Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἱστορίαι, 440 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Херодот. Исторически новели

Старогръцка. Първо издание

 

Редакционна колегия: Георги Михайлов, Анна Николова, Богдан Богданов

Отговорен редактор: Иван Генов

Рецензент на съставителство: Богдан Богданов

Редактор: Петър Димитров

Художник: Иван Тодоров

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Методи Андреев

Коректор: Ница Михайлова

Дадена за набор юни 1982 г. Излязла от печат октомври 1982 г.

Формат: 84. Печатни коли 9,50. Издателски коли 7,98

Цена 0,90 лв.

ДИ „Народна култура“, София, 1982

ДП „Димитър Благоев“, София

 

Herodoti Historiae

Oxford University Press, Walton Street

First Edition 1908

Thirteenth Impression 1976

Ex lingua graeca in bulgaricam vertit

Dorothei Getov

Editionem curavit Petar Dimitrov

Editio NARODNA CULTURA Serdicae MCMLXXXII

История

  1. — Добавяне

Крез подлага оракулите на изпитание

След време господството на мидийския цар Астиаг, сина на Киаксар, било унищожено от персийския цар Кир, син на Камбис, и мощта на персите ставала от ден на ден по-голяма. Това прекратило скръбта на Крез и го накарало да се замисли дали може някак да възпре нарастващото могъщество на персите, преди да е станало твърде голямо. За тази цел Крез незабавно се заел да изпита оракулите на Елада, а също и оракула в Либия, като пратил хора навсякъде: едни потеглили към прорицалището в Делфи, други — към Абе във Фокида, а трети — към Додона. Крез отправил свои хора и в Амфиарей, и в Милетското прорицалище на Бранхидите. Ето това били елинските оракули, до които поискал да се допита той. Към прорицалището в Либия пък проводил други да зададат въпрос на бог Амон. И тъй, Крез разпратил хора до оракулите, за да провери какви ще бъдат техните отговори, та ако се окажело, че дават верни отговори, повторно да прати хора и да се допита дали да потегли на поход срещу персите.

На лидийците, които пратил за изпитание на оракулите, Крез заръчал да броят постоянно дните и на стотния ден подир тръгването им от Сарди да зададат на оракулите въпроса какво прави в момента Алиатовият син, лидийският цар Крез. Пратениците трябвало да запишат и върнат на царя онова, което щял да предрече всеки оракул. Не се знае точно какво предсказали останалите оракули, но щом лидийците отишли да се допитат до бога в Делфи, влезли в светилището и задали заръчания въпрос, пророчицата Пития в мерена реч отговорила следното:

На песъчинките ми е известен броят,

аз мога също и морето да размеря,

разбирам глухонемия и чувам дори оня,

от който не излиза звук.

До усета ми стига мирис на дебелокожа костенурка,

която ври ведно с месо от агне

във съд отдолу с мед за дъно

и с мед за похлупак отгоре.

Лидийците записали думите, предречени от Пития, и потеглили обратно към Сарди. Когато запристигали с отговори и изпратените до другите оракули, Крез, разгъвайки един по един свитъците, преглеждал написаното, ала нито едно не спечелило неговото одобрение. Щом обаче чул прорицанието от Делфи, веднага приел и с благоговение признал за единствен делфйския оракул — само Пития познала с какво бил зает той. Защото след заминаването на пратениците до прорицалищата, Крез измислил нещо, което било немислимо да се предугади и познае, и като внимавал да не пропусне определения ден, извършил следното: собственоръчно заклал едно агне и една костенурка, турил ги заедно да врат в меден котел и ги похлупил с меден похлупак.