Бари Хюгарт
Мостът на птиците (23)

23.
Доктор Смърт

Изключителното въздействие на разклоненията на Великия корен сочи към един единствен извод, а именно, че Сърцето на силата е нам-могъщото лечебно средство в целия свят — каза Господаря Ли. Княз Чин никога не би скрил такова нещо в съкровищница, заради която би трябвало да прекоси половин Китай. Уверен съм, че го носи със себе си, че го държи в непосредствена близост до гнусната си кожа. Ще се наложи заедно с теб да убием този негодник, за да измъкнем корена от трупа му.

Преминавахме още веднъж под сянката на Възглавницата на Дракона. Множество гарги, накацали в близост до нас, грачеха неодобрително.

— Господарю Ли, как ще се справим с човек, който се присмива на брадвите, попитах аз.

— Ще се опитаме да направим това, скъпо мое момче. Първата ни работа трябва да бъде да открием някои умопобъркан алхимик, което не би трябвало да представлява трудност. Китай е пълен със смахнати алхимици — отвърна Господаря Ли.

В град Пин Ту той огледа лицата на уличните продавачи, докато най-сетне откри една стара дама, на която й личеше, че е клюкарка.

— Моля за хиляди извинения, скъпа дъще, но скромният ти слуга търси един изтъкнат учен, конто вероятно живее наблизо — започна той. — Предан таоист е, с изпит вид и блуждаещ поглед и ми се струва, че домът му беше разположен някъде между гробищата и кланицата.

Да не би да търсите Доктор Смърт? — възкликна уплашено старата дама и стрелна с боязлив поглед една съборетина, извисяваща се на върха на близкия хълм. — Единствено човек, изгубил разума си, би се осмелил да се изкачи по пътеката към неговия Дом на ужасите и малко хора са се завърнали оттам.

Ли Као и благодари за предупреждението и с бърза крачка тръгна по пътеката.

— По всяка вероятност това е долна клевета — рече той спокойно. — Воле, таоистите се придържат към смесица от доста странни мистични възгледи. От една страна, превъзнасят мъдреци като Чуан Цзъ, според когото смъртта и животът, краят и началото, не са по-загадъчни от редуването на нощта с деня. От друга, полагат трескави усилия да постигнат лично безсмъртие. Когато някой гений на науката попадне в плен на мистичните им глупости обикновено се превръща в маниак, забравил всичко друго освен търсенето на вечен живот. Такива хора обаче не бика сторили зло и на муха. Освен това, денят е много подходящ за посещение на един Дом на ужасите — добави той.

Не можех да не се съглася с него. Под напора на вятъра дърветата в гробищата се извиваха и стенеха като оплаквани. Черните облаци над планините нашепваха зли прокоби, мълнии със зловещия цвят на сяра разсипаха небето, а съборетината на върха на хълма пукаше и пращеше под натиска на стихиите. Отгоре на всичко заваля ситен дъжд и откъм кланицата едно куче започна да вие жаловито. Влязохме през отворената врата и се оказахме в стая, изпълнена с трупове. Дребен старец с окървавена брада се опитваше да присади свинско сърце на човешки труп. Най-различни стъкленици и съдове изпускаха зеленикави и жълти изпарения. Доктор Смърт поръси сърцето с лилав прах и направи мистични движения с ръцете си.

— Започни да туптиш! — нареди той на сърцето, но въпреки заклинанията, нищо не се получи. — Тупти! Тупти! Тупти! — Поръси го със син прах. — Десет хиляди проклятия! Защо не щеш да туптиш? — изкрещя старецът, след което се обърна към нас. — Вие пък кои сте?

— Фамилното ми име е Ли, а собственото — Као, и имам лек недостатък на характера. А това е моят почитаем клиент Вол Номер Десет — отвърна Господаря Ли и учтиво се поклони.

— Моето фамилно име е Ло, а собственото — Чан, и започвам да се сърдя люто на този труп, който упорито отказва да бъде възкресен! — изкрещя Доктор Смърт. — Ако не ми е по силите да възкреся един заинатил се труп, как тогава ще мога да възкреся скъпата си жена? — добави тихо той.

Посочи ни ковчег, украсен като олтар, и по очите му се стекоха сълзи.

— Не бе надарена с хубост, но затова пък беше най-добрата жена на света — прошепна той. — Казваше се Чан Чао. Бяхме много бедни, но тя винаги съумяваше да приготви най-вкусни ястия от обикновен ориз и от билките, които събираше в гората. Пееше чудни песни, за да ми повдига настроението, когато бях потиснат, и шиеше дрехи на богати дами, за да ми помогне да заплатя разходите за обучението си. Бяхме много щастливи И съм сигурен, че някой ден отново ще бъдем щастливи. Не се тревожи, мила. Не след дълго ще те измъкна от този ковчег.

Сетне отново ни обърна внимание.

— Цялата работа опира до чистотата на съставките каза. — Вече разполагам с една съвършена формула.

Взимат се десет фунта мъх от праскови…

— И десет фунта косми от костенурка — добави Господаря Ли.

— Десет фунта обелки от сливи…

— Десет фунта заешки рога…

— Десет фунта ципи от живи пилета…

— Голяма лъжица живак…

— Голяма лъжица олеандров сок…

— Две големи лъжици арсенов окис…

— Защото отровата ражда противоотрова…

— А в смъртта има живот, както в живота има смърт.

— Значи сте колега! — възкликна щастливо Доктор Смърт и прегърна Ли Као с кървавите си ръце. — Кажете ми, уважаеми, дали ви е известен някой по-добър метод? И с този рано или късно ще стигна до някакви резултати, но вече измина много време и се боя, че на скъпата ми съпруга този ковчег започва да й омръзва.

— Уви! И аз знам само класическата формула — въздъхна Господаря Ли. — Самият аз съм се специализирал в Еликсира на живота, но се боя, че неразумно напуснах дома си, без да съм се запасил с достатъчно количество от него. Затова и дойдох при вас.

— Имате късмет. Току-що приготвих нова смес — Доктор Смърт бръкна в едно чекмедже и извади от там малка стъкленица, изпълнена е гъста тъмночервена течност. — Достатъчни са но една лъжица след ядене и по на две преди лягане, за да живеете вечно. Едва ли е необходимо да обяснявам на колега, че еликсирът на живота понякога има неприятни странични ефекти и че поради това е по-добре да се ни гробна първо върху някой плъх.

— Или върху котка — каза Господаря Ли.

— Или върху гарга.

— Или крава.

— Ако пък разполагате с някакъв хипопотам, който в момента не ви е нужен…

— Всъщност, бях решил да го изпробвам първо върху слон — каза Господаря Ли.

— Правилно сте решил — рече одобрително Доктор Смърт.

— Позволете ми да ви направя малък дар рече Господаря Ли и подреди няколко жълтици на масата, точно между нечии лимфни жлези и бели дробове. — Ще ми позволите ли да ви посъветвам да използваш професионални гробокопачи. Изравянето па трупове е много трудоемка работа.

Изражението на лицето на Доктор Смърт се изменя когато видя златото, започна да говори толкова тихо, че едва го чувах.

— Преди време един беден учен бе изпитал нужда от пари, за да си купи книги — прошепна той. — Продаде всичките си вещи, за да купи малко парченце злато, което скри в кухата дръжка на един черпак. След това посети дома на един богаташ и успя да го измами, че е направил успешни опити да превърне оловото в злато. Богаташът му даде пари, за да започне да прави това в големи мащаби, и щастливият учен хукна към града, за да си закупи необходимите му книги. Когато се завърна в дома си установи, че го бяха навестили крадци. Чули, че той се бил научил да произвежда злато, и започнали да изтезават жена му, за да им открие къде го е скрил.

Заварил я полумъртва, взел я в обятията си и се разплакал, но тя не могла да го познае. „Господа — прошепнала. — нали не смятате да ме убивате? Мъжът ми е блестящ учен и много мил и любезен човек, но някои трябва непрестанно да се грижи за него. Какво ще прави без мен?“. След това умряла.

Доктор Смърт се извърна към ковчега.

— Не се тревожи, мила! Сега мога да си позволя да купя по-хубави трупове… — изведнъж закри устата си с ръка. — Боже мой! — възкликна той и отиде при трупа на масата.

— Не исках да ви обидя — поклони му се той. — Убеден съм, че и вие чудесно ще свършите работа и вярвам, че ще разберете колко важно е всичко това за мен. Видите ли, жена ми не беше красива, но бе най-добрата съпруга на света. Качваше се Чан Чао. Бяхме бедни, но тя умееше да приготвя най вкусни ястия само от шепа ориз…

Домакинът вече бе забравил за нашето съществуване, така че тихичко напуснахме дома му и излязохме отново под дъжда. Ли Као не се беше шегувал, когато каза, че ще изпита Еликсира на живота върху слон. В подножието на хълма видяхме нещастен стар слон, използван от стопанина му, за да пренася трупи в дъскорезницата. Личеше си, че не се бяха отнасяли добре с него. На раменете му имаше дълбоки рани и освен това бе измършавял от глад. Прескочихме оградата и Ли Као взе съвсем малка капчица от еликсира с върха на острието на ножа си.

— Имаш ли нещо против? — попита той тихо. Скръбните очи на слона бяха по-красноречиви от всякакви думи. В името на Буда — казваха те, — избави ме от страданията, за да мога да се върна по-бързо при Великото колело на преображенията.

— Тъй да бъде — отвърна Господаря Ли.

Леко натисна острието върху една от кървящите рани. Слонът за миг го изгледа учудено. След това изхълца, скочи високо във въздуха и падна на гърба си посиня и безмълвно издъхна.

Погледнахме с уважение Дома на ужасите.

— Гениален е — изрекохме едновременно. Дъждът продължаваше да вали. Откъм прозореца се чу дрезгав старчески глас, които се смеси с воя на вятъра.

Пред нашия прозорец

Са банановите дръвчета, които засадихме

Зелените им сенки покриват целия двор

Зелените им сенки покриват целия двор

Листата им се разгъват сякаш

Искат да разкрият чувствата си

 

Скръбно облегнал глава на възглавницата

В средата на нощта слушам дъжда

Който капе върху листата

Който капе върху листата

Тя вече не може да чуе този звук

И сърцето ми се изпълва с болка.

Реших, че океаните са се образували от сълзи. Сетих се за сълзите, проляти заради алчността на княз Чин, и ми стана драго, че в умовете си носехме неговата гибел.

Настигнахме княза в Цин Гао. Бе отседнал в двореца на една изключително богата жена, чийто най-голям син бе губернатор на местната провинция. С помощта на щедър подкуп Ли Као уреди да се промъкнем покрай часовоите. Бях се задъхал, когато се залових за пълзящите лози и започнах да се катеря. Вятърът обаче междувременно смени посоката си и ноздрите ми доловиха ухание, което нямаше как да сбъркам с никое друго. Целият изтръпнах.

— Това е Лотосовия облак! — казах запъхтяно. — Господарю Ли, ще умра, ако не я видя!

При тези обстоятелства на Ли Као не му остана нищо друго освен да ме наругае и да ме удари с юмрук по ухото, докато продължих да се катеря по лозата с главоломна скорост. Когато подадох глава през прозореца видях, че Лотосовия облак бе сама. Радостта ми обаче не продължи дълго.

— Какво ти е? — прошепна Господаря Ли.

— Забравих да взема нефрита и перлите — отвърнах.

Ли Као въздъхна и започна да се рови из джобовете си. В началото откри само диаманти и изумруди, от които Лотосовия облак въобще не се интересуваше, но най-сетне успя да издири една перла, която бе запазил заради необичайния и вид — катраненочерна с малка бяла рисунка с формата на звезда. Щях да се зарадвам повече на един тон перли, но в края на краищата бе важен жестът. Присегнах се през прозореца и хвърлих перлата към нозете на възлюбената си. Реших, че скоро ще я забележи. Че след малко ще ме види, ще извика „Сладурко!“ и всичките ми грижи ще изчезнат.

Тя вдигна очи, но не в посока към мен.

— Не се бой, моя гугутке! — изкънтя нечий просташки глас. — Любимият ти Пухчо иде при теб и носи още сто фунта перли и нефрит.

Вратата шумно се отвори и в стаята нахълта губернаторът на провинцията, натоварен с плячка, която захвърли върху моята черна перла. Въздъхнах и започнах да се спускам по лозата.

— Значи, този път е Пухчо — каза Господаря Ли. — Пухчо. Воле, това може би не е моя работа, но бих те посъветвал да не хлътваш по жени, които се обръщат към любовниците си с имена като Сладурко, Дебеланко и Пухчо.

— Може би обича домашните животни — опитах се да обясня.

— Това вече го забелязах — отвърна Ли Као. — Слава Богу, че не ви държи всичките в един и същи кучкарник. В часа за хранене шумът щеше да е оглушителен. А сега, ако нямаш възражения, предлагам да се заемем отново с работата, която ни предстои да свършим. Да очистим княза и да приберем женшеновия корен.

Бързо се изкатерих до прозореца на княза и внимателно надникнах иззад перваза. Княз Чин бе сам, седнал зад едно бюро. Свещниците осветяваха огромната му златна тигрова маска и сребристото наметало от пера, но този път бе свалил златотъканите си ръкавици.

Ръцете му изглеждаха удивително малки и обезкосмени, докато изчисляваше със сметало парите, които бе натрупал при този си данъчен поход. Очите на Ли Као заблестяха, когато видя незащитените пръсти на княза.

— Живее единствено заради парите, така че ще може и да умре заради тях — прошепна той.

Бръкна в джоба си и извади оттам най-ценния си диамант. Луната светеше ярко. Сред пълзящите по стената растения имаше и диви рози, които аз бях избегнал, пазейки се от тръните им. Ли Као откри една трънеста клонка непосредствено до перваза. Намести я в средата му, постави до нея диаманта и внимателно намаза всичките и тръни с Еликсира на живота.

Сетне намести диаманта в такова положение, че да съсредоточи в себе си всички лунни лъчи. Той избухна като кълбо от синьобяло сияние.

Отместих се встрани и се затаихме сред клоните на лозата. Ли Као започна да дращи каменната стена с камата си, предизвиквайки с това неприятен стържещ звук. Известно време продължавахме да чуваме единствено тракането на мънистата, плъзгащи се но пръчките на сметалото. След това се чу как някой се надига от стола си и с тежки стъпки се отправя към прозореца. Затаих дъх.

От прозореца се подаде ужасяващата тигрова маска и надникна надолу, където диамантът светеше като леден огън. Пръстите на княза се сгърчиха подобно на ноктите на граблива птица, когато хвана скъпоценния, камък. Успях съвсем ясно да видя множеството точици, където тръните пробиха кожата му. По моя скромна преценка княз Чин бе поел достатъчно Еликсир на живота, колкото да изпотръшка цял Китай и половин Корея и Япония. С нетърпение реших да наблюдавам мига, когато той щеше да посинее и безжизнено да се свлече. Това обаче не се случи. Князът доближи камъка до очните процепи на маската и огледа придобивката си. Металният глас, който се процеди през процепа за устата, издаваше удоволствие.

— Студено! — прошепна княз Чин. — Студено… Студено…

Така бях смаян от видяното, че забравих за необходимостта да се държа за лозата. Устремихме се надолу и паднахме близо четиридесет стъпки, преди да успея да се заловя повторно за лозата и да прекъсна полета ни. За нещастие, оказахме се само на десетина стъпки над главите на няколко войника, които се бяха подпрели на стената и си разменяха лъжи за войнските си подвизи.

— Почакай да се появи облак — прошепна Господаря Ли.

Стори ми се, че ще го чакаме цяла вечност. Все пак той се появи, тъмен и огромен, и закри луната. Отместих се встрани, до най-близкия прозорец, и след това влязох през него в стая, изпълнена с лепкав мрак. Въздухът трептеше от нечии силни хъркания. Ли Као тихо слезе от гърба ми, безшумно прекоси стаята и отвори вратата. Бързо я затвори.

— В коридора има стража — прошепна ми той. Насочихме се обратно към прозореца и застинахме на място. Проклетият облак бе решил тъкмо в този миг да се отмести от луната и двамата бяхме заляти от ярките и жълти лъчи. Хъркането веднага се прекрати, от леглото се надигна гротескна фигура и заканително насочи към нас гангренясал пръст.

— Къде дянахте женшеновия ми корен? — изрева Прародителката.