Софи Кинсела
Можеш ли да пазиш тайна? (17)

XVII

Седя, тъпо загледана в пластмасовата си чиния, и си повтарям, че семейният ни пикник не може да продължи до безкрай все пак, нали така? Татко и Нев си размениха сигурно милион шеги на тема „Не споменавай Конър“. Кери ми се изфука с новия си швейцарски часовник за четири хиляди лири и с това, че компанията й непрекъснато се разраствала. А в момента ни разказва как миналата седмица играла голф с главния изпълнителен директор на „Бритиш Еъруейс“ и той се опитвал да я примами на работа при него.

— Всички ме искат да работя при тях — отбелязва тя самодоволно, като отхапва от едно пилешко бутче. — Но аз им казвам, че ако имах нужда от работа… — спира насред изречението и пита: — Желаете ли нещо?

— Здравейте — чувам познат сух глас.

Бавно вдигам глава, като премигвам срещу слънцето.

Джак! Стои на фона на синьото небе в каубойския си костюм. Усмихва ми се едва забележимо и усещам сърцето ми да се обнадеждава. Дошъл е да ме вземе. Трябваше да предположа, че ще дойде.

— Здрасти! — отговарям замаяно. — Мамо, татко, това е…

— Казвам се Джак — прекъсва ме той с ведър тон. — Приятел на Ема. Ема — поглежда ме с нарочно безизразно лице, — боя се, че имаме нужда от теб.

— О, Боже! — усещам да ме залива вълна на облекчение. — Е, няма значение, случва се.

— Жалко! — възкликва мама. — Не можеш ли да останеш поне да си доизпиеш чашата? Джак, заповядай, седни при нас, вземи си бутче или баничка.

— Налага се да тръгваме — казвам припряно. — Нали, Джак?

— Боя се, че да — потвърждава той и ми подава ръка, за да стана.

— Съжалявам — обръщам се към останалите.

— Няма проблем! — все така ехидно се ухилва Кери. — Сигурна съм, че имаш някаква жизненоважна работа, Ема. Всъщност предполагам, че цялото това мероприятие ще се провали, ако не си ти!

Джак спира. Много, много бавно извръща глава и й отправя дълъг поглед.

— Нека позная… — подхвърля любезно. — Вие сигурно сте Кери.

— Да! — потвърждава тя изненадано. — Точно така.

— Мама… и татко… — Джак оглежда лицата им едно след друго. — А вие трябва да сте… Нев?

— Позна! — изкикотва се Нев.

— Чудесно! — разсмива се и мама. — Ема явно ви е разказвала за нас.

— Да… разказвала ми е — съгласява се Джак и оглежда групичката ни с някак странно заинтригувано изражение на лицето. — Май ще имаме време за по едно питие все пак.

Какво? Какво каза?

— Прекрасно! — засиява мама. — Винаги се радваме да се запознаем с приятелите на Ема!

Наблюдавам с пълно недоумение как Джак се настанява удобно в единия край на одеялото. Така де, той трябваше да ме спаси от този семеен пикник! Не да се присъединява към него. Бавно се отпускам до него.

— Значи, Джак, и ти също работиш за компанията, а? — подхвърля татко, като му сипва чаша шампанско.

— В известен смисъл — отговаря Джак след кратка пауза. — Би могло да се каже, че… работех.

— В момента си между две работи, така ли? — пита мама тактично.

— И така може да се каже, предполагам — леко се усмихва Джак.

— О, горкичкият! — възкликва мама съчувствено. — Но не се тревожи, убедена съм, че все нещо ще изникне.

Господи! Тя няма абсолютно никаква представа кой е Джак. Никой от семейството ми няма представа кой е Джак.

Не, не съм сигурна, че цялата тази история ми харесва!

— Но навярно в момента ти е трудно финансово, нали, Джак? — продължава мама състрадателно, като му подава картонена чиния с пилешко бутче. После бърка в кошницата и му тиква в ръцете два големи домата и опакована с фолио формичка с готова баница, купена от „Сейнсбъри“. — Ето, вземи, това ще ти помогне да избуташ днешния ден.

— О, не! — опитва се да й ги върне Джак. — Не бих могъл… наистина…

— Вземи ги! Настоявам! — не се предава мама.

— Ами… много съм ви признателен — отправя й топла усмивка Джак.

— И от мен един безплатен съвет за кариерата ти, Джак — подхвърля Кери, дъвчейки парче пилешко.

Сърцето ми се свива нервно. Моля те, моля те, Кери, не се опитвай да учиш Джак как да ходи като преуспяваща бизнес дама!

— Слушай Кери, момчето ми! — вметва татко гордо. — Тя е звездата на семейството ни! Има своя компания!

— Наистина ли? — пита Джак любезно.

— Моя собствена туристическа агенция — натъртва Кери със самодоволна усмивка. — Започнах от нулата. А сега имам четиридесет служителя и годишен оборот малко над два милиона лири. И знаеш ли каква е тайната за успеха ми?

— Ами… не, не знам — отговаря Джак.

Кери се привежда към него и го фиксира настойчиво със студените си сини очи.

— Голфът!

— Голфът? — повтаря Джак.

— Бизнесът е въпрос на контакти! — натъртва Кери. — Всичко зависи от връзките. И ще ти кажа, Джак, че аз съм се запознала с най-влиятелните хора в бизнеса на тази страна на игрището за голф. Благодарение на голфа познавам шефовете на всички големи компании. Дори на тази тук — махва тя към къщата с недоизяденото пилешко бутче в ръка. — Познавам шефа тук. Още утре мога да му се обадя, ако поискам.

Зяпвам я, смразена от ужас.

— Ама наистина ли? — пита Джак, сякаш изпълнен със страхопочитание.

— О, да! — потвърждава Кери, навежда се към него и добавя доверително: — И то баш шефът!

— Баш шефът — повтаря Джак. — Страхотно.

— О, Кери би могла да му каже някоя добра дума за теб, Джак! — разпалено подхвърля мама, обзета от неочаквано вдъхновение. — Ще го направиш, нали, Кери, миличка?

Усещам да ме напушва истеричен смях. Само да не беше всичко толкова потискащо!

— Май ще трябва незабавно да се запиша на курс по голф — казва Джак съвършено сериозно — за да се запозная с подходящите за кариерата ми хора. — Повдига леко вежди към мен и пита: — Ти как смяташ, Ема?

Загубила съм ума и дума от неудобство. Иска ми се да потъна в земята от срам.

— Мистър Харпър? — чувам гласа на Сирил и въздъхвам с облекчение.

Всички вдигаме глави към него. Сирил се навежда уважително към Джак.

— Безкрайно съжалявам, че се налага да прекъсна разговора ви, сър — казва той, като оглежда озадачено семейната ни групичка, сякаш се пита поради каква причина великият Джак Харпър е седнал при нас. — Но Малкълм Сейнт Джон е тук и би желал да размени няколко думи с вас.

— Да, разбира се — кимва Джак и добавя с учтива усмивка към мама: — Бихте ли ме извинили за момент.

Джак закрепва внимателно чашата върху чинията си, изправя се и се отдалечава, а близките ми се споглеждат объркано.

— Значи му давате втори шанс, а? — подвиква татко шеговито към Сирил.

— Моля? — пита неразбиращо Сирил.

— Това момче Джак… — махва татко към Джак, който разговаря с внушителен на вид възрастен мъж, облечен в морскосин блейзер. — Мислите отново да го назначите, нали така?

Сирил мести втренчен поглед от татко към мен и обратно.

— Всичко е наред, Сирил — подвиквам му аз ведро. После снишавам глас и прошепвам на баща ми: — Млъквай, татко. Той е собственик на компанията.

— Какво? — зяпват ме близките ми озадачено.

— Той е собственик на компанията — повтарям, цялата пламнала. — Така че… по-добре престанете да…

— Този мъж с костюм на шут е собственикът на компанията ви, така ли? — мама гледа изненадано след Сирил.

— Не той! А Джак. Компанията е на Джак. Или поне по-голямата й част — те продължават да ме гледат неразбиращо. — Джак е един от основателите на „Пантера Корпорейшън“ — натъртвам отчаяно. — Но е скромен.

— Да не искаш да кажеш, че това момче тук е великият Джак Харпър? — пита Нев невярващо.

— Да.

Настава потресено мълчание. Поглеждам ги. Парченце пилешко пада от зяпналата уста на Кери.

— Джак Харпър… мултимилионерът? — уточнява за всеки случай татко.

— Мултимилионер ли? — повтаря мама тотално объркана. — Ами в такъв случай доматите и баницата…

— Стига с тази баница! — срязва я татко. — За какво му е на него твоята баница?! Той може да си купи милион баници, ако поиска!

Мама трескаво започва да оглежда одеялото за пикник, върху което сме се разположили.

— Бързо! — изведнъж ми нарежда тя. — Изсипи пържените картофи в купа!

— И така са си добре… — възразявам вяло.

— Мултимилионерите не ядат пържени картофи от хартиен плик! — изсъсква ми мама, изважда от кошницата една пластмасова купа и ги изсипва в нея. После започва припряно да оправя одеялото. — Браян! Имаш трохи по брадата.

— Ти пък как така се познаваш с Джак Харпър, по дяволите? — пита Нев.

— Ами… познавам се — измънквам и леко се изчервявам. — Работихме заедно и… един вид… се сприятелихме. Вижте какво, дръжте се естествено — добавям припряно, когато виждам, че Джак се ръкува с мъжа в блейзера и тръгва обратно към нас. — Дръжте се както преди…

О, Господи! Защо изобщо си хабя думите! Когато Джак наближава, и четиримата изпъват учтиво рамене и го зяпват в мълчаливо страхопочитание.

— Седни — казвам му с възможно най-естествен тон и ги поглеждам многозначително под око.

— Е… Джак — подема татко сковано, — пийни още една чашка! Харесва ли ти това вино? Защото, ако смяташ, че не е добро, може да отскочим с колата до магазина за алкохол и да изберем нещо по-престижно.

— Виното е страхотно, благодаря — отговаря Джак леко озадачен.

— Какво друго да ти предложа за хапване… Джак? — суети се мама, пламнала като домат. — Тук някъде имаше ролца с пушена сьомга… Ема, дай на Джак твоята пластмасова чиния — изсъсква ми тя. — Неудобно е да яде от картонена.

— Ей… Джак — провиква се Нев с пресилено другарски тон, — я кажи какво кара човек като теб, а? Не, не, чакай аз да отгатна! Порше! Прав съм, нали?

Джак ме поглежда въпросително. Отправям му умолителен поглед, като се опитвам да му предам, че не съм имала друг избор, освен да им кажа кой е… и че наистина съжалявам… и че направо искам да умра от срам…

— Доколкото разбирам, моето инкогнито е разкрито — усмихва се широко той.

— Джак! — извиква Кери, която междувременно е успяла да възвърне самообладанието си. Отправя му съблазнителна усмивка и протяга ръка за поздрав: — Радвам се да се запознаем лично.

— Абсолютно! — отговаря й той с любимия ми израз. — Въпреки че… нали преди малко вече се запознахме?

— В качеството си на професионалисти — натъртва Кери. — Като един собственик на компания с друг собственик на компания. Ето ти една моя визитка и ако някога имаш нужда от помощ при организирането на каквито и да било пътувания, непременно ми се обади. Ще се радвам да поддържаме и социални контакти… Може би някой път четиримата бихме могли да… излезем заедно! Да се позабавляваме! Нали, Ема?

Гледам я сащисано. Че кога пък с Кери сме излизали и сме се забавлявали заедно?!

— Двете с Ема сме почти сестри — добавя тя сладникаво и обгръща с ръка раменете ми. — Сигурна съм, че тя ти е казала.

— О, да, казвала ми е някои неща — отговаря Джак с непроницаем израз на лицето. Отхапва парче месо от бутчето в чинията си и започва да дъвче.

— Израснахме заедно, всичко сме си споделяли — стисва рамото ми Кери и аз се опитвам да се усмихна, но буквално се задушавам от тежкия й парфюм.

— Колко са милички! — изгуква мама. — Как нямам фотоапарат да ги снимам.

Джак дъвче мълчаливо, отправил към Кери преценяващ поглед.

— Двете сме изключително близки — продължава Кери с още по-сладникава усмивка. Прегръща ме толкова силно, че усещам ноктите й да се забиват в тялото ми. — Нали, Ема?

Джак продължава да дъвче. Най-сетне преглъща и я поглежда втренчено.

— О, в такъв случай сигурно ти е било изключително тежко да вземеш онова решение… когато се е наложило да отхвърлиш Ема — казва й той с най-непосредствен тон. — Щом сте толкова близки, почти сестри.

— Аз да съм отхвърлила Ема ли? — изсмива се пискливо Кери. — Ей Богу, не знам за какво…

— Когато тя те е помолила да я вземеш на работа в твоята компания, за да натрупа професионален опит, а ти си й отказала — пояснява Джак мило, като отново отхапва от бутчето.

Седя като замръзнала на мястото си.

Това беше тайна! И трябваше да си остане тайна!

— Какво? — възкликва татко почти през смях, сякаш е чул някаква шега. — Ема е кандидатствала за работа при Кери?

— Не знам… не знам за какво става дума! — измънква Кери, но се изчервява.

— Мисля, че съм схванал правилно нещата — продължава Джак, дъвчейки. — Предложила ти е да работи дори без заплащане, само за да придобие опит… но ти въпреки всичко си й отказала — един миг той я гледа озадачено. — Интересно решение.

Забелязвам, че изразът по лицата на мама и татко бавно се променя.

— За късмет на нас тук, в „Пантера Корпорейшън“ — добавя Джак ведро. — Всички ние сме много щастливи, че Ема не е направила кариера в туристическата индустрия. Така че, предполагам, трябва да ти благодаря, Кери! Като един притежател на компания на друг — усмихва й се той. — Оказала си ни голяма услуга.

Кери изглежда тотално смазана.

— Кери, вярно ли е? — пита мама с остър тон. — Наистина ли си отказала на Ема, когато те е помолила за работа?

— Изобщо не си ни казвала за това, Ема — обръща се към мен татко безкрайно потресен.

— Беше ме срам — измънквам с треперещ глас.

— Разбира се, че те е било срам! — подвиква Нев, като отхапва от парче баница. — Да използваш семейните си връзки, за да се уредиш! Тогава Кери беше възмутена от наглостта ти. Нали, мила?

— Наглост ли? — повтаря мама невярващо. — Кери, ако си спомняш, ние ти дадохме парите, за да основеш компанията си. Изобщо нямаше да имаш никаква компания, ако не беше нашето семейство!

— Ама не! — възкликва Кери и мята убийствен поглед на Нев. — Станало е някакво… недоразумение! — пооправя нервно косата си и отново ми се усмихва сладникаво. — Ема, с удоволствие ще ти помогна за работа. Трябвало е да ми кажеш по-рано! Звънни ми утре в офиса. Ще направя всичко, каквото мога, за да…

Отправям й изпълнен с ненавист поглед. Не, не мога да повярвам, че се опитва да представи всичко като недоразумение, все едно не е било. Лицемерна гадина!

— Не беше недоразумение, Кери! — казвам с възможно най-спокоен тон. — И двете много добре знаем какво стана. Помолих те за помощ, а ти ми отказа. Разбирам, компанията си е твоя и ти си в правото си да вземаш каквито сметнеш за добре решения. Но не се опитвай да извъртиш нещата така, сякаш не е имало такъв случай. Имаше!

— Ема! — възкликва Кери с нервен смях и посяга да хване ръката ми. — Глупаво момиче! Изобщо не съм допускала… Ако знаех, че е толкова важно за теб…

О, така ли?! Не знаела, че е важно?!

Дръпвам ръката си и усещам в душата ми да напират всички натрупвани с годините обиди и унижения от страна на Кери. Болката ми става нетърпима, не издържам и избухвам:

— Знаеше! Много добре знаеше, че е важно! Знаеше съвсем точно какво правиш! Знаеше колко съм отчаяна! Но откакто дойде в нашето семейство, ти непрекъснато се опитваш да ме потискаш и унижаваш. Подиграваш ми се за неуспешните ми кариери. Хвалиш се със собствените си успехи. Благодарение на теб през целия си живот съм се чувствала незначителна и глупава. Е, добре. Ти победи, Кери. Ти си звездата на семейството, а аз съм кръгла нула. Ти си олицетворение на успеха, а аз — на провала. Само не се преструвай, че си ми приятелка, ясно ли е?! Защото нито си ми приятелка, нито пък някога ще бъдеш!

Млъквам задъхана. Всички ме гледат стреснато. Имам ужасното чувство, че всеки момент ще се разплача.

Срещам очите на Джак и той ми отправя лека, одобрителна усмивка. Хвърлям плах поглед към мама и татко. Двамата седят като парализирани, сякаш не знаят нито какво да направят, нито какво да кажат.

В нашето семейство не е прието да се проявяват бурни изблици на чувства.

Всъщност и аз самата не знам какво да направя сега.

— Ъъъ… трябва да тръгвам — казвам с треперещ глас. — Хайде, Джак. Чака ни работа.

 

 

Тръгвам като замаяна през моравата, препъвайки се в тревата. Чувствам се толкова силно наранена и обидена, че почти не съзнавам какво правя.

— Това беше направо фантастично, Ема! — казва ми тихо Джак. — Страхотна беше! Абсолютно… логистичен подход — добавя той по-високо, когато минаваме покрай Сирил.

— През целия си живот никога не съм говорила така — отговарям му тихо аз. — Изобщо никога не съм правила… оперативен мениджмънт — почти извиквам, когато минаваме покрай двама колеги от счетоводството.

— Досетих се — поклаща глава Джак. — Господи, тази твоя братовчедка е… маркетингова валидация.

— Абсолютна… финансова преценка — добавям бързо, докато минаваме покрай Конър. — Да, мистър Харпър, разбира се, че ще дойда да напечатам всичко това.

Успяваме някак да стигнем до къщата и да се качим на втория етаж, без никой да ни заговори. Джак ме повежда по коридора, после изважда ключ и отключва една от вратите. Влизаме в просторна, окъпана в светлина стая. С голямо двойно легло. Той заключва вратата зад нас и изведнъж отново се разтрепервам от нерви. Най-после. Най-после сме заедно. Сами в една стая. С легло.

В следващия миг мярвам отражението си в огледалото на стената и дъхът ми спира от ужас. О, Господи, напълно бях забравила, че съм облечена в грозната найлонова рокля на Снежанка. Лицето и очите ми са подпухнали и зачервени от плач. Косата ми стърчи на всички страни.

И през ум не ми беше минавало, че може да изглеждам толкова кошмарно.

— Ема, наистина съжалявам, че дадох повод за… — виждам погледа на Джак в огледалото. — Трябваше да си държа езика зад зъбите. Нямах никакво право да се намесвам в семейните ви работи по този начин. Но тази… тази твоя братовчедка направо ме изкара от кожата ми…

— Не — прекъсвам го, като се обръщам към него. — Това ми се отрази добре. Никога преди не съм казвала на Кери какво мисля за нея. Никога! Това беше… беше…

Настава миг мълчание. Джак е впил поглед в пламналото ми лице. Гледам го в очите, сърцето ми бие до пръсване, цялата треперя. В следващата секунда той изведнъж се навежда и ме целува.

Устните му разтварят моите и вече дърпа надолу ръкавите на роклята, разголва раменете ми, разкопчава сутиена. Разкопчавам ризата му. Устните му намират гърдите ми. Задъхвам се от възбуда. Той ме дръпва надолу и лягаме на затопления от слънцето килим.

О, Боже, колко бързо става всичко! Ръцете му са… пръстите му са… Едва си поемам дъх… Всичко става толкова бързо, че почти не съзнавам какво правим. Толкова е различно от секса с Конър. Толкова е различно от всичко, което… изобщо някога… Преди миг бях на прага, напълно облечена, а сега вече съм… той вече е…

— Чакай! — успявам да кажа. — Чакай, Джак. Трябва да ти кажа нещо.

— Какво? — поглежда ме той нетърпеливо, с потъмнели от страст очи. — Какво има?

— Аз… не знам никакви трикове — прошепвам с леко дрезгав от притеснение глас.

— Ти… какво? — отдръпва се малко Джак и ме поглежда втренчено.

— Трикове! Не знам никакви трикове — повтарям мрачно. — Така де, ти сигурно си правил секс с хиляди манекенки и гимнастички… и те са знаели какви ли не фантастични… — млъквам, като виждам израза на лицето му. — Както и да е — добавям бързо. — Няма значение. Забрави!

— Наистина ме заинтригува — гледа ме втренчено Джак. — Какви трикове по-специално предвиждаш?

Господи, защо ми трябваше да си отварям глупавата уста?! Защо?!?

— Никакви! — отговарям и усещам да ме залива гореща вълна от притеснение. — Точно за това става дума. Аз не знам никакви трикове.

— Нито пък аз — отговаря Джак съвършено сериозно. — И аз не знам нито един трик.

Напушва ме смях.

— Да бе, да, не знаеш…

— Честно! Не знам! — Джак се замисля, като бавно прокарва пръст по голото ми рамо. — Добре де. Знам един.

— Какъв? — питам нетърпеливо.

— Ами… — той ми отправя дълъг поглед, после тръсва глава. — Не, не!

— Кажи ми де! — не издържам и вече се кикотя на глас.

— Покажи ми, а не кажи ми! — прошепва ми той и ме привлича към себе си. — И това ли не си научила?