Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἱστορίαι, 440 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Херодот. Исторически новели

Старогръцка. Първо издание

 

Редакционна колегия: Георги Михайлов, Анна Николова, Богдан Богданов

Отговорен редактор: Иван Генов

Рецензент на съставителство: Богдан Богданов

Редактор: Петър Димитров

Художник: Иван Тодоров

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Методи Андреев

Коректор: Ница Михайлова

Дадена за набор юни 1982 г. Излязла от печат октомври 1982 г.

Формат: 84. Печатни коли 9,50. Издателски коли 7,98

Цена 0,90 лв.

ДИ „Народна култура“, София, 1982

ДП „Димитър Благоев“, София

 

Herodoti Historiae

Oxford University Press, Walton Street

First Edition 1908

Thirteenth Impression 1976

Ex lingua graeca in bulgaricam vertit

Dorothei Getov

Editionem curavit Petar Dimitrov

Editio NARODNA CULTURA Serdicae MCMLXXXII

История

  1. — Добавяне

Подаръкът на Силосонт

От градовете, били те елински или варварски, цар Дарий превзема първо Самос по причина на следното. По времето, когато Камбис, синът на Кир, водел война срещу Египет, мнозина елини се стекли натам — едни, както обикновено става, по търговия, други да се главят за наемници, а трети — ей така, просто да разгледат страната. Сред тия последните бил и Силосонт, прогоненият от Самос брат на Поликрат. Ето как му провървяло на този Силосонт, когато веднъж, загърнат в пурпурно наметало, излязъл на пазара в Мемфис. Там бил и Дарий, по това време телохранител на Камбис, още неспечелил известност. Щом той съгледал Силосонт, веднага харесал наметалото му и рекъл да го купи, а Силосонт, като го видял колко много иска да има наметалото, за свой късмет казал нещо, нашепнато му сякаш от божество: „За нищо на света не бих си продал наметалото, но щом на всяка цена държиш да е твое, вземи го даром.“ Дарий поблагодарил, поел дрехата и отминал. Тогава Силосонт разбрал колко глупаво се е оставил да му пропадне наметалото.

Но времето минавало, Камбис умрял, после седемте перси вдигнали бунта срещу магите и царството отишло в ръцете на единия от тях — Дарий. Когато узнал, че царството е преминало у същия онзи човек, който преди време в Египет харесал неговото собствено наметало и го получил даром, Силосонт се упътил към Суза, седнал там пред вратите на царския дворец и се представил за благодетел на царя. Но когато стражът на вратите обадил за идването му, Дарий изпаднал в недоумение: „Че кой може да е тоя елин, мой благодетел, комуто да съм задлъжнял с нещо? Та аз от неотдавна съм цар, а от тях един-двама най-много да са идвали оттогава тука. На никакъв елин не помня да дължа нещо. Въпреки всичко го доведи, за да разбера какво иска този човек от мене.“ Стражът въвел Силосонт пред царя, а преводачите го запитали кой е и какво е сторил, та нарича себе си благодетел на царя. Тогава Силосонт им разправил историята с наметалото и казал, че е човекът, който дал подаръка на Дарий. „Високоблагородни човече — отвърнал на това Дарий, — значи ти си оня, който ми даде даром нещо, макар и малко, при все че тогава още нямах власт. Но моята признателност е наистина тъй голяма, като да бих получил сега най-скъпия подарък отнякъде. Затова вземи, давам ти безброй злато и сребро, та да не съжалиш втори път, че си направил услуга на Дарий, сина на Хитасп.“ „Недей ми дава, царю — отвърнал Силосонт, — нито сребро, нито злато, а ми възвърни и ми дай моя роден град Самос, който попадна в ръцете на един наш роб, след като брат ми Поликрат умря, убит от Оройт. Върни ме в Самос, но ме върни там без проливане на кръв и отвеждане в робство.“

Като чул това, Дарий изпратил войска под предводителството на Отан, единия от седемте, комуто заповядал да изпълни всичко докрай според желанието на Силосонт.