Хари Харисън
Отмъщението на стоманения плъх (3)

Глава 3

— Ррр! — изръмжа Инскин и размаха пачка документи в ръката си така, че те затрещяха като сухи листа или кости на скелет.

— Много изразително — казах аз, изваждайки пура от табакерата и поднасяйки я към ухото си. — Но с минимално съдържание на информация. Не можете ли да се изкажете по-точно?

Отхапах края на пурата и не чух ни най-малко хрустене. Превъзходно.

— Знаете ли колко милиона струва вашата вълна от престъпност? Икономиката на Комат…

— Не е пострадала дори на йота. Правителството ще обезщети пострадалите, а след това на свой ред ще смъкне тази сума от ежегодното заплащане на Специалния Корпус, който все едно има повече пари, отколкото може да похарчи. А вижте подарените в замяна изгоди. Маса вълнения за населението, увеличени тиражи на вестниците, упражнения за заседелите се блюстители на реда — а това вече само по себе си е интересна история, както и полевите маневри, доставили огромно удоволствие на всички участници. Вместо да се обиждат, напротив, трябва да ни изплатят хонорар за това, че направихме възможни всички тези вълнуващи неща.

Запалих пурата и пуснах голям облак дим.

— Не се прави на много умен, стари мошенико. Ако те бях издал, тебе и твоята благоверна, на властите на Комат, и след 600 години щяхте да бъдете зад решетката.

— Шансът за това е много малък, Инскин, освен това ти самият си стар мошеник. Ние сме ви нужни повече, отколкото вие на нас, така че смятайте този инцидент за приключен и преминавай към въпроса. Аз съм вече наказан.

Скъсах от мундира си едно копче и го хвърлих през масата.

— Ето, сваляме ордените и ни понижавате в звание. Виновен съм. Давай нататък.

С последно симулирано гневно ръмжене той захвърли документите в кошчето и взе голямата червена папка, която заплашително забръмча, щом само я докосна. Отпечатъкът на палеца му обезвреди детонатора на уреда за безопасност и папката се отвори.

— Тук имам абсолютно секретна информация и една особено важна задача за вас.

— Нима някога ми се е падало нещо друго?

— Тя също е и много опасна.

— Ти тайно ми завиждаш за красивата външност и искаш смъртта ми. Стига, Инскин. Свършвай със спаринга и ми кажи какво има. Ние с Анжела можем да се справим по-добре с това от всички останали ваши агенти — престарели и слабоумни.

— Това е работа само за теб. Анжела е… — лицето му почервеня и той се зае излишно внимателно да изучава досието.

— Я гледай ти! — викнах аз. — Инскин, убиецът, главорезът, страшният началник, тайната власт в днешната Галактика. И не може да произнесе думата „бременна“! А какво остава за бебето? Почакай, сексът, ето къде е работата. Е, давай, кажи бързо три пъти „секс“, ще ти е от полза…

— Млъкни, ди Грийс! — изръмжа той. — В края на краищата поне се ожени за нея. Това показва, че в гнилото ти същество все още има капка честност. Тя остава. Отиваш сам на това задание, то е за един човек, вероятно ще я оставиш вдовица.

— Тя изглежда ужасно в черно, така че няма толкова лесно да се отървеш от мен. Говори.

— Виж това — каза той, изваждайки от папката касета с лента и я пъхна в процепа на бюрото. От тавана падна екран, помещението потъмня, филмът започна.

Камерата беше ръчна, цветът от време на време изчезваше и изобщо филмът беше заснет крайно непрофесионално. Но беше и най-добрият любителски филм, който съм виждал някога, защото материалът беше подбран много добре. Някой водеше война. Беше слънчев ден с бели пухкави облаци на фона на синьо небе. А сред тях — черните петна на противовъздушен огън. Но огънят не беше масиран, и беше недостатъчен, за да попречи на ниско летящите десантни кораби да се приземят. Среден по размери космодрум, със здания на заден план и няколко товарни кораба наблизо. Други въздушни кораби ревяха ниско, а бомбите от небето достигаха това, което би трябвало да бъде отбранителна позиция. Едва сега осъзнах невъзможността на това, което ставаше.

— Но това са космически кораби! — измънках аз. — И космически транспортни съдове. Нима има някакво тъпоумно правителство, толкова глупаво, че да мисли, че може да спечели междупланетна война? Какво е станало, след като са загубили, и какво ме засяга въобще всичко това?

Филмът свърши и стаята отново се освети. Инскин сплете пръсти на масата и злобно погледна през тях.

— За ваше сведение, мистър Всезнайко, това нашествие е било успешно, също както и другите преди него. Този филм е сниман от контрабандист, един от информаторите ни, чийто кораб се е оказал достатъчно бърз, за да се покрие по време на битката.

Това ме накара да млъкна. Дръпнах дълбоко от пурата и обмислих малкото, което знаех за междупланетните военни действия. Знанията ми в тази област бяха поразително малко. Просто защото военните действия бяха безуспешни. Имаше може би само няколко случая в Галактиката, когато местните условия се оказваха особено подходящи, да речем, слънчева система с две обитаеми планети. Ако едната планета е изостанала, а другата промишлено развита, то примитивната бе благоприятен обект за успешна интервенция. Но това не може да се направи, ако на планетата има поне някаква постоянна отбрана. Пространствено-времевите отношения правеха военните действия от такъв тип просто непрактични. Когато всеки войник трябва да издига от гравитационния кладенец на планетата и да превозва през космоса оръжието си и дажбата си, това предполага огромен разход на енергия, невъзможен транспорт и невероятна себестойност на цялата операция. Ако в добавка агресорът е принуден да кацне, сблъсквайки се с реално противодействие, нашествието става окончателно невъзможно. И то в рамките на слънчева система, където по галактични мащаби планетите практически се докосват. Мисълта за военни действия между планети от различни звездни системи бе още по-невероятна. Но още веднъж беше доказано, че по принцип няма нищо невъзможно, ако хората се заемат с това достатъчно енергично. А такива неща, като насилие, война и кръвопролитие все още бяха много привлекателни за стапящия се потенциал агресивност на човечеството въпреки целия период на мир и стабилност. Дойде ми на ум една мисъл, внезапна и угнетяваща.

— Казвате, че е било извършено успешно междупланетно нашествие? — попитах аз.

— Повече от едно. — Когато казваше това, лицето му беше украсено от зла усмивка.

— И вие в Лигата искате да видите края на всичко това?

— Попадение в целта, Джим, момчето ми.

— И аз съм този сътрудник, когото сте избрали за тази мисия?

Той протегна ръка напред, взе пурата ми и я хвърли в пепелника. След това тържествено ми стисна ръката.

— Задачата е твоя. Тръгвай и победи.

Измъкнах ръката си от предателското ръкостискане, изтрих пръстите си в панталона и отново хванах пурата.

— Уверен съм, че ще се погрижите да ми направите най-хубавото погребение, което може да си позволи Корпусът. А сега не бихте ли искали да изстискате от себе си няколко детайла, или бихте предпочели да ми вържете очите и да ме изстреляте в товарна ракета за еднократно използване?

— Спокойствие, момчето ми, и само спокойствие. Ситуацията е съвършено ясна. За това се говори малко в средствата за масова информация поради обкръжаващите подобни нашествия определени политически стресове плюс строгата цензура на разглежданите планети. Съгласно реконструкцията ни — добри хора загинаха, за да добият тази информация — отговорност за това носи планетата Клизант. Тя се намира в системата Ипсилон на Индианеца. В орбитата около това слънце кръжат около двайсет планети, но само три от тях са годни за живот. И обитаеми. Клизант е присъединила към себе си две братски планети преди няколко години, но не сметнахме за необходимо да вдигаме тревога. Това, което ни разтревожи, е, че те засилват експанзията си. „Междузвездни“ завоевания, смятани до този момент за невъзможни. Те нахлуха и завоюваха петте най-близки планети в други системи и, струва ми се, замислят нещо по-голямо и по-добро. Не знаем как го правят. Но те по всяка вероятност правят нещо правилно. Имаме агенти на завоюваните планети, но те научиха малко ценни неща. Беше взето решение, уверявам те, на най-високо ниво, ти би станал и отдал чест, ако чуеш някое от имената на участниците в заседанието. Решението гласи, че трябва да изпратим човек на Клизант, който да се добере до корена на проблема, да намери иглата в купата сено и да разсече гордиевия възел.

— Като оставим настрана съдържащата се в нея объркана и отвратителна метафора, мисля, че идеята е самоубийствена. Вместо това бихме могли…

— Ще заминеш, от това не можеш да се измъкнеш, Хлъзгави Джим.

Опитах, но нищо не излезе. Дадоха ми копия от всички известни детайли, записаха езика им върху мозъчната кора и ми пробутаха шперц за кораб-разузнавач, който да ме достави там. Мрачно се върнах в квартирата ни, където Анжела се бе уморила да се занимава с косите си и хвърляше нож в мишена с размер на глава на противоположната стена. Дори с ниско хвърляне, след бързо изваждане на ножа от ножницата, тя можеше да порази черната точка на всяко око.

— Да окача ли снимката на Инскин? — предложих аз. — Ще бъде по-интересна мишена за теб, такава, от която ще получиш в много по-голяма степен удоволствие.

— Този зъл старец изпраща мъжа ми на задание?

— Този мръсен стар козел се опитва да ме изпрати на място, където сигурно ще ме убият. Задачата е толкова абсолютно секретна, че не мога да разкажа за нея на нито една жива душа, особено пък на теб, така че ето ти документите, прочети ги сама.

Докато тя се занимаваше с тях, пъхнах записа на клизантския език в копирната машина. Тя записа материала върху мозъчната кора на главния ми мозък, без скучния и отнемащ време учебен процес. Първата серия щеше да бъде примерно около половин час, с дузина закрепващи серии след това. Крайният резултат бе, че ще говоря на този език с адско главоболие от цялото това опипване на синапсите ми от електродите. Но докато машината работеше, имаше период на пълно безсъзнание, а именно това в дадения момент и исках. Наместих шлема на ушите си, настаних се в леглото и натиснах копчето. Мина известно време и Анжела внимателно свали шлема и ми връчи хапче. Глътнах го и държах очите си затворени, докато болката не спря. Меки устни ме целунаха.

— Ще се опитат да те убият, но ти няма да им позволиш. Ще им се надсмееш и ще победиш, а един прекрасен ден ще заемеш мястото на Инскин — едва-едва отворих очи и видях тържественото изражение на лицето й.

— Ще се появя вкъщи с щит или на щит! Ще бъдат ли гърдите ми в кръстове или главата ми в храстите? Тревожиш ли се за мен?

— Постоянно. Но такава е участта на жените. Аз, разбира се, не мога да застана на пътя на кариерата ти.

— Дори не знаех за нея, докато току-що не ми съобщи.

— И ще направя всичко, за да ти помогна.

— Няма да можеш да тръгнеш с мен поради една много важна и възпираща причина.

— Знам това. Но през цялото време в душата си ще бъда с теб. Как възнамеряваш да кацнеш на тази планета?

— Ще се кача на борда на своя бърз кораб-изтребител, ще изляза направо и бързо на радарния екран, ще профуча през атмосферата и…

— И ще бъдеш разложен на съставните си атоми. Ето, прочети този рапорт на един, който е оцелял от последния кораб, пробвал такова преминаване.

Прочетох го. Беше много угнетяващ. Хвърлих го обратно в купчината при другите.

— Разбрах предупреждението. Тази планета изглежда е милитаризирана до крайност. Хващам се на бас, че дори домашните им животни носят мундири. Да караш така направо, значи да подхождаш към хората с техните собствени условия, да ги конкурираш в области, където са най-добре организирани. Срещу какво не са подготвени? Ами срещу кражба, мазен подход, прикриващ хитра атака. Плъзгаш се, проникваш, действаш и изкореняваш.

— Това започна да не ми харесва — намръщи се моят ангел. — Ще се погрижиш за себе си, нали, Джим? Не мисля, че тревогата ще ми е от полза в сегашното ми състояние.

— Ако искаш да се тревожиш, то се тревожи за тази нещастна планета, на която отива Хлъзгавия Джим. Край на нейните завоевания, може да се каже, че с тях е свършено.

Целунах я звучно и излязох с високо вдигната глава и изправени рамене, като исках поне за минута, поне за десета от секундата да бъда толкова сигурен в себе си, колкото изглеждах. Заданието щеше да бъде много тежко.