Читателски коментари (за „3001: Последната одисея “ от Артър Кларк)

Останалите книги от тази поредица ми харесаха много, но не и тази — стилът на писане е различен — чела съм и други творби на Артър Кларк, освен поредицата „Една одисея в Космоса..“, така че не мога да се объркам — мога да се обзаложа, че книгата (особено краят) е писана от друг човек — каквото и да твърди самият Артър Кларк!Имам и други забележки — сюжетът е силно променен — сякаш авторът е забравил какво е писал преди — и са променени не дребни неща, които лесно могат да се пренебрегнат от снизходителния читател, а някои от основните идеи на романа! Дразнещи са и честите пасажи, които са буквално преписани от предните романи, и въпреки това не могат да внушат приемственост. Знам, че когато една поредица стане дългичка е хубаво да има препратки и ретроспекции, но да бъдат буквално преписани, и обозначени като глави е нелепо! Някои елементи от сюжета сякаш са измислени от любител-фантаст — не мога да си го обясня — авторът не само е забравил че е включил доктор Флойд в Европеанската троица, ами измисля и просташкото (извинявам се за израза) название Халмън (обединяващо Хал и Боумън), като че говори за светска двойка (разбирайте Бранджелина); „забравено“ е и това, че в две от предходните книги се споменава техническият и интелектуален напредък на европеаните, и те изведнъж се „превръщат“ в безмозъчни земноводни. Не знам кое е накарало велик писател като Артър Кларк да напише (или по-скоро да се подпише под) тази книга (липса на пари, изнудване, деменция….) — все трябва да има разумно обяснение, но за мен за „3001:Последната одисея“ има една точна дума — фиаско!

Осъзнавам, че мнението ми може да не хареса на всички, но то е продиктувано от огромното разочарование, което изпитах,след като завърших тази книга. Радвам се, че я нямам в хартиен формат, защото преди да я изхвърля, щях да се почувствам длъжна да я разкъсам на парченца, което със сигурност щеше да ми отнеме повече време от написването на това мнение.

Послепис: Този сайт е страхотен — имате прекрасни книги и се радвам, че благодарение на вас мога да се докосна до творчеството на толкова много велики автори, без да се налага да събирам с месеци, за да си позволя творбите им.;) Започвам „Прелюдия към Фондацията“ на Айзък Азимов — и се надявам да излекува интелектуалната травма, която „…Последната одисея“ ми нанесе!;)))

Идеята е добра. Стилът прилича на Артър Кларк, но … не е Артър Кларк. За съжаление, въпреки обема си, романът може да послужи по-скоро за въведение в една сериозна и огромна творба, отколкото да претендира за някаква степен на завършеност. Има поне 5–6 момента, от които могат да тръгнат чудесни сюжетни линии, но з амоя изненада, произведението свърши абсолютно неочаквано. Последните 100-на страници са бележки на автора и не са част от романа. Силно съм раздвоен, затова няма да го оценя, тъй като написаното е превъзходно, но незавършено. Все едно да Ви попитат „как беше вечерята“, а вие да сте още на предястието.

Аз пък считам книгата за превъзходна, както и цялата поредица/ като изключим , разбира се, глупостите по адрес на Комунизма/.

Страшни повторения…спор няма…все още съм на 31ва глава…интересно ми е как ще свърши, но реших да прегледам коментарите точно, заради копи-пейст на цели глави…дали само мен ме дразнят или е нормално….ако имаше друго за четене в момента, вероятно не бих чела това.