Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἱστορίαι, 440 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Херодот. Исторически новели

Старогръцка. Първо издание

 

Редакционна колегия: Георги Михайлов, Анна Николова, Богдан Богданов

Отговорен редактор: Иван Генов

Рецензент на съставителство: Богдан Богданов

Редактор: Петър Димитров

Художник: Иван Тодоров

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Методи Андреев

Коректор: Ница Михайлова

Дадена за набор юни 1982 г. Излязла от печат октомври 1982 г.

Формат: 84. Печатни коли 9,50. Издателски коли 7,98

Цена 0,90 лв.

ДИ „Народна култура“, София, 1982

ДП „Димитър Благоев“, София

 

Herodoti Historiae

Oxford University Press, Walton Street

First Edition 1908

Thirteenth Impression 1976

Ex lingua graeca in bulgaricam vertit

Dorothei Getov

Editionem curavit Petar Dimitrov

Editio NARODNA CULTURA Serdicae MCMLXXXII

История

  1. — Добавяне

Предания за произхода на скитите

Около 512 г. пр.н.е. Дарий предприема голяма наказателна операция, завършила с пълен неуспех, срещу номадските племена от европейска Скития.

Според разказа на самите скити техният народ бил най-младият на света и водел началото си от Таргитай — първия човек, обитавал техните земи, които преди него били пустинни. За този Таргитай се говорят, по моему, неправдоподобни неща, но все пак се говорят — че негови родители били Зевс и дъщерята на речния бог Бористен и че на така произлезлия Таргитай му се родили трима синове — Липоксаис, Арпоксаис и Колаксаис, най-малкият. Те управлявали заедно скитската земя, когато от небето веднъж паднали четири златни предмета — едно рало, един хомот, една секира и една чаша. Пръв ги видял най-големият и пристъпил да ги вземе, но ето че при доближаването му златото пламнало и той трябвало да продължи пътя си. Сетне дошъл вторият брат, ала и с него се случило същото. Златото отхвърлило с горенето си и единия, и другия. Щом обаче се приближил най-малкият, златото загаснало, той го взел и го отнесъл в дома си. Тогава по-големите братя се споразумели да преотстъпят цялото царство на най-малкия.

Но елините, които живеят в Понта[1], разказват друга една история. В страната, която била някога пустинна, а сега се обитава от скитите, пристигнал Херакъл с кравите на Герион. Герион е живял далеч от Понта на острова, наричан от елините Еритея, близо до Гадес отвъд Херкулесовите стълбове[2] в Океана. Някои люде твърдят, че Океанът започва от изгрева на слънцето и обтича цялата земя, но не привеждат доказателства. Оттам Херакъл дошъл в страната, известна сега като Скития, и понеже тук го застигнали виелица и студ, свил се в лъвската кожа и заспал дълбок сън. А в това време неговите кобили, разпрегнати от колесницата му за паша, като по чудо изчезнали.

Когато се събудил, Херакъл тръгнал по дирите им, обходил страната надлъж и нашир и накрая навлязъл в една гориста местност. Там в една пещера попаднал на необикновено същество — полудевойка-полузмей, което от кръста нагоре било жена, а в долната си част — змия. В първия момент Херакъл се стъписал от нейния вид, после попитал мяркали ли са се тъдява залуталите се кобили, а тя му отговорила, че били при нея, ала нямало да ги върне, преди той да легне с нея. И Херакъл легнал, за да заплати за кобилите си. Сетне обаче тя се отметнала и захванала да отлага връщането им — искала да задържи колкото се може по-дълго Херакъл, който само чакал да си ги вземе, та да продължи пътя си. Най-подир му ги дала с думите: „Аз ти опазих кобилите, които се заблудиха насам, но ти ми се изплати за пазенето: в утробата си нося трима синове от теб. Кажи ми какво да направя с тях, когато пораснат? Тук ли да ги установя — в земята, на която съм господарка, или да ти ги пратя на тебе?“ Говори се, че Херакъл й дал на този въпрос следния отговор: „Когато видиш, че синовете са възмъжали, направи следното и няма да сбъркаш. Виж кой от тях ще опъне ей този лък, колкото аз го опъвам, и ще се препаше като мен с ей тоя колан, и остави него да обитава земите ти, а другите, чиито сили не достигнат за тази работа, тях ги изгони оттук. Постъпиш ли тъй, сама ще останеш доволна, пък и мен ще си послушала.“

И Херакъл обтегнал единия си лък — а по него време той носел два, показал й как се закопчава коланът, който имал златна чашка за катарама, оставил й ги и тръгнал. Най-напред, когато синовете й се родили, тя им дала имена: на единия — Агатирс, на следващия — Гелон, а на най-малкия — Скит. А след време, когато възмъжали, помнейки поръката на Херакъл, тя подложила синовете си на изпитание и двама от тях, Агатирс и Гелон, като не им достигнали сили за възложената задача, напуснали страната, прогонени от майка си[3]. Само най-малкият, Скит, успял и останал в тия земи. От този Скит, сина на Херакъл, се раждат сетнешните царе на Скития.

Бележки

[1] Понт — Черно море или областта на Южното Причерноморие в Мала Азия.

[2] Херкулесовите стълбове — Гибралтар; според гръцкото поверие острите скали по двата бряга на протока били издигнати от Херакъл.

[3] Агатирс и Гелон — родоначалниците на едноименните племена на северозапад и североизток от същинска Скития.