Херодот
Исторически новели (18)

Мъдрият Амасис

В началото, когато се възцарил Амасис^[1], египтяните го подценявали и не го имали на голяма почит, тъй като до преди това бил от простолюдието, с неизвестен род от едно селище в областта на Саис, чието име е Сиуф. Но Амасис скоро успял да ги спечели не с безогледност, а с мъдрост. Сред неизброимите му ценности имало и един златен леген, в който царят и сътрапезниците му миели всеки път нозете си. И тъй, Амасис разтопил този леген и излял от него статуя на едно божество. Турил я на най-видното място в града. Заприиждали тогава египтяните и взели с голямо благоговение да се кланят пред статуята. Като му обадили за това, Амасис свикал египтяните в града и им разкрил, че сега те се кланят с голямо благоговение пред нещо, което от леген е станало статуя, а по-рано египтяните са миели в него нозете си, повръщали са и са пикаели. И със самия него, добавил той, се било случило тъй, както с легена. Защото макар по-рано да е бил човек от простолюдието, понастоящем е техен цар. И Амасис им внушил да го зачитат и уважават, като спечелил така египтяните да искат да му служат.

Ето как прекарвал дните си: от ранни зори до преди пладне, когато пазарният площад започвал да се пълни с хора, той усърдно се занимавал с постъпващите дела, а през останалото време от деня пиел и се шегувал със сътрапезниците си, бил лекомислен и игрив. Недоволни от това, приятелите му го гълчали с думите: „Неподобаващо се представяш, царю, като си позволяваш това прекалено голямо лекомислие. Та ти трябваше по цял ден да се занимаваш с дела, седнал по царски на царския трон. Тогава и египтяните щяха да разберат, че ги управлява велик човек, и ти щеше да чуваш добри неща да се говорят за тебе. А сега съвсем не постъпваш по царски.“ Амасис отговорил както следва: „Стрелците, когато се налага, обтягат лъковете си, привърши ли стрелбата, отпускат ги. Защото ако ги държаха обтегнати през цялото време, лъковете биха се строшили и не биха могли да бъдат използвани при нужда. И с човека е тъй. Ако иска да е все съсредоточен и сериозен и не се отпуска донейде в забавление, нека знае, че го чака я лудост, я удар някакъв. Затова аз оставям дял както за едното, така и за другото.“ Това отговорил на приятелите си.

Разправят, че преди да се възцари, Амасис съвсем не бил сериозен човек, а пияница и подигравчия. Обикалял, когато потребното за гуляите и веселбите привършело. И по някой път го хващали, ала той отричал, че е откраднал. Тогава хората го отвеждали при най-близкия оракул. Нерядко наистина оракулите го намирали за виновен, но нерядко също го оневинявали. Затова, когато станал цар, той занемарил храмовете на онези богове, дето го оправдали, като не давал за поддържането им нищо, нито стъпвал в тях за жертвоприношения, понеже отговорите им били лъжливи и не стрували пукната пара. Но за ония, които познали, че е крадец, Амасис особено се погрижил като за храмове на истински богове, даващи непогрешими отговори.