Артър Кларк
3001: Последната одисея (33)

31. Яслите

Г-ЦЕ ПРИНГЪЛ

ЗАПИС

Е, Индра, Дим, надявам се, че сте успели да получите това съобщение — все още ми е трудно да повярвам. Всички тези фантастични създания — със сигурност е трябвало да засечем внезапното замлъкване на техните радиогласове — макар че не сме били в състояние да ги разбираме! — когато Юпитер се е превърнал в слънце.

И сега причината е ясна. За да могат европеаните да получат своя шанс. Каква безмилостна логика. Разумът ли е единственото, което има значение? Предвиждам дълги спорове с Тед Хан на тази тема…

Следващият въпрос е дали европеаните ще издържат изпита, или завинаги ще останат в детската градина… а може би дори в яслите? Макар че хиляда години са съвсем кратко време, нормално е да се очаква някакъв прогрес, но според Дейв те изобщо не са се променили от момента, в който са напуснали морето. Навярно тъкмо в това е проблемът — все още са с един крак — или с един клон! — във водата.

А ето още нещо, за което изобщо не сме били прави. Ние смятахме, че се връщат в морето да спят. Точно обратното е — те се връщат, за да се хранят, а спят, когато излизат на сушата! Както бихме могли да се досетим от структурата им — онази мрежа от клони — те се хранят с планктон…

Попитах Дейв: „Ами иглутата, които са построили? Това не е ли «технически напредък»?“ А той ми отговори: „Всъщност не — това е само адаптиране на постройките, които правят на морското дъно, за да се предпазят от различни хищници — особено от същество, напомнящо летящо килимче, голямо колкото футболно игрище“…

Все пак има област, в която са проявили инициатива, дори творчество. Те са очаровани от металите, навярно защото в океана не съществуват в чист вид. Ето защо е бил разглобен „Циен“ — същото се е случило със сондите, които са попадали на тяхна територия.

Какво правят с медта, берилия и титания, който събират? Нищо полезно, страхувам се. Трупат го на фантастична камара, която продължават да издигат. Може би у тях се заражда естетика — в музея за модерно изкуство съм виждал и по-ужасни неща… Но имам и друга теория — някога чували ли сте за „товарните култове“? Някои от малкото първобитни племена, съществували през двайсети век, правели от бамбук имитации на самолети с надеждата да привлекат големите птици от небето, които от време на време им носели чудесни дарове. Навярно европеаните имат същата идея.

А сега онзи въпрос, който постоянно ми задавате… Какво представлява Дейв? И как двамата с Хал са се превърнали в това, което са сега?

Незабавният отговор, разбира се, е, че са имитации — симулации — в гигантската памет на Монолита. През повечето време не са активирани — когато го попитах, Дейв ми каза, че през хилядолетието след… хм… преобразяването си е бил „буден“ — използва точно тази дума — само петдесет години.

Когато попитах дали негодува срещу това обсебване на живота му, той отвърна: „Че защо да негодувам? Аз отлично изпълнявам функциите си“. Да, това звучи точно като отговор на Хал! Но си мисля, че беше Дейв — ако сега между двама им изобщо съществува някаква разлика.

Спомняте ли си онази аналогия с швейцарското ножче? Халмън е една от безбройните съставни части на това космическо ножче.

Но той не е абсолютно пасивно оръдие — когато е буден, притежава известна автономност, известна независимост — навярно в граници, установени от Монолита. През вековете той е бил използван като своего рода разумна сонда за изследване на Юпитер — както току-що видяхте — а също на Ганимед и Земята. Това потвърждава онези тайнствени събития във Флорида, за които съобщават старата приятелка на Дейв и медицинската сестра, която се грижела за майка му само мигове преди смъртта й… както и други срещи в Анубис сити.

Това обяснява и друга загадка. Направо попитах Дейв: „Защо ми беше позволено да кацна на Европа, след като векове наред всички други са били отклонявани? Очаквах с мен да се случи същото!“.

Отговорът е смешно прост. Монолитът използва Дейв — Халмън — от време на време, за да ни наблюдава. Дейв е знаел всичко за моето спасение — дори е гледал някои от интервютата ми на Земята и Ганимед. Не мога да скрия, все още малко ме боли от това, че не се е опитал да се свърже с мен! Но поне с отворени обятия ме посрещна тук.

Дим, до отлитането на „Сокол“ — с или без мен — остават още четирийсет и осем часа. Мисля, че след като вече установих контакт с Халмън, това време вече не ми е необходимо. Със същата лекота можем да поддържаме връзка и от Анубис… ако той пожелае.

И нямам търпение колкото може по-бързо да се върна в хотел „Гранимед“. „Сокол“ е прекрасен малък космически кораб, но водопроводната му система би могла да се подобри — тук започва да смърди и направо умирам за хубав душ.

Очаквам предстоящата среща с вас — и особено с Тед Хан. Преди да се завърна на Земята, имаме да разговаряме за толкова много неща.

ЗАПИШИ

ПРАТИ