Катрин Купър
Гласруенската порта (2)

Пролог

— Върнахме се! — изграчи Камелин, прелитайки над високия жив плет, който ограждаше имението Юел.

Джак летеше зад него. Видя Мотли и Нощните стражи, тичащи към кухненската врата, Герда, която се клатушкаше към вътрешния двор, и две малки прилепчета, кръжащи около портата.

— Върнахме се, успяхме! — извика Камелин.

— Къде е Орин? — нетърпеливо попита Джак, спускайки се надолу.

— Тук, горе! — чу се развълнувано пискливо гласче откъм отворения прозорец на гарванарника на Камелин.

Камелин кацна на тревата и гордо запристъпва към събралите се посрещачи. След няколко секунди Джак кацна до него. На вратата се появи Орин и се втурна към тях. Тимъри и Чаркъл пърхаха над главите им. Всички говореха едновременно. Камелин кацна на масата за пикник и направи важно-важно няколко крачки. Всички замлъкнаха в очакване на думите му. Той изду перушина, отметна глава на една страна и огледа бавно всички. Джак виждаше как плъховете треперят от възбуда да чуят какво ще каже.

— Всичко ще ви разкажа — рече Камелин, — но не и преди да закуся. Умирам от глад!

Всички въздъхнаха разочаровано и се обърнаха към Джак.

— И аз съм прегладнял!

— Е, да хапнем тогава! — предложи Нора.

Двете с Елан тъкмо се бяха присъединили към групата посрещачи.

Герда изкряка силно, после рязко спря и се обърна към езерото. В далечината се чуваше друго крякане.

— Имаш гост — усмихна й се Елан.

Герда щеше да е най-щастливата гъска, щом види кой я чака на брега. Всички я гледаха, докато бързаше натам.

— Гост ли? — изписука Тимъри. — Обичам гостите!

Камелин изсумтя, но никой не му обърна внимание. Погледите на плъховете бяха насочени към Нора.

— Скоро ще разберете кой е. Да вървим да хапнем!

— Чудесна идея! — изграчи Камелин и влетя през кухненския прозорец.

Всички се спуснаха натам, а на двора останаха само Нора и Джак.

— Трябва да знам всичко! Наистина всичко!

Джак кимна. Наясно бе, че ще трябва да разкаже на Нора за римските войници, за това, което някога се бе случило с Камелин, и как се измъкнаха на косъм от Вирокониум. Тя бездруго щеше да научи всичко.

Откъм плета се чу шумолене на листа. Джак видя как тисовете предават съобщението на другите дървета в гората. Скоро новината щеше да стигне до сърцето на Гласруенската гора.

— Кога можем да видим Арана?

— След закуска. Първо ще отидем при нея и ще вземем плочите, които се пазят от дриадите. После ще идем при Дженет, за да ни даде онези, които вие намерихте.

— Може ли първо да се преобразя? Чувствам се като смазан.

— Разбира се. Качи се в гарванарника, а аз ще пратя Камелин горе. Няма да умре от глад.

Джак скочи през прозореца в гарванарника. В средата бяха двете кошчета. Дрехите му го чакаха на купчина до меката възглавница — точно там, където ги остави. Имаше усещането, че го е нямало не часове, а седмици. Толкова се радваше, че се върна. Камелин прекъсна мислите му:

— Хайде, побързай, че съм гладен!

Двамата допряха чела. Въпреки здраво стиснатите клепачи ослепителната светлина сякаш изгаряше очите му. Когато Джак отвори очи, Камелин вече го чакаше, кацнал на перваза.

— Би ли побързал, ако обичаш? Нора каза, че закуската не може да започне без теб.

Джак се облече колкото можеше по-бързо и се завтече надолу по стълбите. Щом влезе в кухнята, всички заръкопляскаха. С пламнали страни той се приближи към единствения свободен стол. Камелин обаче над вика шумотевицата:

— Може ли вече да започваме?