Катрин Купър
Гласруенската порта (17)

15. Разделянето на пътищата

Скоро чуха глъчката на панаира. Джак се притесняваше хората да не започнат отново да крещят по тях. Вместо това в мига, в който ги забелязаха, хората нададоха радостни възгласи.

— Така е по-добре — зарадва се Камелин.

— Къде искаш да отидем първо?

— При разказвача! — изписукаха две познати гласчета зад гърба им.

— Вие не трябваше ли да пазите буркана на Гуилам и Нора? — попита остро Камелин.

— Да, но те казаха да дойдем на панаира и да се позабавляваме.

— Май вече добре се позабавлявахте — измърмори Камелин.

— О, така е! — съгласи се Тимъри.

— Е, ние сме в тази посока, а разказвачите май са в онази.

Тимъри и Чаркъл запърхаха към малка групичка, скупчена около висок мъж с пелерина и жезъл.

— Ела, Джак! Трябва да опиташ тези наденички.

— Само че пак нямаме пари.

— Да опитаме с танца! И двамата го умеем. Ще помолим да ни платят с наденички.

Джак се съгласи и двамата кацнаха на един клон над голямата скара.

— Само помириши! — каза Камелин, дишайки с пълни гърди.

— Време за представление! Готов ли си?

— Готов!

Камелин водеше, Джак го следваше. Движеха се елегантно по клона, приклякваха и подскачаха. Долу се събра публика, но вместо да крещят, хората ги аплодираха и ръкопляскаха. Камелин направи грациозно завъртане на един крак, а после закима ритмично с глава, сякаш слушаше музика, и се плъзна настрани.

— Слезте долу! — извика мъжът зад барбекюто. — Ще хапнете наденички, нали?

— Да, моля! — отвърна Джак. — Само че нямаме пари.

— За вас двамата са безплатни! Според това, което чувам, заслужавате много повече. Това е най-малкото, което мога да направя за вас, след като вече знам кои сте.

Тълпата отново ги аплодира. След като двамата похапнаха от скарата, започнаха да ги викат и от други сергии да опитат и тяхната храна. Камелин не беше на себе си от радост.

— Кажи, не са ли това най-вкусните наденички на света?

— Да, обаче мисля да си оставя място и за други неща. Не каза ли, че сладкишите също си струват?

 

 

Джак изпита облекчение, когато най-после се присъединиха към Тимъри и Чаркъл, които слушаха запленено разказвача на приказки.

— Пропуснахте „Великанът от Гласруен“ — изписука Тимъри. — Не беше същата като на Нора, но пак много интересна.

— „Драконът от виещата планина“ беше невероятна — допълни Чаркъл. — Идвате тъкмо навреме, остава още една.

Джак се опита да се намести по-удобно, но изохка.

— Стомахът ми ще се пръсне.

— И моят! Не е ли страхотно?

Джак не мислеше точно така, но трябваше да се съгласи, че днес опита някои от най-вълшебните храни в живота си.

Разказвачът удари три пъти с жезъла по земята и публиката утихна.

— Тази приказка е много, много стара. Случила се далеч отвъд четирите портала на нашия свят…

На Джак му се струваше, че ще заспи — толкова тих и мек бе гласът на разказвача. Приказката обаче се оказа много увлекателна: „Плъхът и захарното петле“. Заслуша се внимателно, за да може да я разкаже на Мотли, Орин и останалите Нощни стражи, когато се приберат у дома. Когато разказвачът свърши, избухнаха гръмки ръкопляскания.

— Може ли сега да идем при жонгльорите? — помоли Джак. — Обичам да ги гледам. Ще ми се и аз да можех така.

— Нямаш големи шансове с тия крила — засмя се Камелин. — Но не виждам защо да не се научиш, след като се върнем.

— Може и да опитам.

— Жонгльорите са насам — показа им Тимъри и ги заведе при група хора, където няколко мъже на кокили си подхвърляха бухалки. Джак преброи пет бухалки във въздуха.

— Заповядайте в ложата! — извика Камелин от един клон наблизо. Останалите трима веднага го последваха.

— Сега ще огледаме сергиите — обяви Камелин, след като представлението свърши, — но само двамата с Джак. С вас ще се видим по-късно.

Тимъри изглеждаше разочарован, но Чаркъл май нямаше нищо против.

— Защо да не дойдат с нас? — попита Джак, когато полетяха към дъбовете.

— Искам да ти покажа нещо, а ти трябва да ми помогнеш да избера.

— Какво ще избираш?

Камелин не отговори, а литна напред. Джак го последва и се спусна след него, когато Камелин кацна до единственото дърво без маса.

— Какво има?

— Нищо. Чакаме.

— Какво чакаме?

— Гавин.

Джак тъкмо се канеше да попита защо, когато Гавин се появи.

— Готови ли сте?

— Да — каза Камелин.

— За какво? — не разбра Джак.

— Имам план и Гавин се съгласи да ми помогне. Елате, тук са.

Камелин заподскача към една сергия близо до малко езерце. Джак и Гавин тръгнаха след него. Камелин се надвеси над водата.

— Какво търсиш?

В този момент се появи продавачът и попита Гавин:

— Кажете, господине, каква жаба оракул бихте желали? Имаме такива, които предсказват дъжд или сняг, потоп или буря. Само кажете какво търсите и ще ви намерим най-подходящата.

— Предпочитам сам да избера, ако не възразявате — каза Гавин. — Ще разгледам какво имате и после ще реша.

Продавачът удари малкия гонг, който висеше над езерцето. На повърхността се появиха няколко квакащи зелени глави.

— По-живо, момчета! Кой ще бъде късметлията с нов дом?

Жабите заквакаха още по-силно и заподскачаха по големите листа на водните лилии. Когато продавачът се отдалечи, Камелин се приближи до брега на езерото.

— Е, какво мислиш, Джак?

— За кое?

— Коя да избера? Не знам коя е най-добра.

Гавин се засмя.

— Сигурен ли си, че ще се получи?

— Разбира се. Гуилам каза, че парите вече не му трябват, а ти обеща да ми купиш каквото си поискам от панаира. Вземи ми жабок оракул и ми го подари. Какво лошо има в това? Само че наистина не знам кой да бъде.

— Изпробвай ги — предложи Джак. — Задай им някакъв въпрос.

Гавин се обърна към жабите. Те също го гледаха очаквателно.

— Кога ще завали сняг в Анун? — попита той.

— Никога — отвърнаха всички без една.

— Ще взема тази — Камелин посочи единствената жаба, която не каза нищо.

— Не ти трябва точно тя — опита се да го разубеди Гавин. — За какво ти е жаба, която не може да предсказва времето?

— Знам какво правя. Нея искам!

Гавин отиде при продавача и посочи жабата.

— Ще взема тази, моля.

— Както желаете — усмихна се той и пусна жабока в един буркан. Върза гърлото му с хартия и канап и го подаде на Гавин в замяна на донара.

Камелин изглеждаше доволен.

— Няма да забравиш да ми донесеш жабата на тържеството довечера, нали? Нора няма да може да откаже, ако ми я подариш.

— Не се безпокой! — засмя се Гавин и им махна за довиждане.

Камелин се завъртя от радост.

— Имам си жаба оракул! — запя той, подскачайки насам-натам.

Джак продължаваше да не разбира.

— Но тя не каза нищо. Ами ако въобще не говори? Ако изобщо не е жаба оракул?

— На мен не ми трябва такава, която да предсказва времето.

— А за какво ти е?

— Да ми казва колко бонбона имам в кошчето! Значително по-важно е, отколкото какво ще е времето.

Джак се засмя. Нямаше търпение да се върнат в гарванарника и да види това прословуто кошче. Надяваше се жабчето да оправдае надеждите на Камелин.

 

 

На панаира беше претъпкано от хора. Джак се радваше, че може да лети и не се налага да си пробива път през тълпата.

Спряха да погледат няколко души, които хвърляха подкови върху забодена в земята пръчка. После отидоха на алеята за ходене с кокили. Двама мъже пък играеха канадска борба.

Тъкмо мислеха да продължат нататък, когато се появиха Хеста и Уинвър.

— Къде ли не ви търсихме! — извика Хеста. — Кралицата помоли да ви намерим. Трябва да се върнете в къщата на Гуилам. Време е за тържествата, а вие сте почетни гости.

Уинвър се засмя.

— Ще поставят две клонки за нас точно до трона на кралицата в амфитеатъра.

Джак и Камелин не казаха нищо.

— Колко хубаво! — изчурулика Тимъри.

— Не са за вас! — сопна се Камелин.

— Всички ще седнем близо до кралицата, Тимъри и Чаркъл също.

Камелин изпуфтя и без да каже дума на никого, литна към къщата на Гуилам. Джак, Тимъри и Чаркъл се усмихнаха извинително на гарванките и го последваха.

 

 

Гуилам ги чакаше на вратата.

— Радвам се, че се върнахте толкова бързо. Вие ще бъдете…

— Почетни гости — изпревари го Камелин.

— Откъде знаете?

— Хеста и Уинвър ни казаха.

— Добре, трябва да се подготвим. След края на тържествата поемаме направо към Гласруенската порта.

Сърцето на Джак подскочи. От толкова забавление почти забрави защо Елан и Нора са в Анун. Но тази вечер всички се прибираха у дома.

— Кралицата ни чака. Готови ли сте? — попита Нора.

Всички кимнаха. Гуилам и Гавин взеха котела. Джак видя в него своята пръчица и тази на Камелин, както и кожената кесийка с жълъдите. Нора излезе от къщата, после бързо се върна и взе буркана с разгневената оса.

— Без малко да го забравим!

Джак имаше неприятното чувство, че осата го гледа.

— Какво ще стане с Велиндур? Завинаги ли ще си остане оса?

— О, не! — отвърна Гуилам. — След като го освободим, заклинанието ще изгуби сила. Но вече никога няма да може да влезе в Анун. Ако се опита, ще се превърне отново в оса и ще си остане така завинаги.

Осата се разгневи още повече. Нора остави буркана в котела при другите неща, които трябваше да върнат през портала.

— Сега ще бъдат ли отворени и другите портали? — попита Камелин.

— Това ще реши Свещеният съвет, но знам, че кралицата би искала да се отворят — отговори Нора.

Джак още не можеше да свикне с мисълта, че Елан е част от кралицата. Странно му бе да я няма наоколо.

— Хайде — подкани го Нора, — трябва да вървим! Не бива да закъсняваме, защото вие двамата ще бъдете…

— Почетни гости — прекъсна я Камелин. — Знаем, вече ни казаха.

Когато влязоха в амфитеатъра, тълпата стана на крака и бурно ги приветства. Кралицата седеше на изящен трон, покрит със сребърни рунически знаци. Тя също ръкопляскаше, докато се приближаваха към нея. Камелин и Чаркъл кацнаха на клончето от лявата й страна, а Джак и Тимъри — от дясната. Хеста се настани до Джак. Той погледна към Камелин, Уинвър вече беше до него. Кралицата протегна ръка към тълпата и всичко утихна.

— Нека тържествата започнат! — извика тя.

На сцената излязоха най-добрите жонгльори, разказвачи и певци, които забавляваха публиката, докато започна да притъмнява. Нора подаде свещ на Корагуенелан, после и на останалите. Всички присъстващи също извадиха свещи.

— Позволете на мен — каза Чаркъл и духна малко пламъче към свещта на кралицата. Нора запали своята от нейната и така пламъкът се предаде от свещ на свещ, докато целият амфитеатър заблестя с малки трепкащи огънчета.

— Донесете Съкровищата! — извика Гуилам и удари три пъти с жезъла по земята.

Четири фигури с качулки излязоха в центъра на сцената, като всеки носеше по едно от Съкровищата на Анун. Нора сложи качулката си, взе котела и се присъедини към тях, заставайки с лице на запад, към Гласруенската порта. Джак за пръв път виждаше Меча на силата. Той беше много голям, а този, който го държеше, бе обърнат към Южния портал. Друга висока фигура държеше Копието на справедливостта и гледаше към Северния портал. Джак се смая, когато видя Камъка на съдбата. Вдигнат високо във въздуха и насочен към Източния портал, в синьо-зелената му повърхност се отразяваха светлинките на хиляди свещи.

Кралицата се изправи и се обърна към множеството:

— Настъпи време да се разделим с нашите гости. Анун ще им бъде вечно признателен за всичко, което сториха за нас. Без тях аз нямаше да се върна при вас.

Радостни викове обиколиха склоновете на амфитеатъра.

— Тимъри и Чаркъл, заради вашата смелост и безстрашие в лицето на опасността вие получавате правото да влизате в Анун през всички портали. Когато сте тук, ще се превръщате в колибри и за вечни времена ще се радвате на свободата в света отвъд четирите портала.

Тимъри и Чаркъл запърхаха около главата на кралицата, после обиколиха сцената под възторжените овации на тълпата. Когато се върнаха на местата си, всички притихнаха в очакване кралицата да продължи.

— Къде е Лойд Златарят?

— Тук съм, Ваше величество — обади се глас от тълпата.

Напред излезе висока фигура със свещ в едната ръка и малка кожена кесийка в другата. Мъжът се приближи до подиума и се поклони на кралицата.

— За теб, Джак, имаме подарък, изработен от най-добрия майстор златар на Анун.

Лойд застана до кралицата, отвори кесийката и изсипа в ръката й златен жълъд. Джак ахна, зашеметен от красотата му. Беше същият като на Нора, само че по-малък. През извитата му дръжка имаше прокарана верижка. Кралицата се приближи до Джак. Той наведе глава.

— Този специален златен жълъд е за теб, Избрания, който спаси всички ни. В него е събрана силата на Анун. Ти доказа, че си достоен, че си истински Бренин. За Анун е чест да приветства следващия Бренин.

Когато закачи верижката на шията на Джак, тълпата стана на крака.

— Бренин! Бренин! — скандираха всички.

Кралицата се обърна към хората и всичко утихна.

— Имаме още един гост, който трябва да почетем — каза тя, като се обърна към Камелин. — Има ли нещо, което можем да ти дадем в знак на благодарност?

Камелин наведе глава и смигна на Джак.

— Може ли да получа жабок оракул? Винаги съм искал да имам такъв.

— Разбира се. Ще изпратим някого да намери, преди да тръгнете.

Гуилам се приближи до кралицата.

— Ваше Величество, бившият ми аколит Гавин казва, че има жаба оракул, която с радост би подарил на Камелин.

— О! Благодаря, много благодаря! — изграчи Камелин.

Гавин вдигна високо буркана, за да може кралицата да го види. В него имаше малка зелена жаба. На Джак му се стори, че Камелин малко преиграва, но явно никой не подозираше, че това е постановка. Гавин отиде до средата на сцената и подаде жабата на Нора. Тя внимателно я остави при другите неща в котела.

— Време е за Разделяне на пътищата — обяви кралицата.

Гуилам удари три пъти с жезъла и когато всички погледи се насочиха към него, извика:

— Нека процесиите тръгнат!

Хората се изправиха и заслизаха надолу. Носителите на Съкровищата се раздалечиха един от друг и тръгнаха към четирите портала на Анун. Хората от север последваха Копието, тези от изток — Камъка на съдбата, а тези от юг — Меча.

Джак и Камелин кацнаха на раменете на Гуилам, а Тимъри и Чаркъл — на Гавин и всички заедно поеха към Гласруенската порта.

Джак се огледа да види кой върви след тях. Видя само кралицата, с Хестър и Уинвър, кацнали на раменете й.

Пътеката бе оградена от високи камъни, а отвъд тях беше тресавището. След известно време кралицата каза:

— Сега, когато сме далеч от очите на Анун, можем отново да бъдем себе си. Хеста и Уинвър, покажете на Джак и Камелин пътя. Ще се срещнем при портата.

Кралицата вдигна ръце във въздуха и се завъртя. Скоро на нейно място се появиха Кора, Гуен и Елан.

— Последвайте ни! — изграчи Хеста.

Джак и Камелин литнаха след белите гарванки. Те бързо се стрелнаха покрай една висока могила, после продължиха към Западния портал. Джак хвърли за последно поглед към крепостта. Не видя много, освен милиони ярки звезди в небето и свещите на виещите се процесии на хората, които се прибираха в домовете си. Въздъхна. Искаше му се да остане по-дълго, но още по-силно копнееше да се върне при Арана. Нямаше търпение да види лицето й, щом й покажат жълъдите.