Георги Стоев
ВИС-2 (7)

ГЛАВА 7

Джема не можеше да прости на Васил пренебрежението, с което прие гибелта на негови хора в „Дружба“. Жадуваше за реванш. Търсеше го на всяка цена и в крайна сметка реши да се заеме с тази работа сам. Маргина и Димата бяха готови да му помогнат. Митака даде пространство за сбор пред контролирания от него хотел „Орбита“. Отказа да участва лично.

— Тази война не е моя — заяви им в очите той. — Аз направих каквото трябваше.

В ранния следобед бригадите започнаха да се събират. Джема както винаги се разхождаше нервно и с мрачен вид раздаваше къси заповеди.

— Не ме питайте нищо, насирачи! Ще ме следвате където ви поведа — крещеше той.

Димата запази спокойствие и в типичния си стил раздаде задачите. Първо определи маршрутите на всички бригади, без да им каза къде е крайният пункт. Щяха да го разберат в последния момент. Когато той дойде, момчетата с изненада установиха, че са пред спортен комплекс „Дескрийм“.

Маргина и Димата влязоха първи. Другите нахлуха веднага след тях. Вътре наистина беше пълно с каратисти, но всички гледаха като овце пред заколение. С малки изключения нямаха никакво намерение да се защитават. Единствено Боби Гребеца стреля предупредително във въздуха, но го направи повече от страх. Венци веднага се хвърли върху него и го свали на земята. Бедата беше, че онзи се паникьоса и продължи да стреля безразборно. Наложи се Венци да му смачка ръката, преди да вземе пистолета и след това да го смели от бой. Джема пък изобщо не обърна внимание на патакламата. Мина през тълпата като Мойсей през Мъртво море и влезе директно в кабинета на Слави. Започна да го млати още от вратата. После го метна като яре на гърба си, измъкна го навън и го натика в багажника на колата. Закараха го в една горичка край Симеоново. Там се нахвърлиха отново върху него, но яростта им беше изчерпана.

Всъщност те нямаха представа точно какво ще правят. Действаха импулсивно.

— Да го копаме тоя мръсник! — предложи Димата, без сам да се вярва.

— Знаеш ли колко момчета си отидоха заради теб, идиот такъв? — нахвърли се върху него Джема.

— Остави го! — махна с ръка Маргина.

Слави лежеше свит. Изглеждаше толкова жалък, че не му даваше сърце, дори да го срита.

Накрая тримата му теглиха по едни ритник, след което Димата извади железния прът от багажника, цапардоса го по задника и през краката и го оставиха проснат, докато се освести.

Още същата вечер Димата съжали, че не го е ударил по-силно. Слави успя по някакъв начин да се довлече до доцента, а онзи тутакси пусна политическите си връзки. Моментално се задействаха следствие, прокуратура и полиция. Още същата нощ Димата, Маргина и Джема бяха пуснати на централно издирване.

Гоцев следеше събитията отблизо. Един от близките му помощници Свилен успя да измъкне тримата през гръцката граница и да ги настани в бивша явочна квартира в Гърция. Така ги спаси от арест, но самият той губеше с всеки изминал ден политическо влияние. Освен това улицата също му се изплъзваше. Стратегията на доцента се оказа по-правилна от неговата и като стар воин, генералът призна, макар и единствено пред себе си, че бе загубил тази битка. Но не и войната.

И моментално взе мерки, за да си върне позициите. Обади се на Васил.

— Твоите хора поеха ангажимент, който не съм чул да е изпълнен — заяви му ехидно той.

— Голяма жега напоследък, началник — отвърна му Васко.

— Не ме интересува. Утре много внимателно ще чета вестници.

— Ясно.

Васко отдавна измисли как да мине акцията без да рискува брат си. Маджо бе изключително слаб шофьор и на него се падаше честа да стреля. Жоро щеше да кара черния джип с четири врати. Бедата беше че освен слаб шофьор, Маджо имаше славата на страхливец и лош стрелец. Освен това двамата още нямаха никакъв опит в убийствата. Потеглиха примрели от страх към казиното с указания от Васко да дадат един откос уж срещу Карамански, колкото да замажат очите на генерала. След което да избягат по живо по здраво. Разбира се Карамански изобщо не беше там, но бодигардовете му стояха отпред. Единият наричаха „неокосена ливада“, но другият познаваха всички. Стар рецидивист — Муто, разбойник и половина с изключително точен мерник. Жоро закова джипа пред входа, а Маджо с треперещи ръце вдигна автомата и докато обираше мекия спусък, онзи го простреля в ръката. Мощната кола на секундата потегли с мръсна газ. Стигнаха до офиса на Васил по-бързо, отколкото, ако летяха с малък самолет. Оттам се обадиха на Гоцев. Очакваха генералът да ги нахока, но този път той прояви разбиране.

Дори нещо повече — нещо като обич и без съмнение силна привързаност към организацията, която сам бе създал. Помоли Васил да докара двамата в горичката пред неговото блокче. Посрещна ги разтреперан.

— Синчето ми — вдигна наранената ръка на Маджо той. — Миличкото ми момче!

— Ще се оправи, началник — опита се да го успокои Васко. — Имам човек в Перник, който ще го закърпи за нула време.

— Дума да не става. Отиваме във Военна болница! — разбърза се генералът и само след трийсетина минути наистина бяха там.

До вечерта обаче в държавата се разрази огромен скандал. За атентата гръмнаха всички електронни медии, а на сутринта ги последваха и вестниците. Военните не можаха да издържат на подобен натиск. Принудиха се да изпишат Маджо, без да се интересуват какво му е състоянието. Тогава Гоцев стори нещо неочаквано и откровено нетипично за него. Заложи си името, за да вкара Маджо в Правителствена болница. Там вече пресата нямаше никакъв контрол. Случаят бързо се потули и бързо се забрави.