Георги Стоев
ВИС-2 (10)

ГЛАВА 10

Гоцев набра скорост и реши да отстрани Митака. Кокалестото и жилаво момче от софийските села силно го притесняваше със своята смелост и безразсъдност. Биеше и стреляше когато му скимне, а борците го бяха издигнали в култ. Заради винаги подстриганата му по диагонал коса отпред вече го наричаха Бретона.

За генерала най-лесно беше да го убие, но това щеше да изплаши борците. Опасяваше се да не се разбягат отново към селата си. А те му трябваха. Бяха неговата армия. Затова повика Стоил.

— Къде е слабото място на твоя началник? — попита го той.

— Какъв началник? — избухна Стоил. Той много добре знаеше, че го питат за Митака. Имаше му страха, уважаваше го, в известна степен дори го обичаше. Това не му пречеше да се дразни от зависимостта, към селянчето от чийто подпис се нуждаеше за всеки документ. — Лесно избухва, началник. Голям нервак е.

— Тогава ще трябва да му търсим ситуация, която да го извади от равновесие — ухили се генералът.

Двамата решиха да заведат Митака на море. Като борец той беше обиколил почти целия свят, но сега си живееше заграден в хотел „Орбита“ и не искаше да мърда никъде. Изпитваше неприязън към солената вода, пясъка, яркото слънце и всички други екстри, предлагани от морските курорти.

— Там има тарикати, които не ни признават за нищо. — убеждаваше го Стоил.

— Айде бе! — чудеше се Митака.

— Сериозно ти говоря.

— Ами да идем да проверим — съгласи се най-сетне Бретона.

Гоцев подучи Стоил на тръгване да хвърли една лопата в багажника на колата си. Не много голяма, но достатъчна да се изкопае гроб.

— Кого ще ровим? — изпъна врат Митака.

— За всеки случай — отвърна неопределено Стоил. Митака потегли с едно наум, което беше и целта на Гоцев. Още от разузнаването той познаваше добре въздействието на психологическата атака и в случая започна от самото начало. Настаниха се в един от най-луксозните хотели. Митака погледна морето през балкона, после хвърли едно око на плажа и реши, че по-голяма отврат от това няма. Вечерта влезе в казиното и заживя в обичайния си цикъл — цяла вечер пиене, цяла нощ хазарт и цял ден сън.

Стоил обаче знаеше ахилесовата му пета. Гоцев също. Митака не можеше да стреля в главата и винаги избираше тялото. Пратиха му агент-провокатор с бронежилетка, който седна през една маса от него в ресторанта и втренчи поглед. В началото Митака не му обърна внимание, обаче онзи го гледаше толкова настоятелно, сякаш иска да го чука.

— Какъв е този, бе? — обърна се той към Стоил.

— Обикновен педераст, шефе!

— Кажи му да гледа към оркестъра, че ще му еба майката!

— ОК — стана Стоил, отиде при агентчето и му предаде думите на Бретона.

— Ще гледам където си искам — отвърна му онзи.

— Той каза, че ще гледа където си иска — върна се Стоил при Митака.

— Ей сега му разкатах фамилията! — скочи като подритнат Митака и цапардоса непознатия по главата. После го простреля в гърдите.

Тогава се появи агент-спасителят на Гоцев. Нахлу в ресторанта разтревожен като бременна жена в третия месец и още от входа се развика:

— Убиха човек!

Неизвестно откъде след него се появиха санитари с линейка и лекар. Стоил си глътна езика.

— Шефе, загазихме — хвана се за главата той. Митака беше мъртво пиян, но въпреки всичко усети, че работата става дебела.

— Иди виж какво става! — нареди той на Стоил. И Стоил хукна подир носилката, колкото да забележи, че убитият сваля жилетката си, става и се качва в някаква абсолютно непозната кола.

Усети номера на секундата. Зад всичко стоеше Гоцев. Оттук нататък си знаеше знаеше урока. Върна се в ресторанта с още по-уплашен вид и първата му задача беше да измъкне Митака навън.

— Шефе, трябва да се изпаряваш! Онзи тъпанар умря — натика го в мерцедеса той.

Потеглиха веднага към София, където Митака хвана самолета за Унгария. На другия ден медиите гръмнаха с новината за жестоко убийство в най-големия български морски курорт. Никъде не се съобщаваше името на убития, но това не направи впечатление. Трябваше да минат десет години, за да се разбере, че Митака е бил жестоко измамен. Гоцев отново постигна целта си. Отърва се от най-безмилостния и страшен непукист сред борците без да го гръмне. Полицията обяви Митака за национално издирване.

През това време той се криеше в Унгария, макар че никой не го търсеше. Интерпол изобщо не се интересуваше от него. Всъщност те дори не бяха уведомени, тъй като и в България полицейското издирване отпадна още на втория ден. Никой не си направи труда да съобщи на Митака. „Трябва да съм голям пич, щом не смеят да ме търсят!“ — мислеше си наивно той. Връщаше се спорадично в България с фалшиви паспорти, колкото да се обгради с обичайните си курви, след което отново се прибираше в Унгария. Глупостта му стигна дотам, че нареди на Стоил да плаща всеки месец по хиляда марки на агента-спасител. Най-простодушно смяташе именно него за човека, който ги е покрил.

Междувременно Гоцев прибра под крилото си гориварите и тяхната фирма. Стоил изненадващо получи нов шеф — Маджо. Той не беше като Митака. Говореше учтиво и не размахваше пищови наляво и надясно. Двамата моментално се заобичаха. Само дето не се ожениха. Фирмата смени името си и заработи активно за генерала. За всеки случай той вкара в нея тайното си оръжие — бившият охранител от казиното на Зъбчето — Пашата. Така всичко си дойде на мястото.