Джон Скалзи
Колапс (9)

8.

Разговорът с Грени Нахамапитин, след като Марс Клермон му се изплъзна, беше един от най-приятните в живота на Кива.

— Марс Клермон го няма — заяви Грени.

— Кой? — отвърна тя.

— Не се бъзикай с мен, Кива. Искам да знам къде е той.

— Не мога да ти кажа къде е, защото не е моя работа да знам. Доколкото разбирам, моята работа беше да ти съобщя, ако пожелае да пътува с моя кораб. Той го направи и аз ти съобщих. Ти уж щеше да чакаш, докато опита да се качи на кораба, и да го спипаш чак тогава, ако не ме подвежда паметта. Решил си да не чакаш. Явно издънката си е твоя.

— Хората, които пазеха Клермон, са били нападнати от жена.

— Но не от мен.

— Била е Врена Клермон.

— Да не говориш за сестрата, която години наред е била обучавана на държавни разноски да убива, а после е станала полицай? И аз бих предположила, че е тя.

— Искам да знам как е научила, че сме хванали нейния брат.

— Попитай нея.

— Кива…

— Не съм й казала аз, ако това намекваш. Защо би ми хрумнало? Щях да взема от тебе три милиона марки за залавянето му.

— Някой от твоя екипаж им е казал.

— Нека ти предложа друга теория — когато си се опитал да изнудиш граф Клермон пред неговите пълнолетни деца и не си получил тутакси каквото си искал, може пък да са се досетили, че мръсник като тебе ще стигне до насилствени методи като отвличането, затова са се подготвили, особено онази от тях, която е шибана професионалистка в насилието и в момента е проклето ченге, Грени!

Той мълча няколко секунди, после каза:

— Бих искал да знам как си научила това.

— От шибания Марс Клермон, разбира се. Разказал на моя главен ковчежник, докато си плащал за пътуването, след това главният ковчежник ми преразказа историята, защото е длъжен да споделя с мен всичко, което засяга печалбите от пътуванията ни. Нима си толкова самонадеян задник, та дори не си очаквал децата на граф Клермон да се разприказват? Ако на планетата нямаше шибана война и ако законите тук не бяха на практика отменени, докато херцогът се мята като риба на сухо още някой и друг ден, ти вече щеше да се свираш в килията по обвинение в изнудване, защото херцогът щеше да стовари цялата вина върху тебе. Мамка му, Грени. Опитал си се да изнудваш високопоставен имперски чиновник пред шибано ченге! Трябва да си изумително тъп, за да си позволиш такова изпълнение.

Този път Кива броеше весело секундите, преди Грени да каже нещо. Стигна до „шест“.

— Марс или Врена Клермон свързаха ли се с тебе?

Кива прихна.

— Как, да ти го начукам, ти хрумна, че ще ми се обадят? Нямат си вземане-даване с мен. Съмнявам се, че дори имат представа коя съм. Ако се свържат с някого, ще е с моя главен ковчежник. И преди да попиташ — не са го търсили след твоята тъпотия. Ако искаш да чуеш моето мнение, ще потърсят друг кораб, който ще отлети от Край.

— И кои кораби отлитат горе-долу по същото време като вашия?

— Грени, приличам ли ти на шибана диспечерка? Нито знам, нито ми пука.

— Бих искал да отложите отпътуването си.

— И защо да го правя? Дори да исках, а не е така, нашият док в имперската станция ще бъде зает в определения ден от следващия кораб. Няма къде да останем.

— Нищо не пречи на кораба ви да изчака другаде в системата на Край.

— Както нищо не му пречи и да си отлети по шибания график, който не съставяш ти.

— Ще ти дължа услуга — обеща Грени.

Кива се разсмя гръмогласно.

— Грени, я повтори. Искам да проверя пак ли ще ми бъде толкова смешно.

— Някога бяхме приятели.

— Някога се чукахме. Не е същото. И тъкмо ти би трябвало да знаеш най-добре това.

Още секунди мълчание, а после:

— Искам да поговорим за трите милиона марки.

— Сигурна съм, че искаш.

— Клермон не е в ръцете ми. Не виждам причина да получиш моите три милиона марки.

— Ще си ги получа, защото се спазарихме да ти съобщя, когато той плати да пътува с кораба. И го направих. Останалото си зависеше от тебе. Не съм ти виновна аз, че наемаш некадърници.

— Кива, ако науча, че си му помогнала да се измъкне, последствията няма да ти харесат.

— Е, имам два отговора. Първо, я се шибай, нищожно лайняно подобие на човек. Второ, дори да съм му помогнала, какво ще ми направиш бе, шибаняк? Махам се от Край, мръснико. След година ще се прибера у дома и ще се заема с корпоративното ръководство. Приключвам с корабите. А ти ще си седиш в тази пъпка по гъза на космоса. Заплашвай колкото си щеш, безнравствен извратеняко. Празни приказки.

Грени въздъхна.

— Кива… Въпреки всичко все още те харесвам мъничко.

— Трогната съм, Грени. Сериозно съм трогната.

— Затова сега ти казвам, че нямаш и смътна представа какво носи бъдещето и защо в края на краищата би имала полза да съм настроен добре към тебе.

— Много щастлива ще бъда, ако си настроен добре към мен. Но никак не съм щастлива от идеята да ти върна шибаните три милиона марки, защото не си обмислил докрай условията на сделката. Няма и да се преструвам на уплашена от твоите фукни, че съм щяла да съжалявам, ако те ядосвам. Порасни вече бе, Грени!

— Ще бъда доволен да ми съобщиш, ако някой от семейство Клермон ви потърси. Имам предвид когото и да било от твоя екипаж.

— И аз ще бъда доволна да ти съобщя срещу още половин милион марки.

— Кива…

— Стига си ме кивосвал, Грени. Това е бизнес. Искаш информация. Предишния път беше готов да платиш за такава информация. Аз се съгласявам да ти я предоставя допълнително. При това със значително намаление на цената.

— Знаеш, че моите хора в имперската станция ще останат и ще дебнат, в случай че той опита да се качи на твоя кораб.

— Разбира се. И аз бих го направила на твое място. Но не ми се вярва да го намерите. Ако има някакъв мозък в главата си, ще си намери други да го откарат от тази шибана купчина камъни. И не ми дреме за това. Вече си получих половин милион марки от него за превоза, които не подлежат на връщане. И тъкмо тази сума избута най-сетне на зелено това абсолютно прецакано пътуване. Е, заедно с трите милиона марки от тебе.

— Честито.

— Благодаря ти.

— Къде си в момента? В станцията или на планетата?

— На планетата съм и се срещам с нашите хора тук, преди да отлетим. И предай на твоя шибан херцог, че си чакаме парите заедно с лихвите. Да де, ако си запази главата на раменете през следващата седмица, в което се съмнявам най-официално, и алтернативата хич не ме натъжава.

— Искаш ли да вечеряме заедно?

— Какво?!

— Искаш ли да вечеряме заедно, преди да заминеш?

— Тук има ли отворен ресторант в разгара на войната?

— Би могла да ми дойдеш на гости.

Кива се изсмя.

— Ти още се опитваш да ме изчукаш в най-буквалния смисъл.

— Няма да те лъжа — не бих пропуснал шанса. Правехме го доста добре, преди да започне всичко това.

— Така е — призна Кива. — Самото чукане си го биваше, Грени. Но изчукването в преносния смисъл не съм настроена да ти простя. Нито сега, нито когато и да е.

— Имаш достатъчно причини. Съобщи ми, ако някой Клермон се свърже с вас.

— Знаеш цената.

— Разбрахме се.

— Приятно ми беше да правя бизнес с тебе, Грени.

Той изпръхтя и прекъсна връзката.

— Знаеш, че би се опитал да те убие, ако отидеш да вечеряш с него — каза Врена Клермон.

Тя и Марс седяха срещу Кива в заседателна зала на местното представителство на Дома Лагос.

— Аз пък бих му счупила проклетия гръбнак — закани се Кива.

Врена се усмихна.

— Може ли да се върнем към момента, когато си казала на Грени Нахамапитин, че платих за пътуване с вашия кораб? — обади се Марс.

— И какво?

— Значи си му казала?

— Вече знаеш, че го направих.

— Защо?

— Защото се нуждаех от трите милиона марки, които той ми предложи за тази информация.

— Е, да, но той ме докопа, направи ме заложник и имаше намерение да ме изтезава, може би и да ме убие.

Кива вдигна рамене.

— Ние уведомихме сестра ти незабавно, след като те сграбчиха, защото мои хора те държаха под око. Обяснихме й всичко необходимо, за да те намери и да те прибере. По дяволите, дори й дадохме твоята раница с очарователното плюшено прасенце, за да е сигурна, че не се опитваме да я прекараме.

— Но аз можех да пострадам. Дори да умра.

— Не беше заплашен от това и не се случи.

— Но…

Кива вдигна ръка.

— Може ли да приключа този спор, като кажа, че хич не ми дреме дали се сърдиш? Ако беше пострадал или те бяха убили, щях да кажа, че съжалявам. Но ти си жив и здрав, затова преглътни го и стига толкова. Ето как аз си представях положението — Грени толкова искаше да те докопа, че ми даде шибани три милиона марки за това. Значи щеше да си опита късмета рано или късно, дори без да научи нищо от мен. Затова реших да измъкна парите от него. Тогава още бяхме на червено в тази обиколка, но вече не сме. А ние се постарахме да дадем на сестра ти необходимите сведения, за да ти отърве задника. Майната ти, стига си мрънкал.

— Аз… аз буквално не знам какво да кажа — призна си Марс.

— Кажи „благодаря“ — подсети го Кива и забеляза, че Врена пак се подхилва.

— Не ми се вярва да го направя — сопна се Марс.

— Ами добре. Но хайде стига сме предъвквали тази история, да се заемем с работата, става ли?

Марс млъкна до своята засмяна сестра, а Кива си отбеляза мислено, че и двамата са привлекателни — Марс леко го избиваше на зубрач, но сигурно беше мил и грижовен, а нещо в изражението на Врена подсказваше, че има шанс петдесет на петдесет леглото да се нацепи на трески до края на чукането. Колкото и да не й се искаше, адски неискреното предложение за среща от Грени само й напомни, че мина седмица от последния опит за оргазъм с онзи помощник-ковчежник, а оттогава все беше или твърде заета, или прекалено вбесена дори да се поотпусне сама.

А липсата на шибане си беше абсолютно шибана трагедия, без това изобщо да звучи като шега, и Кива трябваше някак да се погрижи за себе си. Чудеше се нехайно дали някой от близнаците Клермон би й помогнал да се поразтуши. Марс — едва ли, поне засега, още се цупеше, че тя охотно е позволила да го спипат срещу три милиона марки, и имаше защо да е сърдит, честно казано. Но Врена… Кива съжали, че времето, неотложната работа и обстоятелствата просто зачеркваха това хрумване.

— Лейди Кива? — сепна я Врена.

— Извинете, улисах се в мисли за секс.

Врена се засмя, но поде сериозно:

— Още не сме измислили как да вмъкнем Марс в твоя кораб. Грени Нахамапитин ще държи докрай хората си в имперската станция с надеждата да го хванат.

— Грени наблюдава парадния вход — заяви Кива. — Не дебне на служебния.

— Какво означава това? — попита Марс.

Кива го погледна.

— Означава, че ще влезеш в „Да, сър“ не като Марс Клермон, а като члена на екипажа Кристиан Янсен.

— И как ще го направя?

— Предполагам, че когато си плащал пътуването, Гажон Магнут се е опитал да ти пробута фалшиви документи.

— Опита се. Нямах нужда от тях.

— Е, сега вече имаш. По-точно, те бяха подготвени за теб.

— И не се съмнявам, че ще поискаш да ги платя.

— Ще платиш по нормалната тарифа, не нелепо раздутите цени, които натрапваме на всички останали.

— Не е достатъчно да има документи за пътуване — възрази Врена. — Биометричните данни на всички хора от екипажите са регистрирани. Не че се съмнявам в тебе, но щом Нахамапитин е готов да плати три милиона марки, за да хване Марс, ще проверява и служебния вход, така да се каже. Значи ще си осигури достъп и до базата с биометрични данни в имперската станция.

— Май си представяш, че ние за пръв път вкарваме някого нелегално като член на екипажа — подхвърли Кива и пак погледна Марс. — Обръсни си главата, ще получиш дермална перука с изкуствено отгледана коса. Както и брада. Ако някой откъсне косъм от главата ти, ще има съвпадение на ДНК с данните на Кристиан, не с твоите. Ще имаш контактни лещи с фалшиви шарки на ириса и структура на ретината, ще имаш и дермален калъф на палеца с правилния отпечатък и подходяща ДНК. Ще ти сложим и подплънки в обувките. Няма да приличаш на себе си. Всичко ще бъде наред, ако не ти вземат кръвна проба.

— А ако го направят? — попита той.

— Ами тогава ще си прецакан, но никой не прави такива неща.

— И никой няма да забележи, че си измислила нов човек от нищото? — усъмни се Врена.

— „Кристиан“ и преди е работил при нас. Пазим си една-две такива самоличности за всяка система, в която имаме бизнес. Същото правят и останалите Домове.

— Защо? — учуди се Марс.

— Защото се случва някой тузар да се оплеска и трябва да офейка набързо, преди някой като нея — Кива посочи Врена — да го догони и да го прати в тъмницата. Нищо чудно Грени скоро да използва същия номер, както се е разпасал.

— Значи ще бъда „Кристиан“ през целия полет.

— Да, това ще бъде името ти. Щом влезем в Потока, ще махнеш фалшивите добавки от себе си. Ще сменим данните в системата с твоите. И още нещо — ще бъдеш истински член на екипажа до края на полета.

— Защо се налага да прави това? — попита Врена.

— Защото „Кристиан“ заема място в списъка на екипажа. И трябва да върши работа. Такава е сделката.

— Сигурно няма да ми плащате — предположи Марс.

— Напротив, ще получаваш заплата. Стандартна надница. Не че има къде да си харчиш парите, нали ще летим право към Средоточие.

— А ще ми върнете ли парите, които платих за превоза?

— Стига глупости.

Марс се подсмихна.

— Защо да не си опитам късмета?

— Впрочем ще ти взема пари и за новата самоличност. Цената е нормална. Но няма да е евтино.

— А как ще се измъкнем сега оттук? — попита Врена. — Знаеш, че Нахамапитин ще се погрижи негови хора да наблюдават и тази сграда, ако вече не го е направил.

— И двамата няма да излизате засега. — Кива посочи Марс. — Той остава тук, ще изпратим хора, които да се заемат с него. После може да излезе в ролята на Кристиан. — Обърна се към Врена. — Ти трябва да почакаш, докато потеглим. Съжалявам.

Врена сви рамене.

— Не е най-лошото място, където съм се свирала по неволя.

Кива кимна и стана.

— Връщам се на кораба. — Взря се във Врена. — Повече няма да се видим и според мен това си е направо трагедия. — Врена се усмихна, Кива впи поглед в Марс. — С тебе ще се видим на кораба, но няма да сме първи дружки, ясно ти е. Радвам се, че се запознахме, добре дошъл в „Да, сър“ и ти благодаря, че ми даде шанс да прецакам Грени Нахамапитин още веднъж, преди да се отърва от шибаняка завинаги.

Марс кимна ухилен и Кива излезе от заседателната зала. Местните й подчинени вече знаеха какво да правят за близнаците Клермон и бяха предупредени, че ако ги издадат на когото и да било, Домът Лагос ще съсипва усърдно живота на всички в семействата им поне шест поколения. Това й даваше достатъчна увереност, че никой няма да се разприказва.

Кива влезе в бронираната наземна кола, за да я откарат до космодрума по обиколни маршрути извън кварталите, където още стреляха или съсипията беше голяма. Улисваше се в мисли за две неща.

Първото беше гражданската война на Край, която хем вземаше, хем даваше — набута го на Дома Лагос с хаверите и монопола над цитрусовите плодове, но подгони мнозина богаташи към кораба й и накрая в тази обиколка пак излезе на печалба. А когато към печалбата се добавеха лицензионните такси и другите приходи, които накрая щяха да си върнат на планетата, Домът Лагос щеше да бъде в много изгодна позиция спрямо другите Домове, за да налага влиянието си още по-успешно. Кива проведе същинска спасителна операция и можеше да се възползва от това у дома.

А второто… Тя позволи на близнаците Клермон да чуят разговора й с Грени Нахамапитин, но за разлика от нея те нямаха важните сведения, с които Кива се сдоби чрез услугите на частни детективи, изкопчили направо кожодерски суми от Магнут.

Херцогът на Край не бе заповядвал на Грени Нахамапитин да поиска имперски пари от граф Клермон. И изобщо не би му хрумнало да възложи на Грени отвличане на едно от децата на графа, за да го държи като заложник. И двете начинания си бяха идеи на самия Грени.

„С какво си се захванал, шибаняко? — питаше се Кива, докато нейната кола доближаваше тромаво космодрума. — Какво си намислил? И като ще си задавам такива въпроси, какви са плановете на другите в твоето шибано семейство?“