Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἱστορίαι, 440 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Херодот. Исторически новели

Старогръцка. Първо издание

 

Редакционна колегия: Георги Михайлов, Анна Николова, Богдан Богданов

Отговорен редактор: Иван Генов

Рецензент на съставителство: Богдан Богданов

Редактор: Петър Димитров

Художник: Иван Тодоров

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Методи Андреев

Коректор: Ница Михайлова

Дадена за набор юни 1982 г. Излязла от печат октомври 1982 г.

Формат: 84. Печатни коли 9,50. Издателски коли 7,98

Цена 0,90 лв.

ДИ „Народна култура“, София, 1982

ДП „Димитър Благоев“, София

 

Herodoti Historiae

Oxford University Press, Walton Street

First Edition 1908

Thirteenth Impression 1976

Ex lingua graeca in bulgaricam vertit

Dorothei Getov

Editionem curavit Petar Dimitrov

Editio NARODNA CULTURA Serdicae MCMLXXXII

История

  1. — Добавяне

Изкусният крадец

След Протей царската власт поел Рампсинит, който оставил за поколенията западното преддверие към храма на Хефест, като издигнал срещу преддверието две статуи с височина по двадесет и пет лакти, от които едната, гледащата на север, египтяните наричат Лято, а другата, дето е обърната на юг — Зима. Пред статуята на Лятото те се кланят и носят дарове, докато пред статуята на Зимата вършат точно обратното.[1]

Този Рампсинит натрупал огромно богатство в сребро — толкова голямо, че никой от по-сетнешните царе не могъл да се сравни с него, камо ли да го надмине по богатство. И за да събере съкровищата си на сигурно място, той решава да съгради от дялан камък съкровищница, прилепена отвън към двореца. Но строителят, който хвърлил око на богатствата, измислил следното: вградил във външната стена движим камък, който лесно можели да отместят двама души, пък и сам човек даже. Когато съкровищницата била готова, царят струпал в нея богатствата си. Изминало се време и нейният строител усетил, че краят на живота му наближава. Тогава той повикал синовете си, а те били двамина, и им разправил как при строежа на царската съкровищница оставил таен вход, мислейки за тях — та да им бъде охолен животът. Сетне описал точно всичко по отместването на камъка, дал им и неговото разположение, като добавил, че стига да не се издадат, те ще бъдат ковчежниците на царските съкровища. Скоро след това бащата умрял и синовете му, без много да отлагат работата, се промъкнали до двореца през нощта и, като открили в стената камъка и се справили без мъка с него, отнесли много сребро със себе си.

И тъй като се случило отново да влезе в съкровищницата, царят изпаднал в недоумение, когато видял, че липсва сребро от делвите. Кого да обвини, обаче, не знаел — и печатите си стоели здрави, и манда на вратата — на мястото си. Понеже при второто третото му влизане среброто все повече и понамалявало от непрестанния грабеж на крадците, царят наредил да изработят капани и да ги потулят около делвите, които побирали неговото богатство. Така и направили. А когато по обичайното време грабителите дошли и единият се промушил през дупката, щом пристъпил към делвите, тозчас попаднал в един капан. Разбирайки в какво зло е изпаднал, той веднага извикал на брата си, казал му, че с него вече е свършено и го накарал незабавно да влезе през отвора и да му отреже главата, та като го открият мъртъв, да не могат да разпознаят кой е и тъй поне другият да не пострада. Добър му се сторил този съвет и той го последвал, после наместил камъка и се упътил към къщи с главата на брата си.

На сутринта царят влязъл в съкровищницата и останал смаян, когато видял, че тялото на крадеца в капана е без глава — сградата си била цяла-целеничка и никъде не се виждал ни вход, нито някакъв излаз. И той не могъл да си обясни това, заповядал да увесят на кука трупа на крадеца отвън, поставил при стената стражи и им наредил, ако видят, че някой плаче и се вайка наоколо, да го заловят и доведат при него. И наистина, майката понесла мъчително вестта за излагането на трупа, повикала живия си син и поискала от него да намери на всяка цена начин да свали и прибере тялото на брата си, заплашвайки го, че ако не се погрижи за това, сама ще отиде при царя и ще го издаде, дето е откраднал среброто.

Както и да я успокоявал, синът не успял да я раздума — майката здраво държала на своето. Затова измислил следната хитрост: напълнил мехове с вино и ги натоварил на магарета. Сетне подкарал пред себе си магаретата и като стигнал до стражите при увесения труп, пристягайки сякаш товарите, отпушил шийките на няколко мяха и виното зашуртяло. А пък той се забъхтал и затюхкал с все сили, уж не знаел към кое магаре по-напред да се обърне. Като видели, че виното шурти по много, стражите до един изтичали на пътя със съдове в ръце да използват случай и си наточат от изпуснатото вино. Тогава магаретарят ги заругал здравата, преструвайки се на ядосан, а стражите почнали да го успокояват и той скоро омекнал, като си дал вид, че ядът му е минал. Подир това отбил магаретата от пътя, за да им оправи товарите. И от дума на дума се заприказвал със стражите. Един от тях пуснал шега, която го разсмяла, и той им подарил мях вино. Тогава те, както си били, тутакси пожелали да седнат на пиене, като взели и него да канят да поостане и пийне заедно с тях. Човекът склонил и останал. Дружелюбието им с пиенето лека-полека се засилило и той им донесъл още един мях. Стражите се почерпили богато с виното, изпонапили се и, надвити от съня, заспали на място. Когато нощта напреднала, крадецът свалил тялото на брат си и подигравайки се със стражите, им остригал на всички брадите от дясната страна. После натоварил трупа на магаретата и подкарал към къщи, като изпълнил по тоя начин поръката на майка си.

Страшно се разгневил царят, когато му съобщили, че трупът на крадеца е отнесен. И пожелал непременно да открие кой е съумял да извърши това. Разправят, но аз не го вярвам, че той прибягнал до следното — изпратил в бордей собствената си дъщеря, като й поръчал да приема всички без разлика, но да иска, преди да легне с някой мъж, той да й разкаже кое точно е най-изкусното и кое — най-отвратителното нещо, което е извършил през живота си. Който й разкажел историята с крадеца, него трябвало да хване и да не го пуска навън. Царската дъщеря изпълнила волята на баща си, ала крадецът се досетил за какво било всичко това и решил ловко да надхитри царя. Затова отсякъл до рамото едната ръка на току-що умрял човек, пъхнал я под дрехата си и влязъл така при дъщерята на царя. Тя и него попитала, както правела с другите, а той й разказал, че извършил най-отвратителното нещо, когато в царската съкровищница отсякъл главата на брат си, който се уловил в капан, а най-изкусното, когато напил стражите и прибрал трупа на брата си. Щом чула това, царската дъщеря посегнала да го хване, но в тъмното крадецът й протегнал ръката на мъртвеца и тя я уловила, като мислела, че държи неговата ръка, Той й я оставил и побягнал през вратите.

Когато му известили за новия успех на крадеца, царят се изумил от неговата находчивост и смелост, разпратил по всички градове хора и разгласил, че му дава прошка и му обещава голяма награда, ако се яви лично пред него. Крадецът повярвал и отишъл при царя. Тогава Рампсинит, възхитен от превъзходните знания на този човек, му дал дъщеря си за жена. „Египтяните — казал той — надминават всички народи със знанията си, но ти надмина всички египтяни.“

Бележки

[1] Интересно какво всъщност е „точно обратното“ — BHorse.