Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Одисея в космоса (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
2061: Odyssey Three, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Popovster (2008)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2015)
Допълнителна корекция
Silverkata (2020)

Издание:

Автор: Артър Кларк

Заглавие: 2061: Одисея трета

Преводач: Живко Тодоров

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СД „Орфия“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД

Художник: Джеймс Уорхоула

Коректор: Антоанета Петрова

ISBN: 954-444-025-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6479

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция
  3. — Допълнителна корекция

22
Опасен товар

Не е лесно да извършваш полети по маршрут между различни точки, които не само променят местонахождението си с милиони километри на всеки няколко дена, но и преминават през скоростен обхват, който се измерва с десетки километри в секунда. Не може да става и дума за редовно разписание; понякога човек трябва да се откаже от полета и да остане в космопорта — или поне на орбита — и да изчака небесните тела в Слънчевата система да се подредят в по-благоприятна за човечеството конфигурация.

За щастие за тези периоди се узнава с години по-рано, така че те могат да се използват по възможно най-добрия начин за ремонти, модернизации и планетарни отпуски за екипажа. А понякога, при добър късмет и агресивни търговски умения, може да се уреди и някой местен чартърен полет, дори и ако той е еквивалент на старовремските екскурзии с лодка „веднъж около залива“.

Капитан Ерик Лаплас беше възхитен, че тримесечният престой над Ганимед няма да се окаже пълна загуба. Едно анонимно и неочаквано дарение за Планетарната научна фондация щеше да финансира разузнаване на спътниковата система на Юпитер (дори и сега никой не я наричаше „система на Луцифер“), като щеше да се обърне особено внимание на дузина от пренебрегваните по-малки и. Някои от тях изобщо не бяха изследвани както трябва, камо пък да бъдат посетени.

Веднага щом научи за мисията, Ролф ван дер Берг се обади на корабния агент на Цанг и направи някои дискретни проучвания.

— Да, първо ще се отправим към Йо — след това ще извършим прелитане над Европа…

— Само прелитане? На какво разстояние?

— Един момент — странно, в плана на полета не са отбелязани подробности. Но, разбира се, корабът няма да навлезе в Забранената зона…

— Която започваше на десет хиляди километра от повърхността, според последното постановление… преди петнайсет години. Всъщност бих искал да се кандидатирам за планетолог на мисията. Ще изпратя документите за моята квалификация…

— Не е необходимо, д-р Ван дер Берг. Вече питаха за вас.

Винаги е лесно да бъдеш мъдър, след като се случи непоправимото, и когато обръщаше поглед назад (след катастрофата имаше предостатъчно време за това), капитан Лаплас си припомняше някои странни аспекти от чартърния полет. Двама от членовете на екипажа внезапно се бяха разболели и веднага бяха подменени; той толкова се радваше, че е намерил заместници, че не провери документите им така внимателно, както би могъл. (А дори и да го беше направил, щеше да открие, че те са напълно редовни.)

След това се появиха проблемите с товара. Като капитан той беше упълномощен да инспектира всичко, което се внасяше на кораба. Разбира се, беше невъзможно да постъпи така с всеки отделен товар, но той никога не се колебаеше да проучи нещата, ако имаше основателна причина за това. Екипажите на космическите кораби като цяло се състояха от хора с високо чувство за отговорност; но дългите мисии можеха да се окажат отегчителни, а съществуваха някои прогонващи скуката химикали, които — макар и напълно легални на Земята — не трябваше да се употребяват извън нея.

Когато втори помощник Крис Флойд докладва за своите подозрения, капитанът помисли, че хроматографичният детектор на кораба е открил още някое скривалище на висококачествения опиум, който екипажът му, състоящ се предимно от китайци, понякога употребяваше. Този път обаче нещата бяха сериозни — много сериозни.

— Товарен трюм номер три, товар 2/456, капитане. В митническата декларация е записано „научна апаратура“. Но той съдържа експлозиви.

— Какво!

— Няма съмнение, сър. Ето електрограмата.

— Вярвам ви, мистър Флойд. Проверили ли сте товара?

— Не, сър. Намира се в запечатан сандък, с размери приблизително половин метър на един метър на пет метра. Един от най-големите товари, които научният екип донесе на борда. Има етикет ВНИМАНИЕ — ЧУПЛИВО! Но такъв етикет има и всичко останало, разбира се.

Капитан Лаплас започна замислено да барабани с пръсти върху зърнестото пластмасово „дърво“, от което бе направено бюрото му. (Мразеше тази материя и възнамеряваше да се отърве от бюрото при следващото обновяване на мебелировката.) Дори при това незначително действие той започна да се издига над седалката си и по навик автоматично се закрепи, като захвана крака си за подпората на стола.

Макар че дори за миг не се усъмни в доклада на Флойд — новият му втори помощник беше много компетентен и капитанът бе доволен, че той никога не се хвалеше с прочутия си дядо, — може би обяснението беше съвсем просто. Детекторът можеше да се е заблудил от други химикали с нервно-молекулярни връзки.

Можеха да слязат в трюма и да разпечатат сандъка. Не — това можеше да се окаже опасно, а освен това щеше да предизвика юридически проблеми. Най-добре беше да действа прямо; така или иначе щеше да му се наложи да го направи, рано или късно.

— Моля ви, доведете тук д-р Андерсън — и не споменавайте на никого другиго за това.

— Много добре, сър. — Крис Флойд отдаде чест с уважение, макар че това не бе необходимо, и напусна стаята с плавно, леко плъзгане.

Шефът на научния екип не беше привикнал към нулевата гравитация и влизането му беше доста непохватно. Очевидно искреното му възмущение не помогна и се наложи няколко пъти да сграбчва бюрото на капитана по един недотам достоен начин.

— Експлозиви! Разбира се, че не! Момент да видя митническата декларация… 2/456…

Д-р Андерсън изтрака номера на портативната си клавиатура и бавно прочете: „Пенетрометри «Марк V» три броя.“ Разбира се — няма никакъв проблем.

— А какво представлява — попита капитанът — този пенетрометър? — Въпреки своята загриженост той не успя да потисне една усмивка; наименованието звучеше малко неприлично.

— Стандартен уред за вземане на планетарни проби. Пускате го и с малко късмет той ще пробие в повърхността дупка с дълбочина до десет метра — дори и в твърда скала. След това изпраща пълен химически анализ. Това е единственият безопасен начин да изследваме места като Дневната страна на Меркурий — или Йо, — където ще спуснем първия от тях.

— Доктор Андерсън — каза капитанът, който се владееше отлично, — може и да сте изключителен геолог, но не разбирате много от небесна механика. Не можете просто да спуснете нещо от орбита…

Обвинението в невежество очевидно бе неоснователно, както показа и реакцията на учения.

— Ама че идиоти! — каза той. — Разбира се, трябваше да бъдете уведомен.

— Точно така. Ракетите с твърдо гориво са класифицирани като опасен товар. Искам да ми представите разрешение от застрахователите и вашето лично уверение, че системите за обезопасяване са подходящи; иначе ще ги изхвърля зад борда. А сега има ли още някакви малки изненади? Възнамерявате ли да направите сеизмични изследвания? Мисля, че за тях обикновено се използват експлозиви…

След няколко часа малко поомекналият учен призна, че е намерил и две бутилки природен флуор, използван за захранване на лазерите, които можеха да улучат минаващи небесни тела в обхват от хиляда километра, за да вземат спектрографски проби. Тъй като флуорът в чисто състояние е може би най-ужасното вещество, познато на човека, той заемаше едно от челните места в списъка на забранените материали — но както и ракетите, които направляваха пенетрометрите към техните цели, беше от първостепенно значение за мисията.

Когато се убеди напълно, че са взети всички необходими предпазни мерки, капитан Лаплас прие извиненията на учения и неговото уверение, че това недоглеждане се дължи изцяло на бързината, с която е била организирана експедицията.

Той беше сигурен, че д-р Андерсън казва истината, но вече чувстваше, че има нещо странно в тази мисия.

Точно колко странно, той дори не би могъл да си представи.