Георги Стоев
ВИС-2 (5)

ГЛАВА 5

Митака изпълни обещанието си. Поли получи 60 хиляди долара и възможността да си избере апартамент, в която част на София иска. Той не беше материален човек. Вещите изобщо не го интересуваха. Женята така и не успя да го убеди да купят хубава кола. Продължаваха да бръмчат из София с оранжевата жигула и да отнасят присмеха на борците.

— Какво те интересува — успокояваше Поли своя верен роб. — По-важно е качеството на човека, а не в каква кола се вози.

— Кара ми се нещо хубаво, бате! — страхливо поглеждаше към него Дългия.

— Някой ден ще ти купя.

Първата работа на Поли обаче беше да посети семейството си. Без съмнение той го обичаше много, въпреки разногласията. Напазарува купища подаръци, Женята ги натовари в оранжевата жигула, остави го пред дома му и остана да чака дребния. Все пак Поли беше от аристократично семейство, което трудно търпеше такива типове като Дългия. Този път обаче изненадата беше за Поли. Завари стария си приятел Фори Светулката да чука сестра му.

— Няма да ти бръсна брадата, мръсен поп — нахвърли се върху него Поли. — Направо ще ти отрежа главата!

— Успокой се, познаваме се отдавна!

— Вече не се познаваме! — смъкна го по стълбите Поли и го набута както си беше с расото на задната седалка.

— Откъде го намери този попче? — зина Женята.

— Гледай си кормилото — сряза го Поли и нареди колата да потегли към покрайнините на София.

Първите пет-шест километра измисляше всякакви начини да го убие, но после му мина през ума, че това е все пак избор на сестра му. Кръвта надделя над злобата.

— Оставям те жив, но ще ми платиш глоба за обидата — хвана го за брадата той.

— Не мога да ти намеря повече от пет хиляди долара — ококори се уплашено Фори.

— ОК. Утре пред църквата срещу зала Фестивална — изхвърли го от колата Поли.

Женята се зарадва искрено от много дни насам. Вярваше, че тези пари ще бъдат за него. Поли обаче веднага ги вкара в собствената си схема. Смяташе с тях да обзаведе апартамента си.

— Ще дойдеш да ме вземеш пет часа по-рано — нареди той на Дългия. — Трябва да се заредим около „Фестивална“ навреме, за да видим какво ни е подготвил попът.

Оказа се прав. Край църквата гъмжеше от полиция. Фори Светулката беше задействал политическите си връзки.

— Този път му ебах майката — вбеси се Поли. — Карай към Сърбия.

Отпратиха при стария другар Буда, който беше вече един от тигрите на Аркан.

* * *

Обстановката в България изненадващо се усложни. След тези убийства Митака придоби огромно влияние. Превърна се почти в митичен герой. Престъпници от кол и въже започнаха да се увъртат около офиса му в „Орбита“ и да си предлагат услугите. Ако само за миг пожелаеше да създаде групировка, Митака можеше да помете всички. Но той беше особен човек. Колкото жесток, толкова и сантиментален. Мъчно му беше за единството, с което се славеха на времето борците. Мечтаеше да възстанови братството между тях и да ги обедини отново.

За съжаление Васил нямаше достатъчно качества, нито възможности, за да задържи пороя от престъпност, който се задаваше. Човек с добри намерения и с деликатен подход, той изглежда не беше роден за времето, което сам създаде и до известна степен провокира. Хората около него му бяха предани, но интуитивно усещаха управленческата му недостатъчност. Въпреки това все още оставаха верни на ВИС. И Васил ги извади на улицата. Използва страха на Карамански от Митака и превзе всичките му заведения едно след друго с безпощадна безцеремонност. Само за един месец бизнесът му се утрои.

На Митака не му пукаше. Той не се интересуваше от дреболии. Разчиташе единствено на себе си и вярваше, че може да се справи с всяка ситуация. В никакъв случай не се изживяваше като работник на Васил. Пиеше уиски в измисления си офис, умираше от скука и се чудеше по какъв начин да запълва дните.

Междувременно Любо и Стоил не си губеха времето.

Превърнаха „Орбита“ в луксозен комплекс, отвориха ресторант, механа, казино и дискотека. На практика затвориха цикъла и Митака се премести да живее там. Сандокана го последва веднага. Двамата тъкмо бяха открили кокаина и най-редовно се заграждаха, което означаваше, че смъркаха до припадък в обкръжението на цяла орда курви. Фалконети също се присъедини към тях. Всъщност Сандо и Фалконети обожаваха Митака. Нощно време го придружаваха по къси гащи, джапанки и автомати първо до дискотеката, а сетне до казиното на комплекса, където пред смаяните погледи на другите посетители Митака най-редовно губеше всичките си пари. Въпреки това си оставаше началник.

Бившите духачи от милиционерския оркестър трябваше да го гонят за подпис под всеки документ.

Те бяха съвсем друг тип хора. Изживяваха се като тежкари, стъпваха важно, говореха бавно. Не сваляха вратовръзките и лъскавите костюми. Поведението на Митака ги дразнеше докрай.

— Този трябва да го отстраним по някакъв начин — постоянно навиваше Любо.

— Трудна работа, но все ще му измислим нещо — съгласяваше се Стоил. — Фалконети и Сандо обаче са ни нужни. Тях ще запазим, а като останат без Митака, аз лично ще им разгоня фамилията.

Стоил също се боеше от Митака не по-малко от другите, затова търсеше подмолен ход, с който да го дискредитира. Той по природа си падаше по подлите номера.

Войната отдавна беше затихнала, макар че отзвукът от нея все още пълнеше страниците на жълтите вестници. Васко се чувстваше победител и имаше право. Организацията му набираше сила всеки изминал ден, а парите се трупаха в геометрична прогресия. На този фон появяването на брат му Георги изглеждаше напълно естествено.

— Здрасти — нахлу в офиса той.

— Сядай — посочи му стола срещу себе си Васил.

— Трябват ми пари, ще се женя.

— Сериозно.

— Няма майтап.

— И срещу кого?

— Срещу бившето гадже на твоя човек Бранко — заяви му безцеремонно Жоро и си наля чаша уиски без да го пие.

По това време Бранко лежеше в затвора. Васил не познаваше гаджето му, нито пък проявяваше любопитство към него. Сега обаче се заинтересува.

— Доведи бъдещата си жена да я видя! — отпрати той брат си.

От една страна се радваше, че най-сетне ще си седне на задника. От друга страна се чудеше как ще го обясни на Бранко. Тъкмо мислеше да пусне връзките си, за да го освободи. Изненадата му стигна своя връх, когато видя бъдещата съпруга. Изглеждаше прекрасно — мило скромно и добро момиче, макар и топ-манекенка. „Майната му на живота… — ядоса се Васко — Как може такова прекрасно дете да се влюби последователно в двама изроди?“

Преди години неговата сватба мина скромно и бедно, затова реши да направи на брат си наистина пищно тържество. Все пак той обичаше Жоро повече от всички други.

— Искам от теб едно нещо — извика го Васил отново в офиса. — Няма да ми мъкнеш твоите рецидивисти и бивши затворници от Бобов дол, а ще съберем общество, за да се разбере че вече сме направили нещо на този свят. И един път да зарадваме мама.

— Екстра — съгласи се Жоро. — Ти определи датата, аз почвам подготовката.

* * *

За сватбеното тържество избраха ресторанта на Васил. Паркингът отпред се наводни от коли. Присъстваха почти всички известни политици, висши полицаи, пълният състав на организацията и естествено хората на Жоро. Вестникарите бяха накацали като гроздове по околните блокове. Грандоманията надминаваше всичко видяно до този момент в България.

Васил седна на централно място, облечен като испански идалго. За първи път го виждаха толкова елегантен и вече с дълга до раменете коса. За да се различава от него Жоро, който винаги бе носил дълга коса, сега се появи с къса. Изглеждаше доста прилично, дори прекрасно за селския си произход. А булката направо беше неотразима.

От двете страни на Васил седнаха Боян Барона от Сливница и синът на стария Фатик — дебелият Фатю. Боян се славеше като изключително интересен чешит. Търгуваше с петрол под протекцията на Васил, нарушаваше югоембаргото без да му пука и всеки ден печелеше около трийсет хиляди марки. Беше изключително щедър към работниците си. Не пропускаше седмица без да ги заведе до някой от фрий-шоповете.

— Имаш ли телевизор? — питаше той всеки един поотделно. — Имаш ли видео? Имаш ли перална машина?

Който нямаше получаваше веднага и освен със заплатата си, се прибираше в къщи с покъщнина за цял живот. Освен това ги поеше с уиски денонощно. Пиеше наравно с тях, дори повече.

Дебелият Фатю също беше интересна фигура. Той измисли номера с колите-двойници. Снабдяваше организацията с крадени автомобили от западна Европа, които имаха абсолютно редовни документи и живи собственици, както и коли близнаци с абсолютно еднакви номера и документи. Не можеше да ги хване никаква митническа проверка, ако по някаква свръхслучайност двата автомобила не се окажеха един до друг по едно и също време, пред един и същи митничар. Точно на него Васил поръча подаръка за брат си. Самият той не се вълнуваше много от луксозните марки автомобили, но брат му се заплесваше подир всяка по-лъскава ламарина.

— Искам да зарадвам Жоро с мерцедес 600 SEL като на Митака — обърна се той към Фатю.

— Имам в наличност само един с обратно кормило, братко! — разпери ръце турчинът.

— Много добре — зарадва се Васил. — Брат ми никога не е обичал нормалните неща.

И още същия ден му го докараха в задния двор на ресторанта. Там хората на Васко го оформиха набързо като сватбен подарък. Нагиздиха го, накиприха го и го оставиха така до сватбата.

В разгара на тържеството обаче Барона изведнъж се присети, че дебелият Фатю му е продал фалшив „Ролекс“.

Отвън изглеждаше като истински, но под фасадата машинката се оказа фалшива.

— Ти си един мошеник — нахвърли се Боян върху Фатю през главата на Васил.

— Добре де, ще ти върна парите — защити се Фатю. Той беше силно притеснен от влиянието на баща си и макар че всички го знаеха като изпечен измамник, много държеше да го възприемат с респект.

— Мирнете, аз ще покрия разликата — опита се да успокои Васил. — Не забравяйте, че брат ми се жени!

Барона обаче беше вече много пиян и нямаше сила, която да го укроти. А на всичко отгоре знаеше как да уязви турчина.

— Тъп, дребен търгаш — развика се той. — Не си никакъв мъж!

— Кой, аз ли? — скочи като подритнат Фатю. После извади голям колт, опря го в дланта си и я простреля.

В същия момент сватбата се разпадна на части. Васил извика „Спешна помощ“. Ресторантът се напълни с лекари, медицински сестри и униформени ченгета, а развеселените сватбари се изнесоха кой накъдето види. В крайна сметка Васил остана сам. Той не си падаше по панаирджийски истории и предпочиташе да върти бизнеса без да се набива на очи. Но сега за първи път разбра, че с хората около него това бе невъзможно.