Артър Кларк
Одисея в космоса 2061 (21)

20
Отзоваване

— Видяхте ли Виктор? — каза весело Михайлович на Флойд, който бързаше да се отзове на повикването на капитана. — Така прилича на разбойник.

— Брадата ще му порасне отново по обратния път — отсече Флойд, който в момента нямаше време за такива шегички. — Опитвам се да разбера какво се е случило.

Капитан Смит все още седеше почти зашеметен в каютата си, когато Флойд пристигна. Ако тези извънредни обстоятелства засягаха собствения му кораб, той щеше да представлява торнадо от контролирана енергия, което раздава заповеди наляво и надясно. Но нямаше нищо, което би могъл да направи в тази ситуация, освен да чака следващото съобщение от Земята.

Капитан Лаплас беше негов стар приятел; как е могъл да се забърка в такава каша? Никаква злополука, навигационна грешка или дефект в оборудването не можеха да обяснят затрудненото му положение. Нито, доколкото Смит можеше да прецени, имаше някакъв начин „Юнивърс“ да му помогне да се измъкне от него. Центърът по операциите просто се въртеше в кръг; това приличаше на онези извънредни положения, твърде познати в космоса, където не можеше да се направи нищо, освен да се изрази съчувствие към екипажа и да се запишат последните му съобщения. Но той не издаде своята резервираност и съмнения, когато съобщи новините на Флойд.

— Станала е злополука — каза той. — Получихме заповед незабавно да се върнем на Земята, за да се подготвим за спасителна мисия.

— Кой е пострадал?

— Другият кораб от флотата — „Галакси“. Той извършваше наблюдения върху спътниците на Юпитер. И е катастрофирал при приземяване.

Той забеляза недоверчивото удивление, изписано по лицето на Флойд.

— Да, знам, че това е невъзможно. Но все още не сте чули най-важното. Той се е приземил на Европа.

— Европа!

— Боя се, че е така. Повреден е, но очевидно всички са живи. Все още чакаме подробностите.

— Кога е станало това?

— Преди дванайсет часа. Съобщили са на Ганимед с известно закъснение.

— Но какво бихме могли да направим? Ние сме на другия край на Слънчевата система. За да се върнем на лунна орбита за гориво, а след това по възможно най-бързия начин да се озовем в орбита около Юпитер, ще са необходими — о — поне два месеца! (А в епохата на „Леонов“, добави Флойд мислено, щяха да са необходими две години…)

— Зная това, но никой друг кораб не би могъл да направи нещо.

— Ами интерсателитните кораби на Ганимед?

— Те са предназначени само за орбитални операции.

— Все пак са се приземявали на Калисто.

— Но там се изисква много по-малко енергия. О, те биха могли да се справят и на Европа, но полезният им товар ще бъде незначителен. Разбира се, тази възможност е била обмислена.

Флойд почти не чуваше какво говори капитанът; той все още се опитваше да преглътне изумителната новина. За първи път от половин век насам — и едва за втори в цялата човешка история — един кораб се беше приземил на забранената луна. И този факт породи зловеща мисъл.

— Смятате ли — попита той, — че причината може би се крие в онези — онова, което е на Европа?

— Мислих по този въпрос — отвърна мрачно капитанът. — Но ние душим наоколо от години, без нищо да се случи.

— Тогава още по-добре трябва да помислим — какво би се случило с нас, ако предприемем спасителна операция.

— Това е първото нещо, което ми дойде наум. Но всичко това са само догадки — ще трябва да изчакаме, докато се сдобием с повече факти. Междувременно — това е всъщност причината, поради която ви извиках — току-що получих списъка на екипажа на „Галакси“ и се чудех…

Колебливо той плъзна отпечатаните данни по бюрото си. Но още преди Хейуд Флойд да беше прегледал списъка, той знаеше какво ще открие.

— Внукът ми — каза той мрачно.

И добави мислено: „Единственият човек, който може да продължи рода след смъртта ми.“