Рик Риърдън
Гръцките герои на Пърси Джаксън (1)

Въведение

Да знаете, че се навих на това заради пиците.

Издателят ми каза:

— Свърши отлична работа с описанието на гръцките богове миналата година! Напиши още една книга, но за гръцките герои! Ще е супер!

— Ама аз имам дислексия — отвърнах — и трудно чета книги, камо ли да ги пиша.

Но тогава ми обещаха цяла година безплатни пици и сини бонбони. Колкото мога да изям. Продадох се!

Предполагам, че не е толкова зле. Ако смятате да се борите с чудовища, тези истории ще ви помогнат да избегнете някои грешки. Например като тази да зяпате лицето на Медуза или да си купите матрак втора употреба от стария Кръсти.

Най-основателната причина обаче да четете за гръцките герои е за да се почувствате по-добре. Колкото и скапан да ви се струва животът ви, на онези пичове им е било още по-зле. Изтеглили са късата божествена клечка.

Между другото, за тези, които не ме познават, казвам се Пърси Джаксън. Аз съм модерен герой — син на Посейдон. Преживял съм това-онова, героите от онези времена обаче са оригинално прецаканите. Те смело оплескват нещата там, където никой не ги е оплесквал^[1].

Избрал съм дванайсет юнаци, за които да ви разкажа. Би трябвало да са достатъчно. Докато четете за скапания им живот, изпълнен с убийства, измами, отравяния, осакатявания, луди роднини и впрегатни животни човекоядци, би следвало самите вие да се почувствате по-добре, в противен случай нищо не би могло да помогне.

Затова вземете горящото копие, наметнете се с лъвската кожа, полирайте щита и проверете дали имате стрели в колчана. Връщаме се четири хиляди години назад в миналото, за да спасим някои царства, да простреляме няколко богове в задниците, да опустошим Подземното царство и да оберем няколко злодеи.

А накрая, за десерт, ще загинем трагично.

Готови ли сте?

Старт!