Катрин Купър
Гласруенската порта (19)

17. Могъщите дъбове

Първият звук, който Джак чу на влизане в хербориума, беше гневно бръмчене. Погледна бурканчето с осата.

— Какво ще правиш с Велиндур?

— Сега имаме по-важна работа. Велиндур ще почака. Нищо няма да му стане да постои там до утре. Ще го освободя някъде далеч от Гласруен.

— Кога ще се обезсили магията?

— Ще минат дни, преди отново да стане човек.

— Надявам се да не се върне — рече Камелин. — Държа се отвратително. Заслужаваше да го превърнат в оса до края на живота му. Така са постъпвали с нашествениците едно време, Гуилам ми каза.

— Друг път ще разкажеш на Джак. Сега наистина имаме работа. Чакайте тук. Ще донеса пръчицата и Книгата на сенките.

Щом Нора се отдалечи, Джак надникна в Котела.

— Къде е жабата?

— Някъде в градината. Нора каза, че не може да я държа в гарванарника, защото й трябвали чист въздух и приятно местенце за живеене, така че сега си търси нов дом. Когато приключиш, ще ми помогнеш ли да я намерим? Така и не успях да й задам важния въпрос.

— Какъв важен въпрос? — полюбопитства Нора, която тъкмо влизаше в хербориума.

Камелин се прокашля и запристъпва от крак на крак.

— Ами… щях да питам Джак каква корона би предпочел.

Нора се разсмя.

— С този въпрос трябва да се обърнете към дриадите. Те решават от какво да я направят. Не бих я нарекла точно корона, не и като тази, която носеше Велиндур. Повече прилича на венец, в който са вплетени различни растения.

Нора остави пръчицата си на масата. Джак извади своята от чантата си и зачака да му кажат какво да прави.

— Първо ми подай онази кутия.

Джак отиде до другия край на масата и взе малка кутийка, украсена с плетеници и дъбове. Вътре имаше малко парче черно кадифе. Нора развърза кожената кесийка, която носеше от Анун, и внимателно изсипа жълъдите в кутийката. Те бяха лъскави и гладки. Изглеждаха огромни в сравнение с малкия златен жълъд, който висеше на шията му.

— Да започваме! Вземи си пръчицата, Джак, и ела с мен. Камелин, ти също можеш да дойдеш, ако обещаеш да не ни прекъсваш. Това наистина е много важно.

Тримата отидоха при статуите.

— Ще чета подред имената от книгата. При всяко име трябва да взимаш един жълъд в лявата си ръка и да поставяш показалеца на дясната си върху устните на съответната статуя. Ще усетиш как духът й преминава в теб. Когато почувстваш, че вътре в нея не е останало нищо, стисни златния жълъд на верижката си. Мисли усилено за Арана и познанието, което тя ти предаде, и така то ще премине в жълъда заедно с духа на хамадриадата.

Джак си пое дълбоко въздух.

— Разбрах. Ще опитам.

Нора почука с пръчицата си върху Книгата на сенките и тя веднага се отвори на правилната страница.

— Добрата Гроуина, Пазителка на гората и обичана от всички — извика тя.

Нора не каза коя е Гроуина. Джак огледа внимателно статуите и съзря слаба светлинка в една от тях. Когато се приближи, светлината се усили. Той сложи пръст върху устните й и здраво хвана един жълъд с палеца и показалеца на лявата си ръка. Веднага усети енергията, която заструи от статуята. Пръстът му се затопли. Изпитваше същото усещане, както когато докосна камъка пред кладенеца на Дженет. Не помръдна, докато не изгасна и последната искра. След това стисна златния жълъд с дясната си ръка. Почувства как по вените му потича мощна енергия. Тялото му сякаш гореше. Златният жълъд светеше между пръстите му. Жълъдът на хамадриадата в другата му ръка също засия.

— Готово! — каза Нора, когато светлината избледня.

Джак дишаше дълбоко. Не че беше неприятно, просто никога досега не бе изпитвал подобно нещо.

— Какво да правя с жълъда сега?

— Приготвила съм няколко саксии до алпинеума. Иди и го постави в меката почва. После ще продължим с останалите.

Когато отиде при алпинеума, откри там Камелин, който обикаляше усърдно наоколо и пуфтеше. Може би търсеше жабата оракул.

Нора продължи да чете имената едно по едно, а Джак прехвърляше духа на хамадриадата от статуята в жълъда й, предавайки й познанието на Арана. Не спря, докато не стигнаха до Красивата Алана, Пазителка на гората, най-добра и мъдра от всички.

— Това е хамадриадата от Нютън Гил! — възкликна той.

— Да, тя е една от последните, които спасих. Гората на Нютън Гил отново ще има хамадриада.

Джак много се зарадва. Нямаше търпение да иде при Съсухрените и да им съобщи добрата новина. Бързо прехвърли последните три хамадриади и ги засади в саксиите им.

— За тази вечер приключихме. Искаш ли да ни помогнеш със засаждането в гората в края на седмицата?

— Разбира се, особено за Алана. Толкова съм щастлив за Съсухрените. Това означава ли, че дриадите ще се върнат в Нютън Гил и Съсухрените вече няма да бъдат кухи дървета?

— Има още много работа за вършене, преди дриадите да започнат да се връщат. Трябва да израстат нови дървета. Дриадите не биха заживели в сухите. Но когато Алана се вкорени там, в гората ще покълнат млади дръвчета. Съсухрените ще си имат компания и вече няма да бъдат самотни.

— Още ли не сте свършили? — измърмори Камелин. — Трябва да покажа на Джак жабока оракул. Но не мога да го намеря.

— Хм… мисля, че твоят жабок е момиче.

— Какво! Имам си женска жаба? За какво ми е?

— Жабата си има име. Казва се Сеж.

— Не ме интересува как се казва. Исках жабок оракул. Само мъжките могат да предсказват. Женска жаба върши работа, колкото стъклена топка за футбол.

Джак едва се сдържа да не се разсмее.

— Може ли да ида да помогна на Камелин да я потърси?

— Разбира се. Направихме каквото можем засега. Жълъдите с хамадриади растат много бързо. До края на седмицата ще са се превърнали в здрави фиданки, достатъчно големи да бъдат засадени. Много скоро в горите ни отново ще има могъщи дъбове. И ти ще можеш да посетиш малките сестрички на Арана.

Камелин я погледна умолително.

— Добре де, добре, тръгвайте! Но искам жабата в градината, преди да е мръкнало. Няма да позволя да я държиш в гарванарника си.

Нора взе кутийката и се върна в хербориума. Камелин не изглеждаше никак доволен.

— Успя ли да зададеш на Сеж важния си въпрос?

— Не, не съм го… не съм я намерил още.

— Дали няма да се покаже, ако я повикаме по име?

— Опитай, ако искаш!

Джак вика ли, вика, но без полза.

— Става късно. Трябва да се прибирам за вечеря.

Камелин измърмори нещо, но Джак не го чу. Отиде да каже довиждане на Нора, после се запъти към плета.

— Ще се видим утре след училище! — извика той.

Камелин не отговори. Беше твърде зает да наднича в лехите и да рови между цветята с клюна си.

След вечеря Орин искаше да научи всичко за Анун. Джак я накара да обещае, че ще се преструва на изненадана, ако Камелин също реши да й разкаже всичко. Тъкмо се канеше да си ляга, когато Книгата на сенките затрепери. Той я разгърна и на първата страница се появи съобщение от Камелин:

„Нора каза дъ ти кажа, че утре вечер ште има парти дядо ти знае ела веднага след училиште дунеси си бутушите“

Джак се зачуди що за парти ще бъде това и попита:

„За какво са ми ботушите?“

Отговорът не се забави:

„не мога да си намеря жабата трябва да путърсиш в езеруту Герда е многу заета и не може да ми пумогне“

Джак се засмя. Прочете съобщението на Орин, а после написа:

„Добре. След училище ще ти помогна да намерим Сеж.“

— Мисля, че е време да поспим — каза той на Орин. — Утре след училище ще мина да те взема и ще отидем заедно на партито.

 

 

Камелин го чакаше до плета.

— Донесе ли си ботушите?

— Естествено.

— Обуй ги и да потърсим в езерото!

Следващият половин час премина във внимателен оглед на брега, но от жабата нямаше и следа. Прекъсна ги писукане от въздуха. Джак погледна нагоре.

— Нора каза, че е време за парти! — съобщи Чаркъл.

Дори мисълта за партито не можа да ободри Камелин.

— Сигурен съм, че ще я намерим — успокои го Джак, докато вървяха към къщата.

— Нора казва, че Сеж ще се върне, когато е готова и щом се почувства у дома си. Колко време, мислиш, ще отнеме на една жаба да се почувства у дома си? Обзалагам се, че по-дълго, отколкото ако беше мъжка.

Джак сложи отново обувките си и двамата заедно влязоха в кухнята. Посрещнаха ги радостни възгласи.

Плъховете бяха насядали по обърнатите си чашки в единия край на масата и нямаха търпение да научат всичко за приключенията им в Анун. Джак погледна празното място на Елан. Без нея нямаше да е същото.

Тимъри пърхаше около главата на Джак.

— Виж ме, отново съм птичка! Нора каза, че тази вечер мога да си остана така, за да виждам какво става. Чаркъл пък си е драгонетче!

— Много е хубаво да съм си както едно време! — изписука Чаркъл, който летеше радостно из стаята, а лъскавите му зелени люспи проблясваха, огрени от последните слънчеви лъчи.

— Камелин, гледай! — извика той и се превъртя над масата, бълвайки малки пламъчета.

— Фуклъо! — измърмори Камелин.

Нора почука три пъти по масата.

— Мисля, че е време да разкажете приключенията си на всички. На мен също ще ми бъде приятно да чуя цялата история.

Камелин скочи на масата, разходи се важно-важно от единия до другия край и зачака всички да млъкнат. Прокашля се два пъти и започна…

 

 

— Е, добре — каза Нора, когато разказът свърши, — това определено попълни някои липсващи моменти, за които досега не знаех.

Мотли стана и прочисти гърлото си.

— Смятате ли, че за следващото приключение ще се намери място за един особено умен плъх?

— Да… ако намерим такъв! — засмя се Камелин.

Нора се намръщи.

— Без непланирани приключения, моля!

Джак и Камелин сведоха очи.

— Обещаваме! — запискаха и Тимъри и Чаркъл.

— Добре. Какво ще кажете за няколко приказки? Коя ти стана любима, Чаркъл?

— О, „Драконът от виещата планина“! Много бих искал да я разкажа!

Когато стигна до края, всички му ръкопляскаха. Искаха още, но Нора вдигна ръка.

— Ще си запазим и за следващия път. Джак трябва вече да се прибира, но може да бъде при нас през целия уикенд. Дядо ти ще участва в базара на растенията и ще бъде много зает — каза тя, като се усмихна на Джак. — Мислеше, че ще ти бъде скучно с него. Би ли искал да дойдеш при нас?

— Не мога да се сетя за нищо по-хубаво от това — усмихна се и той.

— Трябва да ми помогнеш да намеря жабата — напомни му Камелин.

— Да, но не тази вечер.

Казаха си довиждане и Джак си тръгна. Мислеше си, когато се прибере, да пише на Елан, но беше толкова уморен, че веднага си легна.