Артър Кларк
Одисея в космоса 2061 (37)

36
Чуждопланетният бряг

Двайсет и четири часа преди да забележат острова, те все още не бяха сигурни дали „Галакси“ нямаше да мине покрай него и да бъде отнесен към безлюдните пространства на централния океан. Неговото положение, засечено от радара на Ганимед, беше отбелязано на една голяма карта, която всички на борда разглеждаха с безпокойство по няколко пъти на ден.

Дори и ако корабът достигнеше сушата, истинските му проблеми щяха да започнат едва тогава. Той можеше да се разбие на парчета в някой скалист бряг, вместо да бъде леко положен на някой удобен пясъчен плаж.

Временно назначеният капитан Ли беше съвсем наясно с всички тези възможности. Той самият веднъж беше претърпял корабокрушение на един морски крайцер, чиито двигатели се бяха повредили в критичния момент близо до остров Бали. Опасността не беше много голяма, но обстоятелствата бяха доста драматични и той нямаше желание да преживее още веднъж подобно нещо — особено след като тук нямаше брегова охрана, която да им се притече на помощ.

В тяхното положение имаше направо космическа ирония. Намираха се на борда на едно от най-модерните средства за транспорт, сътворени от човека — можеше да прекоси Слънчевата система! — и въпреки това сега не можеха да изменят курса му с повече от няколко метра. Но все пак те не бяха напълно безпомощни; на Ли все още му оставаха няколко коза.

В този свят на внезапни извивки те забелязаха острова, когато беше едва на пет километра от тях. За голямо облекчение на Ли не се виждаха скалите, от които той се бе страхувал; но, от друга страна, нямаше и следа от плажа, на който се бе надявал. Геолозите го бяха предупредили, че ще трябва да почака няколко милиона години, за да види тук пясък; мелниците на Европа, които се въртяха бавно, все още не бяха имали достатъчно време, за да свършат работата си.

Веднага щом стана ясно, че ще успеят да акостират на брега, Ли даде заповед да бъдат изпразнени главните резервоари на „Галакси“, които той преднамерено бе напълнил с морска вода малко след кацането. Последваха няколко часа, изпълнени с големи неудобства, през които най-малко една четвърт от екипажа не се интересуваше от по-нататъшния развой на събитията.

„Галакси“ се издигаше все по-високо и по-високо във водата, като се клатеше все по-силно — и най-накрая рухна със страхотен плясък и остана да се носи по повърхността като трупа на някой кит в онези лоши стари времена, когато китоловните кораби ги напомпваха с въздух, за да не потънат. Когато видя положението на кораба, Ли нагласи нещата така, че кърмата да остане леко потопена, а предният мостик да се показва над водата.

Както и очакваше, „Галакси“ се завъртя с широката страна към вятъра. Тогава още една четвърт от екипажа бе извадена от строя, но Ли разполагаше с достатъчно помощници, за да спусне морската котва, която беше приготвил за това последно действие. Това беше просто един импровизиран сал, направен от празни кутии, завързани една за друга, но тежестта му накара кораба да се насочи към приближаващата се земя.

Сега вече виждаха, че се отправят — бавно и мъчително — към една тясна брегова ивица, покрита с малки камъни. Щом нямаше пясък, това бе най-доброто, на което можеха да разчитат.

Мостикът вече беше надвиснал над брега, когато „Галакси“ докосна дъното и Ли хвърли последния си коз. Той бе изпробвал двигателите само веднъж и не се осмели да повтори опита, за да не се повредят вече износените механизми.

За последен път „Галакси“ разтегна приспособленията си за приземяване. Чу се стържещ звук и корабът потрепера, когато долните подпори се врязаха в чуждопланетната повърхност. Сега вече бяха надеждно закотвени срещу ветровете и вълните на този океан без приливи и отливи.

Нямаше никакво съмнение, че „Галакси“ бе намерил тук своя последен пристан. Може би това важеше и за неговия екипаж.