Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Thin Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
crecre (2008)

Издание:

Дашиъл Хамет

Големият удар. Сто и шест хиляди долара възнаграждение за предаване на убиец. Прокълната кръв. Малтийският сокол. Кльощавият. Опърленото лице

Разкази. Американска. Първо издание

Народна култура, София, 1985

 

Превела от английски Жечка Георгиева

Рецензент Мариана Неделчева

Редактор Мариана Неделчева

Художник Стефан Десподов

Художник-редактор Николай Пекарев

Технически редактор Езекил Лападатов

Коректор Евелина Тодорова

 

Литературна група — XII. 04 9536612711/5637-211-85

Дадена за набор април 1985 г. Подписана за печат юни 1985 г. Излязла от печат юли 1985 г. Формат 84×108/32 Печатни коли 46,50. Издателски коли 39,06. УИК 40,77 Цена 5,28 лв.

Печат: ДП „Димитър Благоев“, София

 

Dashiell Hammett. The Thin Man

Penguin Books Ltd, Hammondsworth, Middlesex, England, 1980

Dashiell Hammett. The Maltese Falcon

Pan Books Ltd, London 1975

История

  1. — Добавяне

XII

Писмото, което Маколи бе получил от Клайд Уайнънт, беше забележителен документ. Напечатано бе на проста бяла хартия, а най-отгоре пишеше:

 

„Филаделфия, 26 декември 1932 г.“

 

„Драги Хърбърт.

Изпратих телеграма на Ник Чарлс, който ми свърши добра работа преди години (сигурно си спомняш) и който е сега в Ню Йорк, да се свърже с теб по повод ужасната смърт на горкичката Джулия. Моля те да направиш всичко възможно (тук цял ред беше задраскан с х-та и м-та и не можах да прочета какво е било написано), за да го убедиш да открие убиеца й. Не ме интересува колко ще струва — плати му!

Ето някои неща, които да му кажеш освен това, което ти самият знаеш. Не мисля, че трябва да ги съобщава на полицията, но той най-добре знае какво да прави и освен това настоявам да получи пълни пълномощия, тъй като му имам абсолютно доверие. Може би най-добре ще е да му покажеш това писмо, а след това те моля най-внимателно да го унищожиш.

Ето какви са фактите.

Когато се видяхме с Джулия в четвъртък вечерта, за да взема от нея хилядата долара, тя ми каза, че си подава оставката. От известно време никак не се чувствала добре и лекарят я посъветвал да замине някъде и да си почине. Тъй като била получила наследство от чичо си, можела да си го позволи и настояваше да го стори. Нищо не ми е споменавала преди за влошеното си здраве и затова помислих, че крие истинската причина. Опитах се да я измъкна от нея, но тя само повтаряше същото. Не бях чувал, че има чичо на смъртно легло. Каза, че това бил чичо й Джон от Чикаго. Предполагам, че това може да се провери, ако е важно. Не успях да я склоня да промени решението си и накрая се разбрахме да напусне в последния ден на месеца. Видя ми се разтревожена или наплашена, но твърдеше, че не била. Отначало съжалих, че ме напуска, но после престанах да съжалявам, защото винаги съм й имал доверие, а отсега нататък, ако ме лъжеше, както бях убеден, вече нямаше да мога да й се доверявам.

Другото, което искам да предадеш на Чарлс, е, че независимо какво мислят хората, по време на убийството двамата с Джулия бяхме и сме били за повече от година само работодател и платен служител. Това бе резултат от взаимно споразумение между нас двамата.

Още нещо: според мен трябва да се издири Виктор Роузуотър, с когото си имахме неприятности преди година във връзка с претенциите му, че експериментите, които правя, са били в резултат на откраднати от него идеи. Според мен той е достатъчно луд да убие Джулия в изблик на ярост, ако тя е отказала да му съобщи къде може да ме намери.

Четвърто и най-важно — дали бившата ми жена не поддържа връзка с Роузуотър? Откъде знае тя, че провеждам експерименти, в които той навремето ми е помагал?

Пето. Полицията трябва да бъде убедена, и то незабавно, че не знам нищо за убийството, за да не правят никакви опити да ме открият. Тези опити биха довели до преждевременно разкритие на естеството на експериментите, които правя, а това е изключително опасно за момента. Най-добре ще постигнем това, като се разкрие незабавно тайната около убийството й, и именно това желая да се направи.

От време на време ще се свързвам с теб, а ако междувременно абсолютно ти се наложи да влезеш във връзка с мен, дай следната обява в «Таймс»: «Абнър. Да. Бъни.» В резултат на обявлението ще се свържа о теб. Надявам се, че ти стана ясна необходимостта да убедиш Чарлс да действува на моя страна, тъй като е запознат с неприятностите, които имах о Роузуотър, и знае повечето от хората, които са замесени.

 

Твой

Клайд Милър Уайнънт“

 

Оставих писмото върху бюрото на Маколи.

— Тук има много важни неща — рекох аз. — Спомняш ли си естеството на неприятностите с Роузуотър?

Нещо, свързано с промяната на структурата на кристалите. Мога да проверя. — Той взе първия лист от писмото и се намръщи. — Пише, че онази нощ получил от нея хиляда долара. А аз й дадох пет хиляди да му предаде. Каза ми, че толкова поискал.

— Това да не са четирите хиляди наследство от чичо Джон?

— Така изглежда. Странно — и през ум не ми е минавало, че ще го оскубе. Трябва да разбера каква е истината и за другите пари, които съм й предал.

— Известно ли ти е, че тя е била осъдена и е лежала в клийвландския затвор за мошеничество?

— Не. Наистина ли?

— Така твърди полицията — под името Роуда Стюарт. Къде я намери Уайнънт?

— Нямам представа — поклати той глава.

— А да знаеш нещо — откъде е, кои са й роднините, нещо от този род?

Той пак поклати глава.

— За кого е била сгодена? — продължих аз.

— За пръв път чувам, че е била сгодена.

— Имала е годежен пръстен на този пръст.

— Това е ново за мен. — Маколи затвори очи и са замисли. — Не, не си спомням да съм забелязал, че носи годежен пръстен. — Той сложи ръце на бюрото и ми се усмихна широко. — Е, има ли шансове да те убеди да се наемеш с работата, за която той моли?

— — Почти никакви.

— И аз така си помислих. — Той вдигна ръка и докосна писмото. — Знаеш за отношението му точно толкова, колкото и аз. С какво бих могъл да те убедя?

— Няма да…

— Ами ако го склоня да се срещне с теб? Може би ако му кажа, че само при това условие си съгласен…

— Иска ми се да поговоря с него, но в такъв случай ще трябва да ми каже много повече, отколкото пише.

— Да не искаш да кажеш, че според теб той я е убил? — бавно произнесе Маколи.

— Нищо не знам по въпроса. Не ми е известно всичко онова, което знае полицията, а подозирам, че нямат достатъчно доказателства да го дадат под съд, дори и да го намерят.

— Не е много забавно да си адвокат на луд човек — въздъхна Маколи. — Ще се опитам да го накарам да се вслуша в съветите ми, но отсега знам, че това е празна работа.

— Исках да те попитам, как е той сега с парите? Все така ли е добре като едно време?

— Почти. Депресията го засегна леко като всички нас, а доходи от изобретението му за леене на метали почти не постъпват, откак закъсахме с металите. Все пак получава около петдесет-шестдесет хиляди годишно от патентите си за пергамин и звукоизолационни материали, а капе и от други изобретения, като… — Той млъкна и попита: — Безпокоиш се дали е в състояние да ти плати каквото искаш ли?

— Не, само се питах. — Сетих се за още нещо: — Има ли други роднини освен бившата си жена и децата?

— Има сестра, Алис Уайнънт, но двамата не си приказват поне от… четири или пет години.

Предположих, че това ще е била леля Алис, която Йоргенсенови не отидоха да посетят на Коледа.

— За какво са се скарали?

— Даде интервю за един вестник, в което каза, че според него петгодишният план на руснаците съвсем не е обречен на провал.

Аз се засмях.

— Изглежда, и двамата са…

— Тя е по-зле от него. Вече всичко забравя. Когато оперираха брат й от апандисит, двете с Мими отивали на свиждане същия следобед с такси, а покрай тях минала една катафалка. Мис Алис пребледняла, сграбчила Мими за ръката и казала: „Божичко! Това дали не е… как му беше името?“

— Къде живее?

— На Мадисън Авеню. Адреса й го има в телефонния указател. — Той се поколеба. — Не мисля, че…

— Няма да я безпокоя.

И преди да успея да добавя нещо, телефонът взе да звъни. Той вдигна слушалката.

— Ало?… Да, на телефона… Кой?… А, да… — Мускулите около устата му се стегнаха, очите му се отвориха широко. — Къде? — Слуша известно време. — Да, разбира се. А ще успея ли? — Погледна часовника на лявата си китка. — Добре. Ще се видим във влака. — Той затвори. — Беше лейтенант Гилд. Уайнънт направил опит за самоубийство в Алънтаун, Пенсилвания.