Катрин Купър
Гласруенската порта (18)

16. Сбогуването

Щом всичко се докрай изпълни

и радостта в Анун се върне,

и всяко нещо и според закона,

Бренин пак ще нося своята корона.

Джак си спомни предишния път, когато се опитаха да минат през портала. Струваше му се, че са тук от много дни, но знаеше, че на Земята са минали само няколко минути. Той кацна при другите на ниските клони на един от Бдящите дъбове, загледан в приближаващите се свещи. Отдалеч се чуваха песните и на другите три процесии.

Скоро всички пристигнаха.

Гуилам и Гавин оставиха Котела до портата. Гуилам се обърна към Нора.

— Да пишеш често и да ми разказваш всички новини от Земята! — заръча той.

— Задължително! А и до Сануин не остава много, така че скоро ще се видим отново.

— Следващия път очаквайте подобаващо посрещане — усмихна се Елан.

Джак я погледна.

— Ти няма ли да дойдеш с нас?

— Не, Джак, трябва да поостана тук известно време. Ще си пишем. Ти ще ми разказваш всичко, което изпускам там.

— Но…

— Наистина се налага. Кора и Гуен имат нужда от мен. Трябва да се помъчим да върнем благоденствието на Анун. Когато приключа, ще се върна.

— Как мислиш, колко време няма да те има?

— Не мога да кажа, но обещавам да се върна. Сега, когато порталът е отворен, мога да ви идвам на гости по всяко време.

Джак се натъжи. Елан щеше да му липсва, но разбираше, че трябва да остане тук. Спомни си подаръка, който му даде.

— Благодаря ти за златния жълъд. Красив е.

— Ти доказа, че си достоен да го носиш. Един ден хората ще те видят такъв, какъвто си действително. Когато се върнеш за Сануин, ще заемеш мястото си като крал.

— Аз? Крал на фестивала?

— Не. Нима не разбра, че ти си Бренин, за когото предсказва пророчеството?

Джак беше объркан. Защо го наричаха все по фамилия?

— Не разбирам.

— Мислех, че знаеш — намеси се Нора. — „Бренин“ означава „крал“. Ти си Избраният, Кралят на гората.

— Затова можеш да използваш силата на Анун с пръчицата си. Ще можеш да го правиш и с помощта на жълъда. Арана ти предаде своето познание. Нейната сила е в теб. Трябва само да се научиш как да я използваш — обясни Елан.

— Нямаше да успеем да отворим Гласруенската порта без теб. И двете бяхме твърде слаби. Но силата на Анун е в теб. А след като бъдеш коронясан, ще можеш да заемеш полагащото ти се място.

Джак си пое дълбоко дъх. Думите на Елан и Нора го накараха да изгуби дар слово. Имаше толкова много въпроси, а не знаеше откъде да започне.

— Време е да вървим! — каза Нора. — Вие четиримата трябва да прелетите през портала.

Тимъри и Чаркъл запърхаха около главата й.

— Май е по-добре първо да ви преобразя — съобрази тя.

С едно махване на пръчицата те се завъртяха и на мястото на колибритата се появиха две прилепчета.

— Много ми хареса да съм птичка — изписука Тимъри. — Беше чудесно да виждам през деня.

Гуилам прегърна сестра си и погали Джак и Камелин по гърба. Гавин се поклони на всички. Елан също прегърна Нора, после се приближи до клона и погали перата на двата гарвана.

— Ще ми липсвате!

Джак не можа да отвърне нищо, едва сдържаше сълзите си.

— Готови ли сме? — Нора вдигна Котела.

— Готови сме! — отвърнаха всички.

— До скоро! — извика Елан и думите й застигнаха гарваните, които вече прелитаха през портата.

Зеленото сияние изчезна. Посрещна ги тъмната гора. Джак се огледа набързо. Нищо не се бе променило. Дрехите му лежаха, където ги остави. Нора прекрачи прага. След като мина по последния клон, тя остави Котела на земята. Обърнаха се за последно към зелената светлина от другата страна на Гласруенската порта.

— Време е да скрием портала — каза Нора.

Тя извади пръчицата си и я насочи към земята пред свода, където лежаха клоните.

Вратите се затвориха бавно и безшумно. Бдящите дъбове изчезнаха.

— Ще отидем ли при Арана?

Всички се съгласиха.

 

 

В края на Гласруенската гора Нора спря.

— Слушайте… чувате ли песен?

Това бе най-тъжната песен, която Джак някога бе чувал. Нямаше думи, само гласове, извиващи се в нощта. Нора се разтревожи.

— Това е Арана! Трябва да побързаме! Летете натам, трябва да я събудим! Ако не докосне жълъдите и не им предаде познанието си, всичко, което направихме, ще се окаже напразно.

Джак и Камелин се втурнаха през гората. Крилата им закачаха клоните. Бързаха, колкото им държат силите, към последната оцеляла хамадриада. Не видяха ни една дриада, но с приближаването им песента се усилваше.

Кацнаха пред Арана. Тя беше обградена от множество дриади. Те не казаха нищо, просто не откъсваха очи от хамадриадата и продължаваха да пеят.

— Арана! — извика Джак. — Мъдра Арана, Закрилнице и най-свята от всички, дошли сме да говорим с теб!

— Няма смисъл. Така никога няма да я събудиш. Трябва да изчакаме Нора. Тя ще я събуди с пръчицата си.

Джак знаеше, че трябва да направи нещо. Ако дриадите не са успели да я събудят, явно проблемът е сериозен. Възможно беше вече да е угаснала. Той скочи по-близо до ствола й и притисна глава в него. Заслуша се. Ако беше момче, щеше да я прегърне, та Арана да разбере, че са се върнали, и да не се чувства толкова самотна. Изведнъж златният жълъд докосна кората. Върху Арана плъзна златна светлина. Песента спря и гората сякаш затаи дъх. Джак чу гласа на Арана вътре в главата си. Спомни си думите й, че ако говори със сърцето си, тя ще го чуе. Затвори очи и й заговори с безмълвни слова.

„Арана, Силвана ни даде своите жълъди и ние ги донесохме. Гората може да бъде спасена, само се събуди да ги докоснеш.“

Джак усети как в ствола нещо се раздвижи. Той се върна назад и застана до Камелин. Стволът затрепери много бързо, а когато спря, на негово място се появи бледо очертание на Арана, едва видно в тъмнината. Дриадите зашепнаха, после отново подеха печалната песен.

„Арана — помисли си Джак, — носим жълъдите. Дръж се още малко! Нора идва насам.“

„Добре се справи, Джак Бренин, приятелю наш и Крал на гората — чу гласа й в главата си, — но аз отслабнах твърде много и не мога да предам знанието си на всички жълъди. Времето изтича. Приближи се… приближи се…“

Джак тръгна към нея. Зад гърба си чу хлип — беше на Камелин. Арана се наведе напред. Очертанията й почти не се виждаха. Тя насочи пръст към гърдите му. От пръста заблестя зелен лъч светлина. Щом достигна жълъда на шията му, избухна силна светлина, която озари цялата гора. Песента спря.

„Давам ти силата да довършиш моето дело. Ти притежаваш познанието на Анун, а сега ти дадох последния си дар — духа на хамадриадите. Използвай го мъдро, Джак Бренин! Без теб гората няма да оцелее.“

Стана му горещо. Задушаваше се. Жълъдът тежеше на шията му. Ярката светлина го заслепяваше. Вече не виждаше Арана, но усещаше присъствието и радостта й. После и това изчезна. Почувства се празен. Светлината избледня, а гората утихна. Когато зрението му се върна, Арана я нямаше. Докосна кората на дъба. Беше кух.

— Не! — изкрещя отчаяно Джак. — Не!

Дриадите заплакаха силно. В този момент се появи Нора и се завтече напред.

— Какво стана?

Джак се давеше. Не можеше да каже и дума.

— Арана си отиде — обади се Камелин. — Угасна. Закъсняхме.

Джак плачеше безутешно пред празния дъб. Нора обви ръце около кората му и също заплака. Камелин увеси глава и прегърна Джак с крилото си. В гората не се чуваше и звук.

Джак нямаше представа колко дълго са стояли така. В един момент осъзна колко неподвижно е всичко. Нищо не помръдваше, докато една от дриадите не пристъпи напред и не се поклони.

— Не всичко е изгубено — каза тя на Нора. — Арана предаде последната си сила на Джак. Той може да ни спаси, ако пожелае.

— Наистина ли?

— Не знам какво стана. — Гласът на Джак трепереше. — Арана посочи жълъда ми, избухна светлина и после тя изчезна.

Нора се обърна към дриадите.

— Вижте, Бренин се върна! Той ще въздаде на хамадриадите някогашното им величие. Вие няма да угаснете. Благодарение на дара на Арана той може да вдъхне живота на Анун в жълъдите. Горите отново ще процъфтят.

Джак не разбираше. Знаеше, че Нора говори за него, но понятие си нямаше как ще изпълни всичко, което тя обещаваше от негово име. Как да даде живот на жълъдите?

Нора му се усмихна.

— Не се тревожи. Не сме закъснели, ти си я събудил навреме. Само истинският Крал на гората би могъл да я събуди без магия. Арана ти е предала силата си, доверила ти е да предадеш познанието й.

— Но аз не знам как!

— Утре всичко ще се изясни. Но сега нека те приберем вкъщи, за да не се тревожи дядо ти.

Джак си пое дълбоко дъх. Дриадите запяха отново, но този път песента беше различна. Тъгата не беше изчезнала, но вече бе примесена с радост. Имаше думи и те разказваха за горите, за хамадриадите, които отново щяха да закрилят дърветата и всички техни същества. Нора взе Книгата на сенките от Котела и почука по нея с пръчицата си. Книгата се разтвори и тя зачете:

Щом всичко се докрай изпълни

и радостта в Анун се върне,

и всяко нещо е според закона,

Бренин пак ще носи своята корона.

— Това си ти, Джак — каза Камелин.

— Когато наследниците на Арана бъдат готови да я заместят и да продължат делото й, ти ще бъдеш коронясан за Крал на гората — обясни Нора. — Това е последната част от пророчеството.

— Но аз съм само момче!

— Момче-гарван — поправи го Камелин. — И Бренин. Само не очаквай да ти се кланям! Не и докато не сложиш короната.

— Хайде! — подкани ги Нора. — Донесла съм ти дрехите, Джак. Време е да се прибираш. Утре ще поговорим за това.

 

 

Джак чуваше гласа на Нора, която говореше с дядо му на долния етаж. Самият той им бе пожелал лека нощ и се бе качил веднага в стаята си. Искаше му се да заплаче, а не можеше. Знаеше, че не бива, че трябва да се радва, задето е събудил Арана навреме. В главата му гъмжеше от въпроси. Добре, че Орин спеше. Джак се съблече и нахлузи пижамата. Знаеше, че няма да може да заспи. Взе пръчицата и Книгата на сенките и написа съобщение на Елан. Докато й разкаже всичко, стана късно. Накрая усети как клепачите му се затварят. Остави книгата и се мушна в леглото.

 

 

На другата сутрин едва не закъсня за училище. Обеща на Орин да й разкаже всичко, като се върне. Все още имаше някои неща, които не разбираше. Прекара целия ден в училище, потънал в собствените си мисли. Дори не разбра за какво говорят в часовете. Чакаше само да свършат, та да се върне в имението Юел. Нора беше обещала да му обясни всичко. Искаше му се и Елан да е там. Струваше му се, че е минала цяла вечност, докато ги пуснат да си вървят.

Щом излезе от училище, той се затича с всички сили. Камелин го чакаше, кацнал на едно дърво.

— Готов ли си?

— Да — отвърна Джак.

Завтече се по улицата след гарвана и стигна задъхан до имението. Нора отвори портата в дъното на градината. Спря се до статуите.

— Оттук трябва да започнем.

— Кое? — не разбра Джак.

— Съживяването на дъбовете хамадриади. Успях да спася някои от сестрите на Арана. Те не угаснаха в безкрайното нищо като нея. Доведох тук духовете им и ги запечатах в тези статуи. Надявах се един ден отново да вземем жълъди от Дъба Майка. Когато духовете влязат в жълъдите, ще станат отново такива, каквито някога са били. Завръщането на живота в горите ще започне веднага щом предадеш на всяка хамадриада познанието на Арана. Тя ти даде дарбата си, сега аз трябва да ти покажа как да я използваш.

Джак си пое дълбоко дъх. Информацията беше твърде много, за да я осмисли веднага.

— Искаш да кажеш, че статуите всъщност не са от камък?

— Мисля, че си говорихме за това още първия ден, когато се запознахме. Казах ти също, че не са хора. Това, което не споменах тогава, е, че във всяка от тях живее духът на дърво.

Джак се приближи и се вгледа отблизо в статуите. Лицата им приличаха на това на Арана.

— Какво трябва да направя?

— Първо да вземем жълъдите от хербориума.

Камелин литна напред, а Джак и Нора го последваха бавно през градината.

— Добре ли си, Джак?

— Мъчно ми е.

— Последните няколко дни бяха много напрегнати, но скоро всичко ще се оправи. Помниш ли думите, които ти прочетох вчера? Последната част от пророчеството?

Дали ги помни? Те не излизаха от главата му:

Щом всичко се докрай изпълни

и радостта в Анун се върне, и…

— Но не разбирам какво означават.

— Означават, че когато нещата се наредят както трябва, и в Анун, и на Земята всички ще бъдат отново щастливи. Отнася се и до двата свята. Елан ще се заеме с проблемите в Анун, а от теб зависи да ги решиш на Земята.

Джак въздъхна.

— Ще мога ли да се справя?

— Разбира се, нали си Кралят на гората!

Джак се засмя.

— Все още ми е трудно да повярвам. Дядо и татко също са Бренин, защо те не са били избрани?

— Свързано е с времето и мястото на твоето раждане. Спомняш ли си пророчеството? Ти си роден в точния ден, на точното място. От самото начало си знаех, че ти си Избраният. И че ще ни спасиш.

— Ако „Бренин“ означава „крал“, това значи ли, че и предците ми са били Крале на гората?

— Да, но винаги е имало само един крал. Това беше много отдавна, когато светът на Земята бе по-хубаво място.

— Какъв е бил той?

— Когато беше на твоята възраст, много приличаше на теб, само че не беше готов да стане крал, преди да завърши обучението си. Ти си много специален, Джак. Вече притежаваш силата вътре в себе си.

— Специален ли?

— Много!

— А с него какво е станало?

— Когато римляните нахлуха, отнесе Меча на силата в Анун за по-сигурно, но така и не се върна. Избра да остане там и да изживее на спокойствие остатъка от дните си. Намери вечен покой в могилата, покрай която минахме на връщане към Гласруенската порта.

— Значи е бил смъртен?

— Да. Ако искаш да научиш повече, питай Книгата на сенките. А сега да вземем жълъдите. Имаме много работа преди вечеря.

При споменаването на вълшебната дума Камелин мигом се появи на прозореца на хербориума:

— Вечеря?

— Не още, така че не се радвай толкова. Ще ядем едва след като Джак върне хамадриадите в тези жълъди.

Камелин направи кисела физиономия.

— Хайде, побързай тогава! Умирам от глад!