Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Томи и Тапънс (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Postern Of Fate, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 34 гласа)

Информация

Издание:

ЗАДНАТА ВРАТА НА СЪДБАТА. 1995. Изд. Абагар Холдинг, София. Биб. Абагар крими, №43. Роман. Прев. от англ. Христо ХРИСТОВ [Postern of Fate / Agatha CHRISTIE]. Печат: Полипринт, Враца. Страници: 223. Формат: 20 см. Цена: 125.00 лв. ISBN 954-584-150-8.

История

  1. — Добавяне

Глава осма
Мисис Грифин

— Толкова се радвам, че двамата със съпруга ви дойдохте да живеете тук, мисис Бересфорд — каза мисис Грифин, докато наливаше чая. — Захар? Мляко? — Тя подаде подноса със сандвичи и Тапънс си взе. После продължи: — Знаете ли, когато човек живее в провинцията, много е приятно да има добри съседи, с които се разбира. Позната ли ви е тази част на страната?

— Не, изобщо не я познавам — призна Тапънс. — Разгледахме много къщи. Повечето от тях ни бяха предложени от агенти по недвижими имоти. Някои бяха наистина ужасяващи. Можете ли да си представите, една от къщите се казваше „Старовремски чар“.

— Мога — поклати глава мисис Грифин. — Наистина мога. Старовремски чар обикновено означава, че трябва да смените покрива и че влагата е всепроникваща. А сигурно знаете какво означава „изцяло модернизирана“ -много заврънкулки, от които човек не се нуждае и обикновено от прозорците на такива къщи изгледът е отвратителен. Но „Лаврите“ е очарователна къща, въпреки че вероятно сте имали доста работа по нея. Всеки път е така.

— Изглежда различни хора са живели там — отбеляза Тапънс.

— О, да. В днешно време като че ли хората не се задържат за дълго на едно място, нали? Кътбертсън, после Редланд, а преди тях май бяха Сеймур. Имаше и едни Джоунс.

— Чудя се защо са я нарекли „Лаврите“ — рече Тапънс.

— Е, струва ми се, че е едно от онези имена, с които хората често назовават къщите си. Разбира се, ако се върнем много назад във времето, тогава, когато в нея са живели Паркинсонови, може и да е имало лаврови дървета. Вероятно са били покрай алеята към къщата. Може да е имало и други. Никога не съм харесвала лавровите дървета.

— Съгласна съм с вас. И аз не ги харесвам. Изглежда много Паркинсонови са живели тук.

— О, да. Струва ми се, че са се задържали доста дълго.

— Но изглежда никой не може да ми разкаже нищо за тях.

— Мила моя, било е много отдавна. А и след… след неприятностите, които са се случили, се създала такава атмосфера, че хората не се изненадали, че Паркинсонови продали къщата.

— Лоша репутация? — полюбопитства Тапънс, възползвайки се от възможността. — Имате предвид, че къщата е била нехигиенична или нещо такова?

— О, не, не става дума за къщата, а за хората. Било по време на Първата световна война… опозорили се. Никой не могъл да повярва. Спомням си, че баба ми разказваше за това. Ставало дума за някакви тайни на военноморския флот. Нещо за нова подводница. Тогава у Паркинсонови живеело младо момиче, за което се говорило, че е било замесено.

— Мери Джордан?

— Да. Мисля, че така се е казвала. После са заподозрели, че то не било истинското й име. На мен ми се струва, че от известно време са я подозирали. Поне момчето, Александър я е подозирал. Добро момче, пък и доста умно.