Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пери Мейсън (32)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Case of the Vagabond Virgin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
BHorse (2008)

Издание:

Ърл Стенли Гарднър. Случаят с непорочната скитница

Издателство „Алекс принт“, Варна, 1992

 

Преводач: Теодора Игнатова

Редактор: Димитър Станков

Художник: Петьо Маринов

Коректор: Христина Йорданова

Формат 84/108/32. Печ. коли 14

Предпечатна подготовка фирма „Минков и с-ие“, Варна

Печат ДФ „Абагар“, Велико Търново

ISBN 954-8261-r02-2

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Лейтенант Траг отвори вратата и каза на Мейсън:

— Влизай.

Адвокатът влезе в голямата, просто обзаведена стая.

Сержант Холкомб дъвчеше края на незапалена пура и седеше в дъното на дълга дъбова маса. На средата на масата Ерик Хансел с възвърнато нагло самочувствие пушеше цигара.

На другия край на масата стенограф записваше разговора.

Сержант Холкомб се усмихна, когато Мейсън влезе в стаята.

Лейтенант Траг влезе след Мейсън, затвори вратата и каза:

— Седни, Мейсън.

Сержант Холкомб каза на Хансел:

— Сега искам да повториш това, което ни каза. Просто ми кажи точно какво се случи. Искам Мейсън да го чуе.

Хансел каза:

— Признавам, че беше разтърсващо.

— Продължавай — каза Холкомб. Хансел посегна за нова цигара. Мейсън каза:

— Помни, Хансел, тези хора не могат да ти дадат имунитет. Те…

— Ти не се меси — каза Холкомб заплашително. — Ние се грижим за това! Когато чуеш целия разказ, ще запееш различна песен.

Зелените очи на Хансел се стрелнаха за миг към лицето на Мейсън.

— Правиш се на хитър — каза той саркастично.

— А ти — сряза го Холкомб — си дръж мутрата затворена, освен когато ти се говори и когато трябва да кажеш нещо, казвай само него и нищо повече! А сега край на комедията. Започвай да говориш.

Хансел запали цигара, вдиша дълбоко и каза:

— Душа наоколо и събирам информация. Това ми е работата. Ако не мога да се погрижа за нещо, го предавам на Джордж Уитли Дъндас за клюкарската му колона. Той ми плаща трохи. Не мога да живея от това, но фактът, че имам врата към средствата за информация, ми дава възможност да печеля по-добре.

— Разбираме — каза Холкомб и след това прибави саркастично: — но, разбира се, никога не казваш на Дъндас.

Хансел замълча.

— Продължи разказа си — каза Траг. Хансел каза:

— Държа си очите и ушите отворени тук около управлението, малки нещица — нищо поверително, нали разбирате? Просто неща, които и без това се дават на пресата. Получих информация, че Пери Мейсън е отишъл лично да освободи момиче, обвинено в скитничество. Стори ми се странно, че толкова високоплатен адвокат би освободил някаква си уличница. Така че реших да разследвам. Разбира се, Мейсън беше идвал и я беше освободил под гаранция, за която е заплатил от собствения си джоб. И така, разговарях с човека, който беше направил ареста. Той ми разказа нещата така, както би ги разказал на пресата. Така че следите ме отведоха до хотел „Рокауей“, където мацето имало стая и открих, че стаята й е била дадена по нареждане на управителя на хотела. Отидох при управителя. Казах му, че искам да знам защо си играе на предпочитания с малки сладки блондинки. Той ми каза да вървя по дяволите. След това аз отбелязах, че русото маце е било арестувано за скитничество само час след като се е регистрирало в неговия хотел и това постави нещата в различна светлина. Естествено той не искаше името на хотел „Рокауей“ да се появи във вестниците като местопребиваването на сладурана, която е била арестувана за скитничество, и най-вече не искаше съпругата му да знае, че е уредил стаята. Така, че той се предаде и ми разказа своята история. Джон Рейсър Адисън го е извикал и го е помолил като лична услуга да регистрира стая в хотела за Вероника Дейл. Адисън е казал, че гарантира за нея. Това беше достатъчно за мен. Бях тръгнал да гоня малка рибка, а ето че бях заловил голяма. Реших да говоря с Вероника Дейл. Тя беше доста въздържана по отношение на Пери Мейсън, но се разприказва за Джон Адисън, каза, че той бил страхотен човек. Той я качил в колата си във вторник вечерта и я настанил в хотел. И така, отидох при Адисън. Стоварих камшика върху него. Адисън се изплаши до смърт. Дадох му време да си помисли и му оставих един телефонен номер. Мейсън ми се обади на този номер. Отидох при него. Той беше излязъл. Секретарката му ми каза, че ще ми вземе шапката. Тя я постави на ръба на бюрото. Мейсън влезе и разговаря объркано с мен. Бях бесен. Станах, за да си тръгна, а в шапката ми имаше чек за две хиляди долара, подписан от Джон Рейсър Адисън на мое име. При тези обстоятелства нямах представа, че цялата работа беше съмнителна. Втурнах се и го занесох сам в банката. Никога не съм бил счетоводител. Аз съм изнудвач — и какво от това?

— Добре, добре — каза лейтенант Траг, — доразкажи останалото, за русокосата.

— Вече ви казах за нея.

Траг погледна многозначително към сержант Холкомб и каза:

— Той знае ли защо се интересуваме от…?

Холкомб поклати глава.

— Още нещо за русата — каза Траг.

— Къде е качил Адисън това момиче? — попита Холкомб.

— Малко след Канион Верд.

— На какво разстояние от Канион Верд?

— На десет, петнадесет мили, доколкото разбрах от нея.

— С други думи, Джон Рейсър Адисън е пътувал в посока противоположна на Канион Верд във вторник вечерта.

— Точно така — каза Хансел. — Било е в обратна посока, за да я качи. Закарал я е до града.

— По кое време?

— Тя е стигнала в хотела в около десет без четвърт и е била арестувана за скитничество в около десет и тридесет.

— И къде е това момиче сега?

— Не знам. Но бас държа, че можете да я откриете чрез Джон Адисън. Когато такива стари кози започнат да проявяват бащински интерес към сладки руси мацета, които се правят на ангели — по дяволите, не ме карайте да се смея, Адисън се върти около нея като муха около буркан със сладко и тя му позволява да се върти. Ако искате тя да потвърди разказа, просто кажете на Адисън, че искате да доведе Вероника Дейл и той ще го направи.

Траг каза:

— Добре, Хансел. Ще ти кажем направо. Не си мисли, че ще получиш имунитет за изнудване само защото имаш привлекателен характер или пък защото изгаряме от желание да задържим Пери Мейсън заради този трик. Ти си мръсен мошеник. Дребен червей и аз лично бих искал да изтрия присмехулната ти усмивка с юмрук. Единствената причина жълтите ти зъби да не са натъпкани в гърлото, е защото си се намесил в убийство. Както знаеш, Едгар Ферел, съдружника на Адисън е бил убит вторник вечерта в една къща на около четвърт миля от пътя за Канион Верд. И така, къде е качил Адисън това момиче? Имам предвид — точно къде?

— Не мога да ви кажа това — каза Хансел като изучаваше замислено върха на цигарата си. — Къде би означавало на двадесет мили от Канион Верд?

— Това би означавало точно срещу мястото, където е било извършено убийството — каза лейтенант Траг.

— Там е било.

Холкомб каза:

— Не го каза през цялото това време. Какво ни избърбори преди това, Хансел, за това, което момичето е казало за мъжа, който я е качил в колата?

— Казах ви. Тя има възможност да преценява колите. През нощта слуша звука на двигателя и…

— Точно така — каза Холкомб. — Какъв е бил звукът на двигателя на Адисън?

— А, това ли? — каза Хансел, след това изведнъж се съсредоточи, преценяваща предпазливост проблесна по лицето му.

Траг, който беше свикнал да се занимава с мъже от такъв род, интерпретира правилно това изражение.

— Помни, Хансел — каза той, — получаваш имунитет само в случай, че кажеш абсолютно всичко. Ако се опиташ да скриеш дори и един процент, ще те осъдим за фалшификация, а там те държим здраво!

Хансел каза:

— Не съм скрил нищо. Просто мислех.

— Е, започвай да говориш — каза Траг, — ние ще мислим.

— Сега си спомням. Не обърнах внимание по онова време. Тя ми каза, че е избрала Адисън, защото колата му й се сторила скъпа. Тя каза, че той излязъл от някакъв страничен път. След това чула как колелата пресичали дървен мост, след това колата се изкачила по едно възвишение и тръгнала към нея, а тя чула звука на превключване на скорости. Той е навлязъл в магистралата на ниска скорост и превключил на висока на около сто ярда преди да стигне до нея. Двигателят бил чист и явно добре поддържан, така че тя застанала до водостока и се обърнала така, че фаровете да осветят лицето й и си дала вид на сладка и безпомощна.

— До водостока? — каза лейтенант Траг.

— До водостока.

— И Мейсън ти е дал онзи чек?

— Мейсън ми даде онзи чек. Беше сложен в шапката ми.

— И секретарката на Мейсън сложи шапката на бюрото?

— Точно така.

Траг каза:

— Добре, Мейсън. Доста време ни разиграва. Сега те обвинявам във фалшифициране на името на Адисън върху чек. И ще задържа Дела Стрийт.

— Въз основа признанията на един мошеник?

— Точно така — каза Траг. — Той е мошеник, но разказът му има смисъл. Ти си знаел, че ако платиш на изнудвач никога няма да се отървеш от него. Досетил си се, че той има досие и че ако бъде арестуван за пробутване на фалшифициран чек, ще го притиснем и той никога няма да има възможност да използва информацията, която има. Още повече, че той никога не би могъл да обясни, тъй като ти ще си го поставил между рогата на една дилема. Той трябва да бъде или фалшификатор или изнудвач. Ако не проговори, отива в затвора за фалшификация. Ако проговори, тогава отива в пандиза за изнудвачество.

Хансел го погледна с насмешка:

— Умник — каза той на Мейсън.

— За Бога, затвори си устата! — каза Холкомб ядосано.

Телефонът звънна.

Холкомб отиде до него, вдигна слушалката и каза:

— Холкомб на телефона. Кой… Да… и какво за него?

Изведнъж той издърпа пурата от устата си и я блъсна в плювалника.

— Какво казахте? — попита той гневно.

Лицето му се изкриви от усилието, което полагаше да се съсредоточи, след което каза:

— Добре — и тръшна слушалката върху вилката толкова силно, че щеше да се счупи.

— Искам да говоря с вас, лейтенант — каза той на Траг.

Траг отвърна:

— Хайде да пипнем Адисън, да разберем коя е тази Вероника Дейл, да я изведем на пътя и да видим дали ще може да ни каже къде точно е била качена.

Холкомб кимна ентусиазирано.

— От друга страна — каза Траг, — мисля, че трябва да почакаме до довечера, преди да го направим. Ще я заведем до Канион Верд и ще я оставим да види пътя при приблизително същите условия, при които го е видяла, докато е стопирала.

Мейсън каза:

— Вие, пиленца, ще се опитвате ли да ме задържите? Ако ще го правите, най-добре напишете оплакване и издайте заповед за арест.

— Ти просто си стой там — каза Траг застрашително и след около двадесет минути ще сме се погрижили за всички ви, господин Мейсън.

Холкомб каза:

— В края на краищата, Траг, не искаме да тръгваме боси след тази работа. Най-добре е да проверим и разказа на Хансел.

Траг каза:

— Този трик е типичен за Мейсън. Знам, че Хансел казва истината. Всичко е изиграно така, както Мейсън би го направил. Той се е опитвал да предпази клиента си и не го е грижа какво трябва да направи. Той пази интересите на клиента си, а когато Мейсън започне да пази клиент, той не дава и пукната пара кой е този клиент. Предпазва интересите на учениците си. Поставя Хансел в такова положение, че да не може да говори, да не може да подкупва и никога да не може да се върне.

— Е, хайде да поговорим известно време — каза Холкомб и улавяйки окото на Траг, затвори собствените си очи в предупредително намигване.

Мейсън бутна стола си назад.

— Не си мислете, че ще стоя тук, докато вие си провеждате дебати. Ще бъда в кабинета си.

— Ще издадем заповед за арестуването ти и ще те вкараме в пандиза с белезници — предупреди го Траг.

— Добре — каза Мейсън. — Можете да се обадите и на вестникарските фотографи, ако искате.

— Точно така ще постъпим — му каза Траг.

— Чудесно — каза Мейсън и излезе от кабинета. Адвокатът взе такси до сградата на канцеларията си, мина през коридора, отключи вратата с надпис „Пери Мейсън, личен кабинет“ и каза на Дела Стрийт:

— Дела, ще трябва да изчезнеш.

— Какво?

— Онзи чек — каза Мейсън. — Наистина ще го използват. Ще те изкарат пред съдебните заседатели и аз искам да те няма за известно време. Аз…

Дела Стрийт каза развълнувано:

— Шефе, сержант Холкомб не получи ли обаждане по телефона?

Мейсън беше отишъл до бюрото си, беше го отворил и бързо издърпваше някакви хартии от личната си папка. Той спря изведнъж, внезапно погледна Дела Стрийт с недоумение.

— Получи ли? — попита тя.

— По дяволите, да!

Дела Стрийт каза:

— Работих колкото се може по-бързо. Обадиха му се от банката, за да му кажат, че са направили ужасна грешка като са обвинили Ерик Хансел във фалшификация и че е вярно, че подписа е бил повторен, но Джон Рейсър Адисън го признава за свой. Той е написал чека първо с молив и след като си помислил, че подпис с молив не би бил уважен от банката, го повторил с индийско мастило и го изпратил до този кабинет, за да бъде предаден на Хансел.

Мейсън спря за момент, докато асимилира информацията, след това остави хартиите обратно в чекмеджето, заобиколи бюрото и прегърна Дела Стрийт.

— Как измисли това? — попита той.

Той я държеше толкова близко, че гласът й беше приглушен.

— Елементарно, скъпи ми Уотсън. Всички бяха толкова заети с убийството, че бяха забравили, че Адисън всъщност не се е отричал от чека. Така че веднага щом лейтенант Траг напусна кабинета, аз се свързах с Адисън и му казах да се обади на банката и да им каже, че току-що е научил, че Хансел е бил арестуван за представяне на фалшив чек, че чекът изобщо не е бил фалшив, а е бил напълно оригинален, че подписът е бил негов. Казах му, че това обаждане ще му струва две хиляди долара за един изнудвач, но че ако не се обади, ще намери адвоката си в затвора и на сметката му ще има много повече от две хиляди долара.

Мейсън пусна Дела Стрийт, отиде до бюрото си, седна в стола, отметна назад глава и се разсмя.

— Добре ли се справих? — попита тя.

— Добре ли? — каза Мейсън. — Справи се прекрасно! Само дето си нарушила половин дузина точки от Наказателния кодекс.

— Е и?

— Ще те арестуват като нищо, ако някога разберат за твоето обаждане.

Тя каза:

— Добре. Нека се опитат да разберат. Знаех, че поемам риск, но едно момиче, което не поема рискове от време навреме е безполезно. И освен това, имам най-умния адвокат в града на своя страна.

— Адвокатът — каза Мейсън, — не струва нищо без секретарката си. За Бога, Дела! Нищо чудно, че Холкомб изглеждаше като че ли беше глътнал прекалено много тютюн! Повишавана ли ти е заплатата скоро?

— Да.

— Добре, отново ще получиш повишение — каза Мейсън. — Ставаш все по-добра и по-добра. А сега имам и друга работа. Отиди в апартамента си. Чакай ме там. Пол ще доведе Вероника Дейл там. Намери някое място, където да я държиш в прикритие. Ще дойда веднага, щом успея да се измъкна, но може и да закъснея. Тръгвай, Дела, и да се надяваме на късмет. Ще ни е много необходим.