нашите предци се е случило нещо изключително важно. Това събитие бележи повратен момент в праисторията — първата поява на сечива, оръжия и религия… Не може да е чиста случайност. Монолитът трябва да е направил нещо с нас — определено не може просто да си е стоял там и пасивно да е приемал жертвоприношения.

Тед обича да цитира някакъв прочут палеонтолог, който казал: „ТМА-0 ни е дал еволюционна начална скорост“. Той твърди, че тази начална скорост не е била съвсем в желаната посока. Трябвало ли е да станем толкова коварни и долни, за да оцелеем? Може и да е трябвало… Доколкото разбирам, Тед смята, че в мозъците ни има нещо фундаментално погрешно, което ни прави неспособни на логично мислене. Нещо повече, макар че за да оцелеят, всички същества се нуждаят от известна агресивност, ние, изглежда, имаме от нея повече от необходимото. И никое друго животно не измъчва себеподобните си като нас. Дали това е еволюционна случайност, някакъв генетичен малшанс?

Широко възприета също е тезата, че ТМА-1 е оставен на Луната, за да наблюдава проекта — експеримента или каквото там е било — и да докладва на Юпитер, очевидното място за контрол на мисиите в Слънчевата система. Точно затова там е чакал друг Монолит — Големия брат. Чакал е там четири милиона години, когато е пристигнал „Дискавъри“. Дотук съгласен ли си?

— Да, винаги съм си мислил, че това е най-правдоподобната теория.

— Следва по-умозрителната част. Боумън очевидно е бил погълнат от Големия брат, но изглежда, нещо от личността му е оцеляло. Двайсет години след онази среща с Хейууд Флойд по време на втората експедиция до Юпитер установяват нов контакт на борда на „Вселена“, когато Флойд се качва на кораба за срещата с Халеевата комета през 2061 г. Поне така ни съобщава в мемоарите си, макар че когато ги е диктувал, той е бил доста повече от стогодишен.

— Може да е бил склерозирал.

— Не и според всички негови съвременници! Освен това — нещо още по-важно — неговият внук Крис имал също толкова странни преживявания, когато „Галактика“ извършила принудително кацане на Европа. И разбира се, това е мястото, където в момента е Монолитът — или поне някакъв Монолит! Заобиколен от европеани…

— Започвам да разбирам какво иска да каже доктор Тед. Тук се появяваме ние и целият цикъл отново започва. Европеаните някой ден ще полетят към звездите.

— Точно така, всичко съответства. Юпитер се е взривил, за да им осигури слънце, да стопи замръзналия им свят. Предупреждението към нас да стоим на разстояние — навярно, за да не пречим на развитието им.

— Къде ли съм чувал вече тази идея? Разбира се, Франк — тя идва отпреди хиляда години — от собственото ти време! „Първата заповед“! Все още продължаваме да се забавляваме с онези стари серии от „Стар Трек“.

— Някога казвал ли съм ти, че съм се срещал с двама от изпълнителите? Щяха да се изненадат да ме видят сега… И винаги съм изпитвал смесени чувства към тази политика на ненамеса. В нашия случай Монолитът със сигурност я е нарушил — преди четири милиона години там, в Африка. Може да се каже, че това е довело до катастрофални резултати.

— Така че повече късмет следващия път на Европа!

Пул се засмя, но не му бе много весело.

— Хан каза абсолютно същото.

— А какво според него трябва да направим? И най-вече — каква е твоята роля в тази игра?

— На първо място трябва да разберем какво всъщност става на Европа — и защо? Не е достатъчно само да наблюдаваме от космоса.

— Какъв друг избор имаме? Всички изпращани от ганимедците сонди се взривяват точно преди да кацнат.

— А след мисията за спасяване на „Галактика“ управляваните от хора кораби се отклоняват от някакво силово поле, което никой не може да проумее. Много интересно. Това доказва, че онова нещо там долу е решително, но не и злонамерено. И най-важното, че трябва по някакъв начин да разбира какво се приближава към него. Да различава роботите от хората.

— По-добре, отколкото е по собствените ми сили. Продължавай.

— Е, Тед смята, че има едно човешко същество, което може да стигне до повърхността на Европа, защото там е неговият стар приятел, който може би има известно влияние върху въпросните сили.

Капитан Димитри Чандлър тихо подсвирна.

— И ти си готов да рискуваш?

— Да, имам ли нещо за губене?

— Една много ценна совалка, ако правилно съм се досетил какво си наумил. Затова ли се учиш да управляваш „Сокол“?

— Ами, като го споменаваш сега… Тази идея и преди ми е хрумвала.

— Ще трябва да премисля нещата. Признавам, че успя да ме заинтригуваш, но има много проблеми.

— Като те познавам, сигурен съм, че те няма да са пречка — стига да решиш да ми помогнеш.