Рик Риърдън
Гръцките герои на Пърси Джаксън (10)

Кирена удря лъв

Като полубог съм обсипван с много въпроси:

„Могат ли титаните да си имат деца герои?“ „Смъртен влюбвал ли се е в двама различни богове?“ „Как се убива лъв с голи ръце?“

Кирена е страхотна, тъй като историята й отговаря на всички тези въпроси!

Била родена в Тесалия, Северна Гърция. Може би си спомняте нейното племе, лапитите, от разказа ми за Тезей. Обичали да празнуват, да гледат футбол, да убиват кентаври и да погубват цели народи! Лапитите били грубовати, затова Кирена отраснала, предпочитайки копията пред куклите и мечовете пред анимационните филми. Приятелките й не й пеели песента от „Замръзналото кралство“, в противен случай ги пращала в болница.

Кирена ме кефи.

Когато била млада, баща й Хипсей (сигурно е бил хипстър^[1]) станал цар на лапитите. Дядо й бил Океан, титанът на морето. Това доказва, че титаните могат да имат деца полубогове. А баща на Хипсей бил един воден дух. С такива двама роднини не е изненада, че в тялото на Кирена имало повече от 60% вода. Цифрата важи за средностатистическия човек. Не обвинявам никого. Аз имам в организма си солена вода. (Според Анабет по-голямата част от нея се съдържа в главата ми. Много смешно, умницата ми.)

Кирена израснала в мечти за войни и завоевания. Искала да бъде велик боец като баща си, да си прекарва всяка събота, избивайки кентаври, и всяка неделя, гледайки футбол с момчетата. Но уви, на жените на лапитите не се разрешавало да се забавляват.

— Мъжете воюват — отсякъл баща й, — жените си стоят у дома. Ти наглеждай овцете, докато ме няма.

— Не искам да се занимавам с овцете — изръмжала Кирена, — те са тъпи.

— Дъще — казал той, — ако никой не пази стадото, диви зверове ще изядат животните!

— Диви зверове? — наострила слух Кирена. — Какви диви зверове?

— Мечки, лъвове, вълци, понякога дракони. Всякакви животни нападат добитъка ни.

Кирена грабнала копието и меча.

— Мисля, че ще пазя стадото.

И така, докато цар Хипстър се сражавал със съседите си, Кирена си стояла у дома и воювала с дивите животни.

Имала неограничено количество врагове. В онези времена хълмовете и горите на Гърция гъмжали от свирепи хищници. Пуми, язовци, мутанти, каквото се сетите. Кирена не чакала да нападнат овцете й. Докато стадото й си пасяло по ветровитите долини, тя обикаляла хълмовете наоколо и унищожавала всяка потенциална заплаха. Убивала мечки, три пъти по-големи от нея. Смятала деня за скучен, ако още предобед не се била преборила поне с един дракон. Заради нея язовците мутанти почти изчезнали.

Кирена се пристрастила към опасностите. Приятелките й я канели на тържества, а тя отвръщала:

— Не, отивам да убия няколко пуми!

— Нали вчера това прави! — оплаквали се дружките й.

На Кирена не й пукало. Почти не спяла и не се хранела. Прекарвала по-голямата част от времето със стадата и се връщала в селото само когато й се налагало.

Била толкова сръчна в работата си, че селяните я помолили да гледа и техните говеда заедно с овцете. Кирена много се зарадвала. Това означавало повече мишени за хищниците. Водела стадата на опасни места, с надеждата да предизвика по-големи и зли чудовища на двубой. Овцете и кравите не се притеснявали. Имали пълно доверие на Кирена. Щом някоя крава подушела опасността, питала съседката си:

— Какво е това?

— О — отговаряла другата крава, — само глутница вълци.

— Няма ли да ни изядат! Дали не трябва да се паникьосаме и да изпотъпчем всичко?

— Не — отвръщала дружката й, — само гледай.

Кирена излизала от мрака с вой като банши и избивала глутницата.

— Яко! — възкликвала втората крава.

— Страхотна е. А сега, хайде да попреживяме!

Кирена била толкова добър ловец, че самата Артемида я забелязала. Богинята й подарила две прекрасни ловни кучета. Искала да привлече Кирена за своя последователка, но тя не била навита цяла вечност да бъде девица.

— За мен е чест — отвърнала, — но обичам да ловувам сама. Не съм отборен играч. Освен това искам и… ъъъ… да се омъжа някой ден.

— Съжалявам да го чуя — сбърчила нос Артемида. — Не си лишена от талант. Вземи си брошура, в случай че промениш мнението си.

С двете си нови ловни кучета Кирена станала още по-смъртоносна. Скоро ужасила до такава степен местните хищници, че ако някоя от овцете й побегнела, мечките я връщали при стадото, за да си нямат неприятности.

Един ден на планината Олимп Артемида разговаряла с брат си Аполон за най-добрите смъртни стрелци.

— Кирена попада в топ 5 — казала Артемида. — Предпочита меча и копието, но е добра и с лъка. Бих искала да се присъедини към Лова, но ми заяви, че не била готова да се откаже от мъжете.

— Сериозно? — повдигнал божествени вежди Аполон. — Хубава ли е?

— Не си го и помисляй, братко.

— Мисля си го — признал Аполон.

На следващата сутрин, както правела всеки път, когато имала нужда да се изпишка, Кирена обикаляла околните хълмове. С това отговарям на друг въпрос, който често ми задават — дали полубоговете използват тоалетна.

Първо, да. Второ, за какво ви е да знаете?

Понеже кучетата пазели една част на стадото, Кирена била сама. Оставила оръжията си, тъй като умните герои не ходят до тоалетна с меч в ръка. Отишла до най-близкото храстче. Уви, един огромен лъв дебнел добитъка от същия този храст.

Кирена забелязала хищника и замръзнала. С голямата котка се гледали с взаимна неприязън — лъвът, защото искал да изяде овцете й, Кирена, защото много й се пишкало. Била с голи ръце и се съмнявала, че лъвът щял да й позволи да вземе копието и меча си, но не била особено уплашена. Хищникът изръмжал, сякаш й нареждал:

— Махни се, госпожичке.

— Не мисля — отвърнала Кирена. — Искаш овцете, а за целта трябва да минеш през мен.

Това не е героична реплика, която ще чуете често. Лъвът скочил. Кирена се подготвила да го посрещне.

Деца, много моля да не опитвате това у дома. Лъвовете имат остри нокти и зъби. Хората не. На Кирена не й пукало. Халосала лъва в муцуната, след което избегнала удара му. Битката тъкмо станала сериозна, когато облаците над близкия хълм се разсеяли. Кирена не забелязала това, но златна каляска, теглена от четири бели коня, се спуснала от небесата и кацнала на хълма.

Богът погледнал надолу към двете малки фигурки, които се борели в долината. С божествения си взор можел да види Кирена много добре. Дългата й тъмна коса се веела, докато избягвала ударите на лъва. На слънчевата светлина дългите й крайници имали цвета на полиран бронз. Дори в разгара на битката лицето й било красиво и спокойно. Напомняла на Аполон същинска богиня на войната, а той като роднина на няколко такива добре ги познавал.

Видял как с джудо хватка Кирена тръшнала лъва в долината.

— Невероятно — промърморил си той, — няма нищо по-секси от това мацка да се бори с лъв.

Звучи леко перверзно, но пък, от друга страна, много богове биха се намесили в схватката. Биха попитали дори:

— Млада госпожице, имате ли нужда от помощ в битката с големия лош лъв?

Но Аполон виждал, че на Кирена не й трябвало помощ. Бил израснал със сестра си Артемида и бил свикнал с жени, които се справяли сами. Задоволил се с ролята на зрител.

„Да можех да споделя това с някого. Хей, сещам се с кого!“, помислил си богът.

Хълмът на Аполон се намирал близо до пещерата на мъдрия кентавър Хирон, който обучавал най-добрите герои.

— Хирон ще оцени това! — Аполон щракнал с пръсти и кентавърът се появил при него с купа супа в ръце.

— Ами, здравей — казал Хирон.

— Съжалявам, че ти прекъсвам обяда — рекъл Аполон, — но трябва да видиш това!

Хирон погледнал накъде му сочел Аполон.

Лъвът замахнал към Кирена и одрал ръката й. Тя изревала от гняв, ритнала го в муцуната като Чък Норис. След това хукнала да се катери по ствола на едно дърво, прескочила гърба на лъва и се приземила зад него, като махнала с ръка, сякаш искала да каже:

— Ела ми.

— А — отбелязал Хирон, — това не се вижда всеки ден.

— Госпожицата си я бива, не мислиш ли? — попитал Аполон.

— Кирена. Познавам я — отвърнал Хирон. — Бих искал да я обуча.

— Защо не го направиш? — попитал богът.

— Баща й Хипсей никога няма да позволи — поклатил глава Хирон. — Той е традиционалист, когато става дума за ролята на жените. Докато Кирена живее при лапитите, никога няма да разгърне истинския си потенциал.

В долината Кирена хванала лъва за задните крака, завъртяла го и го хвърлила в една скала.

— Но — попитал Аполон — какво ще стане, ако някой бог се влюби в девойката и я отведе някъде другаде?

— Ако Кирена отиде в чужди земи — подръпнал замислено брадата си Хирон, — където тамошните правила няма да я ограничават, може да стане каквато иска. Героиня, царица, основателка на нова нация.

— Гадже на някой бог? — предположил Аполон.

— Твърде възможно — отвърнал Хирон. — И майка на мнозина герои.

Аполон наблюдавал как Кирена удушва лъва и как след това обикаля трупа му с вдигнати юмруци.

— Ще се видим скоро — казал Аполон на кентавъра. — Имам си приятелка за отвличане.

 

Кирена тъкмо се била изпишкала и превързала раните на ръката си, когато до нея се появила огромна огнена топка. От нея излязла златна колесница. Овцете и кравите не помръднали. Сметнали, че това бил поредният хищник, който Кирена щяла да убие.

Аполон слязъл от колесницата. Бил облечен в най-хубавите си пурпурни одежди и с лавров венец на челото. Очите му блестели като разтопено злато. Усмивката му била ослепителна. Ореол от светло като мед сияние трептял около него.

— Ти май не си тукашен — намръщила се Кирена.

— Аз съм Аполон и те наблюдавах, Кирена. Ти си очарователна и силна, истинска героиня, която не заслужава да живее като обикновена пастирка!

— Не е лошо да си пастир — отвърнала тя, — убиваш диви зверове.

— И го правиш майсторски — рекъл Аполон. — Но какво ще кажеш да се преселиш в нови земи, където ще можеш да си основеш свое царство! Ще управляваш като царица, ще се биеш с орди врагове и ще имаш бог за гадже!

Кирена се замислила. Аполон бил сладък, по-добре сложен от мъжете на лапитите и много сладкодумен. А и златната колесница си я бивало.

— Готова съм за първа среща — решила тя. — Ще видим какво ще правим нататък. Къде мислиш да ходим?

— Чувала ли си за Африка? — ухилил се Аполон.

— Надявах се на италианския ресторант в селото, но и Африка става. Мога ли да си взема ловните кучета?

— Разбира се?

— А кравите и овцете?

— Няма място в колесницата, за което се извинявам. Но ще ти купя ново стадо, като стигнем там!

Кирена свила рамене, подсвирнала на кучетата и се качила в колесницата на Аполон. Оставили огнена следа в небето, докато пътували към Африка. Зарязали овцете и кравите да се оправят сами. За тяхно щастие Кирена била избила всички хищници в радиус от седемдесет километра, затова вероятно всичко с тях било наред.

 

Аполон отвел новата си приятелка в Северна Африка. Приземили се в планините на територия, която днес наричаме Либия. Там хълмовете били опасани от кедрови дървета, смирна и кървавочервен олеандър. Чисти ручеи бълбукали в долчинки с диви цветя. В далечината брегът бил заобиколен от чисто бели плажове. Блестящото синьо море се било ширнало на хоризонта.

— Тук е по-хубаво, отколкото у дома — признала Кирена.

— И е само твое — казал Аполон.

Кирена не могла да устои на перспективата да има собствена държава. С Аполон станали отбор. Ловували заедно по хълмовете, тичали по плажовете на лунна светлина и понякога, само за удоволствие, се целели в Хермес, когато профучавал над тях със съобщения за боговете. Винаги било забавно да простреляш Хермес в задника.

В Гърция оракулите на Аполон разпространили мълвата: Който искал да започне нов живот под властта на красива царица, трябвало да иде в Африка и да се присъедини към купона.

Скоро цяла гръцка колония заживяла в долината. Построили град на име Кирена, кръстен, разбира се, на царицата. А най-големият и важен храм, разбира се, бил посветен на Аполон.

Град Кирена станал първата и най-важната гръцка колония в Африка и оцелял почти до падането на Римската империя. (Доколкото знам, руините още са там, но не съм посещавал лично мястото. Всеки път, когато пътувам из такива земи, трябва да се боря с чудовища и почти винаги умирам. Затова ще пусна вас да идете вместо мен. Ще ми изпратите картичка.)

Аполон и Кирена имали двама синове.

По-големия се казвал Аристей, което означава „най-полезен“. Хлапето си заслужило името. Когато бил млад, Аполон отвел Аристей обратно в Гърция да се обучава с кентавъра Хирон. Не бил много добър с копието и меча, но имал други ценни качества, като например да прави сирене и да вади мед. Това му спечелило популярност в земеделските среди. Боговете толкова се впечатлили, че превърнали Аристей в низш бог. Когато следващия път решавате кръстословица и ви трябва името на бога на меда и сиренето, имате отговора. После ще ми благодарите!

По-младият син на Кирена, Идмон, станал пророк, тъй като баща му бил бог на пророчеството. Но за съжаление, когато погледнал в бъдещето за пръв път, Идмон видял смъртта си. Подобни прозрения обикновено побъркват хората, но Идмон го приел мъжки. Години по-късно, когато героят Язон събрал отбор юнаци за Златното руно, Идмон се присъединил, макар да знаел, че щял да загине на борда на „Арго“. Не искал обаче да пропусне шанса да умре като герой. На това му се вика отдаденост.

Кирена си живяла щастливо в Африка. Харесвало й да бъде царица на собствения си град. Но колкото повече годините минавали, толкова по-самотна ставала. Ловните й кучета починали, децата й пораснали. Аполон я посещавал все по-рядко.

Боговете са си такива. Смъртните любови бързо им омръзват. За тях хората са като гризачи, които отглеждаш с училищна цел. Първата нощ, когато прибереш такъв у дома, си много развълнуван и искаш да му е добре. Но в края на годината вече питаш:

— Пак ли е мой ред? Трябва ли?

Кирена не вярвала, че някога щяло да й домъчнее за Гърция, но добрите стари времена започнали да й липсват — битките с лъвове, пастирството, обидите от страна на грубите лапитски мъже. Кирена решила да се върне отново в Тесалия и да види приятелите си от детинство, а също и да провери дали баща й бил все още жив.

Пътуването продължило дълго. Когато стигнала там, научила за смъртта на баща си. Новият цар на лапитите не искал да има нищо общо с нея. Повечето й приятелки се били изпоженили и изобщо не я познали. Някои били починали, тъй като лапитите водели тежък живот.

Кирена излязла сама в дивото, като обикаляла старите пътеки, където навремето ловувала. Липсвали й кучетата. Липсвала й младостта. Чувствала се празна и ядосана, но не знаела на кого. Накрая забила острието на меча си в твърдата земя.

— Така ще затъпиш острието — казал нечий глас зад гърба й.

Зад нея се издигал едър мъжага в пълно бойно снаряжение. Носел кърваво копие, сякаш бил излязъл насред клане, за да пие едно кафе. Лицето му било красиво по начина, по който е красива планината — изсечено и сурово, величествено и вероятно смъртоносно. На нагръдника му бил изобразен див глиган.

— Ти си Арес — предположила Кирена.

Богът на войната се ухилил. Очите му пламнали като миниатюрни погребални клади.

— И не те е страх! Разбирам защо Аполон те е харесал! Но какво си правила с лигльо като поета? Ти си воин. Имаш нужда от истински мъж.

— Сериозно? — Кирена издърпала меча от земята.

Не се страхувала. Била израснала в тези сурови земи, обкръжена от груби мъже. Познавала Арес. Той въплъщавал цялото й детство. Всичко, от което се била откъснала, когато Аполон я взел със себе си. Не знаела дали обичала, или мразела бога на войната.

— Предполагам, ще ме отведеш в далечни земи и ще ме направиш царица? — изръмжала Кирена.

— Не — изсмял се Арес, — но ако ти трябва някого, който да ти напомни откъде си тръгнала… аз съм твоят човек. Или бог. Не можеш да избягаш от корените си, Кирена. Убийствата са в кръвта ти.

Кирена нападнала с рев бога на войната. Двамата се сбили в планината и отчаяно опитвали да си отрежат главите. Кирена не му отстъпвала в битката. Арес се смеел и я окуражавал. Накрая тя изтощена захвърлила меча и се опряла на гърдите на Арес. Той я прегърнал изненадващо нежно. А после започнали да се целуват, вместо да се млатят.

Според мен това било грешка. Аз мисля, че да отрежеш главата на Арес, при всяко положение е най-добрият вариант. Кирена обаче била самотна и уязвима. Искала нещо различно, а Арес в сравнение с Аполон бил възможно най-различният бог.

Кирена живяла с него месеци наред. Двамата имали син на име Диомед, който станал цар на траките — още по-северна и два пъти по-сурова от Тесалия държава. Арес се явява богът покровител на траките. Не било изненада, че Диомед станал техен цар.

Иначе бил сладур. Когато не воювал и не измъчвал селяни, отглеждал коне човекоядци. Имал ли гости или военнопленници, които не харесвал, всеки път ги хвърлял в конюшните, докато един тип на име Херкулес не прекратил това. Още една глава и стигаме до него.

Но накрая на Кирена дивият север й дотегнал. Върнала се в града си по африканското крайбрежие и намерила Аполон да я чака на хълма, където се били приземили за пръв път преди много години. Богът се усмихнал, но погледът му останал тъжен и далечен.

— Добре ли си изкара в Тракия?

— Хм, Аполон, виж…

— Не ми дължиш обяснение — вдигнал длани Аполон, — не се грижех за теб както трябва. Отведох те от родината ти и те оставих. Вината не е твоя. Но се страхувам, че времето ни заедно приключва, Кирена.

— Знам — Кирена се почувствала облекчена. Имала трима героични синове от двама различни богове. Била свършила повече работа от много други хора и със сигурност от много жени. Било настъпило време за мир и спокойствие.

— Къде ти се живее? — попитал Аполон. — Тук или в Тесалия?

Кирена загледала хълмовете, осеяни със смирна и олеандър, зелените долчинки, белите плажове и блестящото синьо море. Гръцките колонисти били заети да вдигат нови храмове в града, носещ нейното име.

— Тук ми е мястото — казала тя.

— В такъв случай имам още един подарък за теб — кимнал Аполон. — Арес бъркаше. Корените ти са там, където решиш да бъдат. Остани в тази земя завинаги. Духът ти ще пребъде.

Кирена не знаела какво означава „завинаги“, но Аполон махнал с ръка. Речено-сторено. Топлина изпълнила тялото на Кирена. Погледът й се прояснил, все едно някой й бил предписал очила с правилния диоптър. Внезапно светът добил по-висока резолюция. Можела да види как водните духове летели в небето и правели дърветата да заприличат на гоблен от зелена светлина и сенки. Дивите цветя ухаели по-сладко. Земята изглеждала по-плътна. Ромонът на потоците звучал като хор от красиви гласове.

— Какво стори? — попитала Кирена, повече изумена, отколкото уплашена.

— Направих те наяда — целунал я Аполон по челото. — Твоят прапрадядо е Океан. Дядо ти е речен бог. Винаги си била отчасти воден дух. Сега есенцията ти е свързана с реките в тази долина. Ще живееш по-дълго от всеки смъртен. Ще се радваш на мир и на добро здраве. Докато долината процъфтява, ще процъфтяваш и ти. Сбогом, Кирена. И благодаря за хубавите спомени.

Не знам какво е мислела за това Кирена. Нямах представа, че е възможно да превърнеш смъртен в природен дух, но боговете са пълни с изненади.

Както Аполон обещал, Кирена живяла дълго. Накрая напуснала гръцката колония, прекарвайки цялото си време с другите наяди. Е, понякога се появявала на приятели и роднини със съвет. Веднъж синът й Аристей изгубил пчелите си и тя му помогнала да ги намери. Но това е друга история. Мога да я разкажа в „Наистина низшите богове на Пърси Джаксън“. (Шегувам се, хора. Не давайте повече идеи на издателя ми.)

Никой не знае дали накрая Кирена все пак не умира, или до ден-днешен обитава някой поток до руините на стария град. Не мога обаче да не й се възхитя. Всеки, който оцелее след две божествени връзки, при това без да полудее, е по-силен от повечето герои. Кирена няколко пъти претърпяла пълна промяна. Приела да се установи в нова страна и да води нов живот, а след пътуването до Тракия повече не погледнала назад.

Това е смело. Да се обръщаш постоянно назад, това може да те убие.

Попитайте Орфей.

Но нямате шанс. Той изгубил главата си.

Искате да чуете как? Искате, разбира се. Нека ви разкажа за провала на най-великия музикант в света.