Пиер Певел
Кралят (11)

Нориж

Укрепеният град Нориж беше столица на Исрия.

Намираше се на един от ръкавите на Ваал, в един от меандрите, на юг от главното течение на реката. Принц Ирдел много умно се беше настанил там, заедно с градските съветници и населението, а армията му мирно се разполагаше в предградията.

Хроники (Книга за Войната на тримата принцове)

Готов за тръгване, принц Ирдел тъкмо бе сложил ръкавиците си и посягаше към меча си, когато граф Дьо Торганд му съобщи, че при него идва госпожа Леара. Той изруга, поколеба се, но — колкото от уважение, толкова и от страх да не подразни леля си — бързо се отказа от идеята да я отпрати. Тя идваше във възможно най-неподходящия момент. Дали беше случайност или досадно съвпадение?

Ирдел веднага се усъмни.

— Ще я приема — каза той с нежелание.

— Но…

— Зная, графе! Минете по малкото стълбище, без да ви видят, а ескортът да ме чака в двора на малките конюшни. Няма да се бавя.

Графът кимна и се оттегли.

Разтревожен, Ирдел си свали ръкавиците, хвърли наметалото си на облегалката на един стол и се помъчи да изглежда доволен, когато госпожа Леара влезе, подпирайки се на бастун — отекването на потропването на железния му връх по паркета се чу още преди тя да се появи. Ирдел взе ръката й, за да я целуне, и каза:

— Лельо, не ви очаквах. Дори не знаех, че сте се върнали в Нориж.

— Зная — отговори старата херцогиня на Галиор и Лоринис, докато принцът й помагаше да седне.

— На какво дължа посещението ви? Какво мога да направя за вас?

— Всъщност аз, племеннико, мога да ви помогна.

Ирдел почувства как тревогата му нараства под инквизиторския поглед на леля му. И веднага съжали, че не бе отпратил ескорта от конници, с който се канеше тайно да излезе: тя го обвиняваше.

— Как така? — попита той.

— Приближете се. Никой не бива да чуе това, което ще ви кажа.

Ирдел се приближи и се наведе, за да се изравни с леля си и тя да може да говори тихо. Херцогинята хвана ръката на принца с две ръце и като прикова в него погледа си, както орелът сграбчва плячката си, му каза тихо, търпеливо, но твърдо:

— Няма да тръгнете сега, племеннико. Няма да се срещнете с принц Алдеран и няма да спазите обещанията, които му дадохте.

Ирдел пребледня.

— Но какво…?

— Не — прекъсна го госпожа Леара. — Не възразявайте. Зная. Зная още от началото, още от онова писмо, което изпратихте на принц Алан. Тайно, както си мислехте.

Ирдел си припомни, че ако леля му бе успяла да запази известно влияние върху вътрешната политика на Върховното кралство през дългите години на заточението си, то беше благодарение на нейните шпиони, връзки, хората, които й бяха задължени и които тя никога не забравяше. Същите те продължаваха да й служат, а някои от тях бяха приближени на принца-регент. Един от тях го бе предал, но в момента беше без значение да се пита кой. А и дали наистина можеше да се говори за предателство? Не споделяше ли херцогинята същите амбиции, не преследваше ли същите цели като него?

— Не се бойте — продължи херцогинята. — Прощавам ви, че пожелахте да скриете от мен това намерение и че ме излъгахте, та макар и само от пропуск. Поискахте да ме държите настрани от толкова важно начинание. Може би защото се съмнявахте в мен — Ирдел се вцепени. — Или може би тъкмо напротив, защото не се съмнявахте, че няма да ви оставя да доведете до край едно толкова… неразумно начинание — принцът извърна поглед, а госпожа Леара се усмихна. — Но очевидно се излъгахте, защото аз знаех и ви оставих да продължите…

Заинтригуван, принцът погледна леля си.

— Аз… Не схващам… Желаете ли тази среща между брат ми и мен да се състои?

— Не, племеннико. Никога не съм искала тази среща да се състои. Затова пък винаги съм искала принц Алан да се съгласи да отиде на нея, изпълнен с доверие.

И едва тогава Ирдел разбра.

— Вие… вие сте ме използвали…

— Трябва да умееш да уловиш възможностите за победа, когато ти се предоставят. Те са капризни създания, които може да се уплашат от нищо и дълго да не се появят отново.

Ирдел повиши глас:

— Използвали сте ме, за да примамите Алан в клопка!

— А може и на вас да е заложен капан. Забравихте ли, че за малко не ви убиха в Ориал? Ами ако принц Алан възнамерява да довърши започнатото? Тайна среща? В отдалечено място? Възможността е твърде добра!

Ирдел се изправи и нервно закрачи из стаята. После спря, за миг замълча и — обърнат с гръб към госпожа Леара — каза:

— Добре, така да бъде. Няма да отида. И признавам, че допуснах грешка, като скрих намерението си от вас. Понякога… толкова ми се иска да повярвам в мира… — и той искрено въздъхна. — Но каквото и да е, отменете това, което сте организирали против Алан. Няма да стана съучастник, та макар и неволен, в никакво предателство.

За него нещата бяха ясни и той вече обмисляше възможността за официална среща със своя полубрат, когато херцогинята каза:

— Не.

Ирдел стреснато се извърна.

— Моля да ме извините, лельо?

Старата жена се изправи с ръце, опрени на дръжката на бастуна й. Погледът й не трепна, когато впи очи в очите на принца-регент.

— Не — повтори тя.

— Госпожо, нареждам ви да…

— Уговарянето на тази среща беше заблуждение. Но ако принц Алан отиде на нея и ние не се възползваме, това ще бъде грешка.

— Това ще е престъпление!

— Искате ли войната да обхване цялото Върховно кралство? Искате ли да излезе извън границите му? Да го разори за дълги, много дълги години? Искате ли да рискувате да царувате над пепелища?

Ирдел не отговори.

— Тогава ме оставете да действам — заключи херцогинята на Галиор и Лоринис, докато излизаше от стаята. — Утре принц Алан ще бъде мъртъв или заловен. Ненавиждайте ме, ако искате.