Георги Стоев
ВИС-2 (3)

ГЛАВА 3

Карамански беше гледал внимателно филма „Кръстникът“. Същата вечер, когато взрив откъсна ръцете на Андрейчо, бомба разруши половината от ресторанта на Васко в квартал Борово. Очевидно искаше да спечели войната за няколко часа.

Аз изпаднах в луда депресия и се оттеглих встрани. Не можех да си простя осакатяването на Андрей. Нашият общ приятел Венци толкова се вбеси, че сам си предложи услугите. Той отдавна не спортуваше. Беше качил килограми и изглеждаше доста застрашително. От него разбрах как са се развили част от събитията.

— Всеки от вас може да ме напусне когато си поиска, момчета! — събрал ги в ресторанта Васко. — Тази война не е ваша, а моя. Карамански мрази мен.

После заминал директно в болницата при Андрейката, за да му плати лечението и му купил билет за Австралия. Такъв беше Васил.

Естествено никой не го напусна. Напротив обединиха се около него.

Карамански не мирясваше. Организира огромен побой в едно от най-популярните заведение на борците в мирно време. Този път почти успя. Доста от момчетата се поуплашиха. За известен период от време Васко остана сам и объркан. Чудеше се накъде да поема. Не можеше да разчита на брат си, нито на по-голямата част от вече влезлите в бранша боксьори и каратисти. Оставаха единствено борците. Митака застана безрезервно зад гърба му, но той не стигаше. И тогава Васко се сети за Джема от Пазарджик.

Той беше шофьор на Илия Зъбчето, когото ненавиждаше люто още от тепиха. Возеше го и го охраняваше естествено за пари. Не можеше да понася интелектуалните му напъни и опитите му да се представя за такъв, какъвто никога не е бил и никога не можеше да стане. Беше му дошъл до гуша. Получи повиквателната на един паркинг в центъра на София. Захвърли ключовете на седалката, срита задния десен мигач на мерцедеса, изплю се върху тавана и си тръгна с ръце в джобовете.

След два дни доведе цялата си бригада от Пазарджик, за да застане зад Васил.

Митака наблюдаваше събитията отстрани в измислената си PR агенция и умираше от скука. Беше му ясно, че Васко се е покрил напълно, както и всичките му борци. Карамански отново завладяваше улицата. Смъркаше кокаин и се забавляваше да тормози наред.

Междувременно боксьорите, които се заклеха във вярност на Васко, също се покриха. Цецо Враждебеца в типично свой стил на секундата мина в другия лагер. Появи се нов герой — Герман Руснака и започна да разлива легендата за себе си като порой. Най-много се хвалеше, че като каратист е получил 5-ти дан в китайската асоциация, а не в някаква измислена федерация и че няма борец, на когото да не може да скърши врата. Карамански тутакси го направи бригадир. Даде му големи пълномощия, но го контролираше дистанционно. Самият той не искаше да се бие с никого, макар че търсеше постоянно конфронтация и неговите хора преследваха борците из цяла София. Чашата на омразата се пълнеше всеки ден. Докато в един миг преля и Митака не издържа. Качи се в своя мерцедес 8 класа, откри Герман Руснака в едно кафене до хотел „Плиска“ и започна да го бие без никакво предупреждение. Докара го до кайма. После отново се качи в колата и преспокойно се прибра в измислената си PR агенция.

Митака дори не подозираше какво е направил. От скука той отново обърна везните в полза на борците.

* * *

Карамански вече се беше наркоманизирал до краен предел, обаче в никакъв случай не губеше представа за реалността. Знаеше прекрасно, че без Митака и Джема, Васил Илиев е напълно безпомощен. Затова реши да унищожи първо тях. Покрай него се въртеше едно вярно и бясно куче — Данчо Русия. И той го прати за стръв.

Данчо нахлу първо в офиса на Митака.

— Къде ви е шефа? — развика се той на Стоил и Сандо Сандокана. — Кажете му, че го чакам в „Дружба“, за да му тегля един кур.

След това мина покрай хотел „Хемус“. Там се събираха бригадирчетата на Джема.

Стадото им беше достатъчно голямо, за да уплашат когото и да било, но не и Данчо Русия. Той беше див двайсетгодишен петел, който не знаеше къде се намира.

— Кажете на Джема, че го чакам в „Дружба“ — повтори им същата реплика Данчо. — Знае къде живея. Да си сложи хубаво бельо, защото ще го чукам.

Митака полудя. Ако зависеше от него, щеше да убие Данчо Русия още същия ден. Джема обаче, веднага заподозря клопка. И беше прав.

— Спокойно — обърна се той към Митака. — Тази работа не е като онази. Трябва да ги изработим, защото иначе ще ни изработят те.

Джема разположи своите хора около дома на Данчо Русия, а около тях дегизиран като работник и с пистолет „Макаров“ на пояса, зае позиция Митака. Взеха всички възможни мерки, за да открият къде е капана. И въпреки това паднаха в него. Данчо Русия уби три от момчетата на Джема, които бяха разположени около блока.

Митака чу изстрелите зад една от колоните на съседния супермаркет. Затича се веднага към блока на Данчо, но очевидно беше закъснял. Все пак успя да пресрещне трима от хората на Русия. Застреля двама от тях в движение. Третият беше огромен мъжага, известен като Цецо Животното. За него му остана един единствен куршум. Гръмна го в гърдите, но нямаше с какво да го довърши. А времето за резервния пълнител беше изтекло. Воят на полицейските сирени вече се чуваше. Ритна му пистолета и се скри в тъмното.

По-късно се оказа, че това е една от най-големите му грешки. Минути след това се появи линейка, натовариха Животното, включиха го на системи и катилът оцеля.