Робърт Дохърти
Легендата (9)

9.

Миналото, 3200 г.пр.Хр.

Артад и Аспасия се бяха споразумели да сключат примирие, но въпреки това всеки от двамата бе оставил свои агенти, които да продължат тайната война. В продължение на хиляди години уаджетите, създадени от Гуалкмай и Донхад, наблюдаваха техните действия.

Почти пет хиляди години след като Донхад бе освободила неживите от техния затвор под Гиза, до щаба на уаджетите в Англия достигна вест от Наблюдателя в Гиза, че във вътрешността на Африка, на склона на една голяма планина, се случва нещо странно и неестествено. Тази вест бе донесена от пътуващи търговци, спуснали се надолу по Нил. Един уаджет бе изпратен да събере допълнителни сведения.

Това бе опасно и трудно пътешествие. Трябваше да се достигне до Африка през Средиземно море, да се осъществи връзка с Наблюдателя в Гиза и да се организира експедиция. Когато пристигна в Африка, пратеникът получи допълнителна информация — ставаше въпрос за странна гора от черни колони, израснала на склона на голяма планина. Местните наричаха двата заснежени върха, с които бе увенчана, Сестрите близначки или Белите сестри.

Но не само уаджетът от Гиза бе обезпокоен от тези слухове. Водачът Хор, който управляваше в Египет, също бе чул за странните неща, които се случват в планината. Уаджетът напусна Гиза само два дни преди оттам да се отправи един военен отряд със задача да провери достоверни ли са слуховете. Но вместо да поеме право на юг, както направиха египтяните, уаджетът тръгна покрай брега на изток и се качи на един търговски кораб, който щеше да се спусне надолу.

На няколко пъти, докато спираха в крайбрежни селца, уаджетът чуваше различни истории за черната гора. Най-сетне в далечината се показаха и самите Сестри близначки. Тук Наблюдателят слезе от кораба и пое право на запад. След няколко дни върховете вече се различаваха съвсем ясно, макар и скрити в мараня. Според слуховете черната гора бе израснала на склоновете на по-отдалечения. Изминаха още два дни, преди да се доближи достатъчно.

Докато уаджетът се приближаваше от изток, египетският отряд, изгубил почти половината от войниците си по пътя на юг, също бе наближил планините. Още щом зърна гората върху северния склон на единия връх, водачът на отряда изпрати назад един вестоносец с подробен доклад, както му бе наредено.

В началото уаджетът не забеляза нищо странно. Наложи се да свие на юг между двата върха, с което изгуби още време — точно толкова, колкото бе необходимо на египетския военачалник да прати своя доклад. Едва когато заобиколи втората планина откъм север, той най-сетне видя онова, което бе породило толкова противоречиви слухове. Над гористата линия върху склона се разпростираше огромна черна мрежа с диаметър почти четири километра. Странни същества щъкаха из тази мрежа — продължаваха да я строят и разширяват.

Макар да бе изчел всички свитъци в Авалон, уаджетът не бе чувал досега за нещо подобно. Той забеляза и египтяните на около два километра от мястото, където се намираше. Като се увери, че не предприемат нищо, а само наблюдават, избра едно място, откъдето виждаше цялата околност, и зачака.

Изминаха две седмици.

Един ден, малко след зазоряване, в небето се появи златиста сфера. Уаджетът бе чел за подобни летящи тела и знаеше, че това са оръжия на аирлианците. Сферата описа кръг над планината, след това изчезна на север. Уаджетът знаеше, че египтяните също са я видели. Войниците започнаха да прибират лагера, а той се чудеше какво да направи — дали да остане, или да се върне обратно в Авалон и да докладва за видяното? Мрежата очевидно все още беше в строеж. Накрая реши да остане.

Два дни по-късно се появиха други летящи аирлиански кораби. Бяха девет на брой, с издължена форма и се плъзгаха безшумно в небето. Те увиснаха на около пет километра от планината. От носовете им бликнаха златисти лъчи, които се забиха в планинския склон. В първите няколко секунди не се случи нищо. Сетне върхът на планината изригна отвътре.

Въпреки че уаджетът се намираше на доста голямо разстояние, взривната вълна го вдигна и го запокити на двайсет метра назад. Небето притъмня от пушек и прах и денят изведнъж се превърна в нощ. Когато отново се изправи, замаян от преживяното, уаджетът погледна на юг. Но планината вече я нямаше.