Артър Кларк
Одисея в космоса 2061 (29)

28
Диалог

На борда на „Галакси“ имаше само един човек, който не смяташе създалата се ситуация за тотално бедствие. „Може и да умра, каза си Ролф ван дер Берг, но поне имам шанс за научно безсмъртие.“ Макар това да беше слабо утешение, то представляваше много повече от онова, на което можеха да се надяват останалите на кораба.

Той не се усъмни дори за миг, че „Галакси“ се насочва към планината Зевс; освен нея на Европа нямаше нищо по-значимо. Всъщност на никоя планета нямаше нищо, което да може поне донякъде да се сравнява с нея.

Значи неговата теория — а той трябваше да признае, че това все още бе само теория — вече не представляваше тайна. Но как е могла да изтече информацията?

Вярваше безрезервно на чичо Паул, но, изглежда, той не е бил достатъчно дискретен. Най-вероятно някой беше направил рутинна проверка на компютрите му. Ако това бе станало, старият учен сигурно беше в опасност; Ролф се запита дали би могъл — и дали трябва — да го предупреди. Знаеше, че офицерът по комуникациите се опитваше да се свърже с Ганимед по един от аварийните предаватели; вече бе изпратен автоматичен сигнал за тревога и новините трябваше да достигнат Земята всяка минута. Съобщението пътуваше вече почти от час.

— Влезте — каза той, когато някой тихо почука на вратата на каютата му. — О, здравейте, Крис. Мога ли да направя нещо за вас?

Той беше изненадан да види втори помощник-капитан Крис Флойд, когото познаваше не по-добре от останалите си колеги. „Ако успеем да се приземим на Европа, помисли си той мрачно, може да се опознаем по-добре, отколкото бихме желали.“

— Здравейте, докторе. Вие сте единственият човек, който не е паднал духом. Помислих, че ще можете да ми помогнете.

— Не съм сигурен по какъв начин някой би могъл да помогне на някого в настоящия момент. Какви са последните новини от мостика?

— Няма нищо ново. В момента там са Ю и Джилингс — опитват се да поставят микрофон на вратата. Но, изглежда, вътре никой не продумва; и нищо чудно — Чанг сигурно е доста зает.

— Дали ще приземи успешно кораба?

— Той е най-добрият; ако някой може да се справи, това е той. Повече се притеснявам как ще излетим отново.

— Боже мой — аз не гледам толкова напред. Мислех, че това няма да представлява проблем за вас.

— Може да се окаже доста сложно. Спомнете си, че този кораб е предназначен за орбитални операции. В плановете ни не влизаше кацане на никоя от по-големите луни, макар че смятахме да опитаме с Ананке и Карме. Така че можем да си останем на Европа — особено ако се наложи Чанг да хаби гориво, за да търси подходящо място за кацане.

— Знае ли се къде ще се опита да се приземи? — запита Ролф, като се стараеше да не изглежда по-заинтересован от обичайното. Но вероятно не успя, защото Крис го изгледа остро.

— На този етап не бихме могли да кажем, но може би ще добием някаква представа, когато започне да спира. Вие познавате тези луни; къде мислите, че ще се приземи?

— Има само едно интересно място. Планината Зевс.

— Защо някой би искал да кацне там? Ролф надигна рамене.

— Това е едно от нещата, които се надявахме да разберем. Струваше ни два скъпи пенетрометъра.

— Но, изглежда, цената е много по-голяма. Нямате ли някакви предположения защо?

— Говорите като ченге — ухили се Ван дер Берг, като изобщо не възнамеряваше това да прозвучи сериозно.

— Странно — за последния час го чувам за втори път. Изведнъж атмосферата в каютата леко се промени, сякаш системата за поддържане на живота се беше включила на друга степен.

— О, аз просто се шегувах — а, вие?

— Ако се шегувах, нямаше да го призная, нали?

„Това не е отговор, помисли си Ван дер Берг, но като се позамислиш, може и да е.“

Той втренчи поглед в младия офицер, забелязвайки — не за първи път — неговата поразителна прилика с прочутия му дядо. Някой беше споменал, че това е първата мисия на Крис Флойд с „Галакси“, на който се е прехвърлил от друг кораб във флотата на Цанг — и бе добавил саркастично, че е хубаво да имаш връзки навсякъде. Но никой не поставяше под съмнение качествата на Флойд; той беше отличен космически офицер. Неговите умения биха могли да му осигурят и други временни назначения; вземете за пример Роузи Макмахън — която, изведнъж си спомни той, също беше назначена на „Галакси“ непосредствено преди мисията.

Ролф ван дер Берг почувства, че се е заплел в някаква огромна тънка паяжина от междупланетни интриги; като учен, свикнал да получава точни отговори на въпросите, които задаваше на Природата, той не беше възхитен от ситуацията.

Но едва ли би могъл да се представи за невинна жертва. Беше се опитал да скрие истината — или поне това, което смяташе за истината. И сега последиците от тази измама се бяха размножили като неутроните във верижна реакция, а резултатите можеха да се окажат не по-малко катастрофални.

На чия страна беше Крис Флойд? И колко страни имаше? Без съмнение партията Бунд бе замесена, щом информацията е изтекла. Но вътре в Бунд имаше фракции и групи, които им се противопоставяха; всичко това приличаше на зала с огледала.

За едно нещо обаче бе напълно сигурен. На Крис Флойд, макар и само заради връзките му, можеше да се довери. „Бих се обзаложил, помисли си Ван дер Берг, че той е бил назначен в АСТРОПОЛ за времето, през което ще трае тази мисия — колкото и дълго или кратко това може да се окаже сега…“

— Бих искал да ви помогна, Крис — каза той бавно. — Както вероятно се досещате, аз имам някои теории. Но те могат да се окажат пълни глупости.

— След по-малко от половин час вероятно ще узнаем истината. Дотогава предпочитам да не казвам нищо.

А това, каза си той, не е просто вкоренен инат на холандски заселник. Ако грешеше, би предпочел да не умре между хора, които ще знаят, че той е глупакът, отговорен за тяхната гибел.