Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἱστορίαι, 440 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Херодот. Исторически новели

Старогръцка. Първо издание

 

Редакционна колегия: Георги Михайлов, Анна Николова, Богдан Богданов

Отговорен редактор: Иван Генов

Рецензент на съставителство: Богдан Богданов

Редактор: Петър Димитров

Художник: Иван Тодоров

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Методи Андреев

Коректор: Ница Михайлова

Дадена за набор юни 1982 г. Излязла от печат октомври 1982 г.

Формат: 84. Печатни коли 9,50. Издателски коли 7,98

Цена 0,90 лв.

ДИ „Народна култура“, София, 1982

ДП „Димитър Благоев“, София

 

Herodoti Historiae

Oxford University Press, Walton Street

First Edition 1908

Thirteenth Impression 1976

Ex lingua graeca in bulgaricam vertit

Dorothei Getov

Editionem curavit Petar Dimitrov

Editio NARODNA CULTURA Serdicae MCMLXXXII

История

  1. — Добавяне

Жестокото изпитание

Междувременно Амасис умира и Камбис заварва на египетския престол неговия син Псаменит (Псамтик III), срещу когото постига пълна победа в битка при Нилската делта, а по-късно, при обсадата на Мемфис в 525 г. пр.н.е., го пленява.

На десетия ден от превземането на крепостта в Мемфис Камбис решил да изпита духа на Псаменит, египетския цар, който царувал само шест месеца. За да се погаври с него, отвел го с още някои египтяни на едно място в околностите на града. Тогава накарал дъщерята на Псаменит да си облече дрехи на робиня, подбрал също щерките на египетските първенци и ги изпратил с нея — облечени и те като царската дъщеря. Занизали се девойките с плач и ридание покрай мястото, гдето седели бащите им. А те, като гледали чедата си поругани, заридали и заплакали всички. Само Псаменит навел глава към земята, когато забелязал и познал дъщеря си. Носачките на вода отминали. Втори се задали Псаменитовият син с още две хиляди египтяни на негова възраст, навързани с въже за шиите и с юзда в устата на всеки. Водели ги на смърт като наказание за гибелта на митилинците[1] и техния кораб при Мемфис, защото присъдата на персийските царски съдии била такава — животът на всеки митилинец да се заплати с живота на десет знатни египтяни. Псаменит гледал как преминава върволицата и макар да виждал, че водят на смърт и неговия син, държал се както при минаването на дъщеря му, докато египтяните, които стояли наоколо му, плачели и жестоко се измъчвали. Но след като отминали и тия, случило се тъй, че край мястото, гдето седели Псаменит, синът на Амасис, и египтяните, минал един от неговите сътрапезници, човек вече на възраст, който бил изпаднал от предишното си положение, станал бил просяк и молел за милостиня от войниците. Щом го зърнал, Псаменит заплакал, назовал своя другар по име и се заудрял в главата. Но ето че там имало хора, подставени да следят и да докладват на Камбис за всичко, което правел Псаменит при преминаването на шествията. Учуден от поведението му, Камбис изпратил човек да го запита, като каже следното: „Твоят господар Камбис, Псамените, иска да разбере как тъй, когато видя дъщеря си поругана и че синът ти крачи към смъртта, ти нито зарида, нито заплака, а удостои сетне един просяк, който, както се оказва, не ти е даже и родственик.“ Това попитал единият, а другият отговорил с думите: „Сине на Кир, моите лични нещастия бяха твърде големи за плач, но сълзите бяха достойни за мъката по моя изпаднал от охолство и честитост другар, който е стигнал до просия на прага на старостта.“ Когато му донесли този отговор, Камбис му отдал право. Тогава, както разказват египтяните, Крез, който дошъл в Египет, съпровождайки Камбис, също заплакал, заплакали и другите перси, които били там. И у самия Камбис се явило съжаление — той заповядал да извадят Псаменитовия син от числото на осъдените на смърт, а Псаменит да доведат при него в града.

Ала изпратените за това хора не заварили сина жив, понеже пръв бил съсечен. Псаменит те отвели обратно в града при Камбис, където заживял оттогава, без да види лошо. И да се беше научил да седи мирен, той щеше да си възвърне Египет, като му стане управител, понеже е привично за персите да удостояват царските синове и дори когато царете се разбунтуват, пак връщат владенията на синовете им. Но тъй като имал зли помисли, Псаменит си получил наградата — хванали го, че бунтува египтяните, и го разобличили пред Камбис, подир което го накарали да пие от кръвта на бик и тя веднага го умъртвила. Такъв бил краят на Псаменит.

Бележки

[1] Митилинците от остров Лесбос, чийто кораб бил потопен заедно с екипажа му, спадат към еолийските елински съюзници на персите.