Майк Резник
Инферно (40)

34

Образът на Джеймс Кракана подскочи два-три пъти на холоекрана, после се успокои.

Временният президент беше облечен в костюм с консервативна кройка — за пръв път беше свалил бойната униформа, — но краката му бяха боси. Кракана стоеше зад малка катедра и гледаше право в трите камери. От другата им страна бяха застанали двайсетина язони и репортери, зарязали ежедневните си задължения, за да присъстват на първото публично изявление на новия държавен глава.

— Добър вечер — изрече Кракана без следа от напрежение. — Аз съм Джеймс Кракана, временният президент на Фалигор. Много от вас — далеч повече, отколкото противниците ми някога са подозирали, ми даваха подслон и ми помагаха в продължение на години. Много от вас заставаха срещу мене. Но тъй като за разлика от моите предшественици не съм грандоман, отдавам го на обстоятелството, че просто не сте ме познавали.

Той замълча и се прокашля.

— На онези, които подкрепяха делото ми, поднасям най-искрената си благодарност. На онези, които се изправиха срещу мен, обещавам пълно опрощение за всичките им действия до този момент. Но отсега нататък всички вие сте граждани на Фалигор и трябва да се подчинявате на неговите закони. Те са отразени в оригиналната конституция, отменена от Уилиам Бариоки, която отново става основен закон на държавата. Тази встъпителна реч отправям към онези, които не знаят нищо за мен и за моето верую, за да ме опознаят и да научат какви са плановете ми.

Той надникна в бележките си, писани на ръка, после вдигна глава и впери поглед в насочения към него обектив.

— Най-напред искам да ви кажа, че всички войници на бившия президент Душу, които решат да сложат оръжие и да се предадат, трябва да го направят най-късно днес до полунощ, след което ще бъдат освободени. От полунощ нататък останалите ще бъдат смятани за престъпници и ще попаднат под ударите на закона.

Второ, всеки, хванат да краде нещо друго освен храна в която и да било от военните зони, ще бъде застрелван на място. Онези, които крадат храна, ще бъдат арестувани.

Трето, всички части на първата конституция на Фалигор незабавно влизат в действие, с едно изключение — няма да има президентски избори, докато аз не преценя, че враговете на Фалигор вече не представляват сериозна заплаха за бъдещото му съществуване. На този етап от нашата история оцеляването е по-важно от демокрацията.

— Май не звучи много по-различно от предшествениците си — забелязах аз, докато заедно с Малиачи седяхме пред холовизора на Картрайт и слушахме речта.

— Той е напълно прав — възрази Малиачи. — В този момент има много по-важни неща от свободните избори.

— На онези къртици, които са останали на планета или искат да се върнат — продължи Кракана, — ще кажа: ако сте в състояние да докажете, че сте прекарали най-малко шест месеца на Фалигор, сега или по-рано, и желаете гражданство, ще го получите без каквито и да било спънки и ще се радвате на всички права и привилегии, които се полагат на всеки друг гражданин на планетата.

Същото се отнася и за хората, останали на Фалигор.

Онези светове, които желаят да възстановят дипломатическите и икономическите си отношения с нас, ще бъдат посрещнати с разтворени обятия.

Той млъкна, сякаш претегляше следващите си думи, после продължи:

— Ала тук ще настъпят някои промени. В продължение на цяло поколение моите сънародници бяха наричани язони. Ние не намираме в това някакъв обиден подтекст и разбираме, че името е свързано с човешката митология… Но ние не сме хора и това название вече не ни звучи приемливо. От днес нататък ще се наричаме фалигори. Знам, че ще е нужно известно време на хората, обитаващи планетата, да се приспособят, затова след изтичането на тридесет дни, считано от днес, използването на името „язон“ ще се смята за оскърбление и ще се наказва според закона.

Ще ви направи впечатление и това, че не съм обут. Причината е проста — нашите ходила се различават по форма от човешките и обувките причиняват неудобства и ограничават движенията ни. Ще приемем от другите култури всичко полезно, но повече няма да се преструваме на нещо, което не сме. Коренните жители на Фалигор не бива да се срамуват от себе си или да подражават сляпо на една раса, която с нищо не е по-добра от нашата, макар че от време на време се е проявявала като наш верен приятел.

Кракана замълча, защото бурни ръкопляскания заглушиха следващите му думи, а аз се обърнах към Малиачи.

— Струва ми се доста агресивен.

— Иска да ни върне самочувствието, нищо повече — отвърна той. — Нима това ви прилича на агресивност?

— Мисля, че можеше да бъде по-дипломатичен.

— Той е поел властта над една планета, която е свикнала да й заповядват — отвърна Малиачи. — Само след година, ако всичко върви добре, ние ще започнем да поставяме под въпрос тези заповеди, но днес това е невъзможно, а и той ще трябва все отнякъде да започне.

Изръмжах някакъв уклончив отговор, защото не ми се спореше, и отново насочих вниманието си към екрана.

Кракана току-що беше дал съгласието си да отговаря на въпросите на журналистите, които бяха мнозинство сред публиката в залата. Един от тях го попита кога смята да разоръжи детската си армия.

— Никога — гласеше твърдият отговор. — Тя е по-дисциплинирана от всяка друга армия, съществувала някога на Фалигор, а и с всеки изминал ден децата порастват. Имаме нужда от тях, за да бранят мира.

— Но…

— Следващият въпрос!

— Как смятате да се справите с проблема СПРОП? — попита един чужд журналист.

— Както знаете, хазната на Фалигор е празна. Веднага щом успеем да я напълним, ще сложим начало на изследователски проект за откриване на причинителя и за лечение на СПРОП. Дотогава с радост ще приемем всяка помощ, която Републиката или някой от другите независими светове ни предложат безвъзмездно. Следващият въпрос?

— Пленили сте трима висши военни от силите на Душу. Как възнамерявате да постъпите с тях?

— Още не съм решил.

— Ще ги освободите ли?

— Казах ви, още не знам.

Следващият, който се изправи, беше стар енкот.

— По време на предишните режими енкотите пострадаха повече от което и да било друго племе. Ще ни обезщети ли вашето правителство?

— Моето правителство е само на няколко дни и не носи никаква отговорност за вашето положение. Не можем да си позволим да изплащаме компенсации за всяка жертва на Лабу, Бариоки или Душу… Съжалявам, но не искам да поемам обещания, които няма да изпълня.

Кракана отговори на още няколко въпроса, след което заяви, че трябва да замине за Ромул, за да се увери, че градът се охранява надеждно. С това пресконференцията завърши. Аз изключих холовизора и се обърнах към Малиачи:

— Той ми изглежда не по-малко самомнителен и властолюбив от останалите.

— Кракана не е идеален, а е само един добър фалигор — възрази събеседникът ми. — И е прав, че тези кютюци само нараняват ходилата ни — добави той, изувайки изпокъсаните си обувки.

— Та, значи, вече не сте язони и не трябва да носите обувки. Нещо друго да се е променило?

— Дайте му няколко месеца да реализира плановете си, преди да започнете да го критикувате, капитан Папаголос.

— А после?

— После ще видим.