Бърнард Корнуел
Повелителите на Севера (15)

Историческа бележка

Действието в „Повелителите на Севера“ започва около месец след изумителната победа на Алфред над датчаните при Етандун, описана в „Бледият конник“. Гутрум, предводителят на сразената армия, се оттегля към Сипанхам, където Алфред му устройва засада, но враждебните действия бързо спират, щом двамата се споразумяват за мир. Датчаните се изтеглят от Уесекс, а самият Гутрум и най-видните му ърлове се покръстват. В замяна Алфред признава Гутрум за крал на Източна Англия.

Читателите на предните два романа от поредицата навярно знаят, че Гутрум няма навика стриктно да спазва примирията. Той вече е нарушил едно, сключено при Уеърхам, както и последващото, договорено при Ексетър, но последният договор се оказва траен. Алфред дори става кръстник на Гутрум, който приема християнското име Етелстан. Преданието гласи, че е кръстен в купела, който още може да се види в църквата в Алър, графство Съмърсет, и изглежда, че искрено е прегърнал новата вяра, защото, след като се завръща в Източна Англия, управлява като християнски монарх. Преговорите между Гутрум и Алфред продължават и през 886 г. те подписват договора от Уедмор, който разделя Англия на две сфери на влияние. Уесекс и Южна Мерсия остават саксонски, а Източна Англия, Северна Мерсия и Нортумбрия минават под датско владичество. Така се създава Дейнлоу — североизточната територия на Англия, която се управлява от датски крале и дори до днес носи отпечатъка от онези дни в названията на местностите и диалектите си.

Договорът на практика е признание от страна на Алфред, че не разполага с достатъчно сили да изтласка напълно датчаните от Англия, но му печели време да укрепи сърцевината на своето кралство, Уесекс. Проблемът е, че Гутрум не е господар на всички датчани, а още по-малко на норвежците и поради това не може напълно да предотврати по-нататъшните атаки над Уесекс. С времето те се случват, както ще бъде описано в последващите романи, но като цяло победата при Етандун и договорките с Гутрум осигуряват независимостта на Уесекс и позволяват на Алфред и неговите наследници да завземат обратно Дейнлоу. Една от първите стъпки на Алфред в този дълъг процес е да омъжи най-голямата си дъщеря, Етелфлед, за Етелред от Мерсия — брак, чиято цел е да сближи саксонците от Мерсия с тези от Уесекс. В бъдеще Етелфлед ще се окаже същинска героиня в борбата срещу датчаните.

Когато става дума за края на девети век, преминаването от историята на Уесекс към тази на Нортумбрия е като преход от ярка светлина към объркващ мрак. Дори в списъците на северните крале, изброяващи техните имена и годините, в които са царували, има противоречия. Но знаем, че скоро след битката при Етандун крал на име Гутред (а според някои източници Гутфрит) действително се е възкачил трона в Йорк (Йоферуик) и го е удържал докъм края на века. Предшественикът му е бил саксонец и без съмнение марионетен владетел. Гутред е забележителен с две неща. Първо, макар и датчанин, е бил покръстен и, второ, съществува популярната легенда, че преди това е бил роб. Въз основа на тези оскъдни данни съм изградил неговия образ. Положително е имал отношения с абат Едред, който е бил пазител на мощите на свети Кътбърт (а също на главата на свети Осуалд и евангелието от Линдисфарена). Същият Едред в крайна сметка построява големия храм на светеца в Кънкасестър, сега Честър-ле-Стрийт, графство Дърам. През 995 г. мощите са окончателно положени в Дънхолм (днешен Дърам), където лежат и до днес.

Кяртан, Рагнар и Гизела са измислени образи. Ърл Ивар е съществувал наистина, макар и да съм си позволил известна свобода при описанието му. Той е известен най-вече със своите наследници, които предизвикват сериозни проблеми на север. Няма исторически данни за крепост от девети век в Дърам, но ми се струва малко вероятно такова стратегическо място да е било пренебрегнато. Още повече че останките от подобно укрепление положително биха влезли в употреба при построяването на катедралата и замъка, заемащи възвишението вече близо хиляда години. Крепост в Бебанбург действително е имало, преобразила се през вековете в днешния славен замък Бамбъро. През единайсети век той е принадлежал на фамилия с името Утред. Те са мои предци, но за дейността им в края на девети век не е известно почти нищо.

Историята на страната от края на девети и началото на десети век е низ от събития, настъпващи от Уесекс на север. Съдбата на Утред, която той тепърва започва да осъзнава, е да бъде във вихъра на повторното завладяване на земите, които ще станат известни като Англия, така че битките му далеч не са приключили. Той още неведнъж ще трябва да размаха Змийския дъх.