Артър Кларк
Одисея в космоса 2061 (33)

32
Отклонение

— Последните новини — съобщи капитан Смит на събралите се пътници — са, че „Галакси“ се намира в морето, и то в доста добро състояние. Един член на екипажа — стюардесата — е загинал. Не знаем какви са подробностите. Но всички останали са се спасили.

Всички системи на кораба работят; появили са се няколко теча, но положението е под контрол. Капитан Лаплас съобщава, че за момента не ги заплашва нищо, но силният вятър ги отнася все по-далеч от сушата, към центъра на Дневната страна. Този проблем не е много сериозен — има няколко големи острова, до които те са почти сигурни, че ще стигнат преди това. В момента се намират на деветдесет километра от най-близката суша. Видели са някакви големи морски животни, които не са показали признаци на враждебност.

Ако не се случи някой друг инцидент, те ще могат да преживеят няколко месеца, преди да свършат храната, която, разбира се, сега се разпределя много стриктно. Но според капитан Лаплас духът им все още е висок.

А сега за нас. Ако незабавно се завърнем на Земята, извършим зареждане с гориво и ремонт, можем да достигнем Европа при обратна орбита за осемдесет и пет дни. „Юнивърс“ е единственият подходящ за случая кораб, който може да се приземи там и отново да излети с по-голям полезен товар. Совалките на Ганимед могат да спуснат припаси, но това е всичко — макар че то може да реши въпроса в полза на живота или смъртта.

Съжалявам, дами и господа, че се налага да съкратим визитата си, но, мисля, ще се съгласите, че ви показахме всичко, което ви бяхме обещали. И съм сигурен, че ще одобрите новата ни мисия — макар че шансовете за успех са, честно казано, доста малки. За момента това е всичко. Д-р Флойд, мога ли да поговоря с вас?

Докато останалите напускаха бавно и замислено главната зала — станала сцена на много други по-обикновени събирания, — капитанът преглеждаше една папка, пълна със съобщения. Все още в някои случаи думите, напечатани на хартия, бяха най-удобното средство за общуване, но дори и тук техниката бе оставила своя отпечатък. Листовете, които четеше капитанът, бяха направени от мултифаксния материал за многократна употреба, който бе допринесъл толкова много за облекчаването на товара на скромното кошче за хартия.

— Хейуд — каза той, — сега, след като официалностите бяха приключени, както може би се досещате, каналите за свръзка са нажежени до бяло. А все още има много неща, които не разбирам.

— Аз също — отвърна Флойд. — Има ли нещо от Крис?

— Не, но Ганимед предаде съобщението ви; трябва вече да го е получил. Както може би знаете, личните връзки са анулирани по спешност, но, разбира се, за вас бе направено изключение.

— Благодаря, капитане. Мога ли да помогна по някакъв начин?

— Не мисля. Ако възникне нещо, ще ви уведомя.

Това бе може би последният път, за един доста дълъг период от време, когато те разговаряха спокойно. След няколко часа д-р Хейуд Флойд щеше да се превърне в „онзи побъркан стар глупак!“, а краткотрайният „Бунт на «Юнивърс»“ щеше да е започнал — предвождан от самия капитан.

Това всъщност не бе идея на Хейуд Флойд; но той би желал тя да е негова…

Прякорът на втори помощник Рой Джолсън, навигационния офицер, беше Звездата; Флойд го познаваше бегло по физиономия и не се бе случвало да разменят с него нещо повече от „Добро утро“. Затова Флойд беше доста изненадан, когато навигаторът нерешително почука на вратата на каютата му.

Астронавтът носеше комплект карти и изглеждаше малко притеснен. Едва ли причината за това бе присъствието на Флойд — всички на борда вече бяха свикнали с него, така че явно имаше нещо друго.

— Доктор Флойд — започна той с такъв загрижен и настоятелен тон, че слушателят му го оприличи на търговец, чието бъдеще зависи изцяло от сключването на следващата сделка, — искам да ви помоля за съвет и за помощ.

— Разбира се — но какво трябва да направя?

Джолсън разгърна картата, която показваше местонахождението на всички планети в орбитата на Луцифер.

— Вашият стар номер, когато скачихте „Леонов“ и „Дискъвъри“, за да се отдалечите от Юпитер, преди да е избухнал, ми даде една идея.

— Номерът не беше мой. Уолтър Кърноу го измисли.

— О, не знаех, че е така. Разбира се, ние не разполагаме с втори кораб, който да ни даде тласък, но имаме нещо много по-добро.

— Какво искате да кажете? — запита Флойд, напълно объркан.

— Само не ми се смейте. Защо трябва да се връщаме на Земята, за да заредим гориво, когато Олд Фейтфул го изхвърля с тонове всяка секунда само на двеста метра от нас? Ако успеем да го използваме, можем да стигнем до Европа не за три месеца, а за три седмици.

Идеята беше толкова проста и същевременно толкова дръзка, че на Флойд му секна дъхът. Той веднага съзря половин дузина възражения, но никое от тях не изглеждаше достатъчно сериозно.

— Какво мисли за това капитанът?

— Не съм му казал; за това ми е необходима вашата помощ. Бих искал да проверите изчисленията ми и след това да му предложите идеята. На мен ще ми откаже, абсолютно съм убеден, и не мога да го виня за това. Ако аз бях капитан, щях да направя същото…

В малката каюта се възцари дълго мълчание. След това Хейуд Флойд каза бавно:

— Нека ви изложа всички причини, поради които това не може да бъде направено. А след това ще ми кажете къде греша.

Втори помощник Джолсън познаваше добре своя началник; капитан Смит никога досега не беше чувал по-налудничаво предложение…

Всички негови възражения бяха много добре обосновани и в тях почти липсваха или дори напълно отсъстваха следите от прословутия синдром „Това не е правено преди“.

— О, на теория би могло да стане — призна той. — Но, човече, помислете за практическите проблеми! Как ще вкарате това нещо в резервоарите?

— Говорих с механиците. Ще преместим кораба до ръба на кратера — напълно безопасно е да се приближим на разстояние петдесет метра. В отсека, който не е оборудван, има водопроводна инсталация, която можем да изкъртим — след това ще прокараме тръбите до Олд Фейтфул и ще чакаме той да изригне; знаете, че е добре възпитан и можем да разчитаме на него.

— Но помпите ни не могат да действат при почти пълен вакуум!

— Те не са ни необходими; можем да разчитаме на скоростта на изригване на самия гейзер, която ще ни осигури приток от най-малко сто килограма в секунда. Олд Фейтфул ще свърши цялата работа.

— Но от него ще получим ледени кристалчета и пара, а не вода в течно състояние.

— Тя ще се кондензира на борда на кораба.

— Наистина сте обмислили всичко, нали? — каза капитанът с неохотно възхищение. — Но аз просто не мога да повярвам. Най-важното — достатъчно чиста ли е водата? Дали няма замърсители — особено въглеродни частици?

Флойд неволно се усмихна. Капитан Смит развиваше маниакална неприязън към саждите.

— Можем да отделим по-големите чрез филтър; останалите няма да попречат на реакцията. О, да — коефициентът на водородния изотоп тук, изглежда, е по-висок от този на Земята. Можете дори да получите допълнителна тяга.

— Какво мислят колегите ви за тази идея? Ако се отправим директно към Луцифер, може да минат месеци, преди да се приберат у дома…

— Не съм разговарял с тях. Но има ли значение, когато от това зависи животът на толкова много хора? Можем да стигнем до „Галакси“ седемдесет дни преди предвидената дата. Седемдесет дни! Помислете какво би могло да се случи на Европа през това време!

— Много добре разбирам значението на времевия фактор — отсече сърдито капитанът. — Той важи и за нас. Може да не ни стигнат провизиите за такова удължено пътуване.

„Сега вече се опъва за дреболии, помисли си Флойд, и сигурно знае, че това ми е известно. По-добре е да бъда тактичен…“

— За още няколко седмици? Не ми се вярва, че имаме толкова ограничени запаси. Но и без това ни хранехте прекалено хубаво. На някои от нас ще им се отрази добре, ако за известно време получават намалени дажби.

Капитанът успя да разтегне устни в ледена усмивка.

— Това го кажете на Уилис и Михайлович. Но се опасявам, че цялата идея е безумна.

— Нека поне да чуем мнението на собствениците. Бих искал да говоря със сър Лорънс.

— Не мога да ви попреча, разбира се — каза капитан Смит с тон, от който личеше, че му се иска да може. — Но зная много добре какво ще ви отговори.

Той обаче грешеше.

Сър Лорънс Цанг не се беше обзалагал от трийсет години; това вече не подобаваше на високото му положение в света на търговията. Но като млад той доста често правеше дребни залагания на конните състезания в Хонконг, докато едно пуританско правителство ги забрани в пристъп на опасения за обществения морал. Това е типична житейска ситуация, мислеше понякога тъжно сър Лорънс; когато можеше да прави залози, нямаше пари, а сега не можеше да се обзалага, защото най-богатият човек в света трябва да дава достоен пример на останалите.

И все пак никой не знаеше по-добре от него, че цялата му бизнескариера е била една дълга хазартна игра. Той бе направил най-доброто, на което бе способен, за да контролира залозите, като събираше най-добрата достъпна информация и се вслушваше в думите на експерти, за които неговият усет му подсказваше, че ще му дадат най-мъдрия съвет. В повечето случаи той бе успявал да се измъкне навреме, когато те грешаха; но винаги беше съществувал и елемент на риск.

Сега, докато четеше съобщението на Хейуд Флойд, той отново усети старата тръпка, която не беше изпитвал, откакто за последен път бе наблюдавал как конете се втурват с тътен в последната обиколка. Това беше истинска хазартна игра — може би последната и най-голямата в цялата му кариера, макар че не би се осмелил да каже това на своя Управителен съвет. Още по-малко на лейди Жасмин.

— Бил — каза той, — какво мислиш за това?

Синът му (уравновесен и благонадежден, но лишен от онази живителна искрица, която вероятно вече не беше нужна на това поколение) му даде отговора, който той очакваше:

— Теоретичната страна е доста издържана. „Юнивърс“ може да се справи — на теория. Но вече загубихме един кораб. Сега ще рискуваме да загубим и втори.

— Той така или иначе ще отиде до Юпитер — Луцифер.

— Да, но след цялостна проверка в околоземна орбита. А освен това съзнаваш ли какво ще означава така предложената директна мисия? Корабът ще счупи всички рекорди за скорост — ще трябва да се движи с над хиляда километра в секунда при смяната на курса!

Това бе най-лошото нещо, което би могъл да каже; в ушите на баща му още веднъж прозвуча тътенът на копита. Но сър Лорънс само отговори:

— Няма да им стане нищо, ако сами направят няколко изпитания, макар че капитан Смит се съпротивява с нокти и зъби срещу тази идея. Дори ме заплашва с оставката си. Междувременно провери как стоят нещата с Лойдс — може да се наложи да се откажем от застраховката на „Галакси“.

Особено, би могъл да добави той, ако възнамеряваме да хвърлим „Юнивърс“ на масата като още по-скъп жетон.

А го безпокоеше и поведението на капитан Смит. Сега, когато Лаплас беше в неизвестност на Европа, Смит бе най-добрият командващ, който му оставаше.