Катрин Купър
Гласруенската порта (10)

8. Сериозни проблеми

— Ето тук — нареди пазачът, който им отвори вратата.

Джед и Тег откачиха сребърната мрежа от пръта и я хвърлиха на пода на килията, после излязоха и затръшнаха вратата. Възцари се мрак. Единствено от малката решетка на вратата се процеждаше слаба светлина от горящата в коридора факла. Стъпките на стражите заглъхнаха в далечината.

— Добре ли са всички? — попита Джак.

— Смазан, пребит и подгизнал — измърмори Камелин.

— Аз съм добре, само малко съм замаян — отвърна Тимъри.

— Какво ще правим сега?

— Ако се измъкна от тази мрежа, може да ида да огледам — каза прилепчето. — Ще разбера кое къде е и ще намеря начин да избягаме.

— Ти нали нищо не виждаше? — изсумтя Камелин.

— Това беше навън. В тъмното виждам чудесно.

Джак и Камелин останаха неподвижни, докато Тимъри успее да се отплете и да се промуши през една от дупките в мрежата.

— Ей сега се връщам — изписука бодро той и излетя през решетката на вратата.

— Да се опитаме и ние да се измъкнем от тази мрежа — предложи Камелин. — Мъча се да я пробия с клюн, откак ни хванаха, но не става.

— И аз опитах. Явно е направена от нещо много здраво. Мислиш ли, че мога да се преобразя вътре в нея? Тогава бих могъл да я развържа.

Камелин подскочи, доколкото мрежата му позволяваше.

— Страхотна идея!

Допряха чела и тъмницата се освети. Когато Джак отвори очи, отново се бе възцарил мрак. Очакваше, че мрежата ще го притиска, но не беше така. Протегна ръка да опипа наоколо и установи, че вместо ръце, все още има крила и пера.

— Нещо не е наред. Не съм се преобразил.

— Нещо хич не е наред! Аз се преобразих!

— Как така? Искаш да кажеш, че ти си станал момче?

— Аз съм момче! След толкова години отново имам ръце и крака! Аз съм момче!

— Но как?

— Не знам, може би защото сме в Анун. На Земята аз съм гарван, а ти — момче, тук е обратното. Нора ми каза, че в Анун мога отново да се превърна в момче, но аз мислех, че е свързано с някаква магия. Не съм и предполагал, че ще бъде толкова лесно.

— Можеш ли да развържеш мрежата?

— Ще се опитам.

Камелин дълго се бори с мрежата, но накрая успя да отвърже възела. Измъкна се и помогна на Джак да излезе. После заподскача радостно из килията:

— Аз съм момче! Виж как ходя!

— Дали не е по-добре отново да се преобразиш, преди някой да е дошъл?

— Не, не още! Толкова дълго чаках. Нека остана още малко момче. Прекрасно е!

Джак въздъхна. Определено не му беше спокойно.

— Да се надяваме, че Тимъри ще се върне с добри новини. Ако се измъкнем оттук, отлитаме право към Гласруенската порта.

— А ако там ни чака друга мрежа?

— Когато ни хванаха, видях, че мрежата не стига до върха на свода. Точно там ще се прицелим ние. Също както когато минахме през прозореца на времето. Вече знаем, че със свити крила можем да прелетим и през съвсем тесни места.

Джак се впечатли, че Камелин вече има план.

— Нямам желание да чуя какво ще каже Нора.

— Мислиш ли, че има начин да се измъкнем, без тя да разбере?

— Съмнявам се. А ти?

— Прав си. Ще си имаме големи неприятности. Съжалявам, че те въвлякох във всичко това. Обещавам вече никога да не крада храна, дори когато изглежда, че е безплатно. Нора няма да ти се кара. Ще й кажа, че аз съм виновен. Знаеш, че ще повярва.

— Не си виновен само ти. Аз не трябваше да идвам в Анун. Истината е, че много ми се искаше, но се страхувах.

— Поне не знаят кои сме. Чу ли стражите? Мислят, че сме просто две птици, вмъкнали се в Анун.

— Кой според теб е Негова Светлост?

— Нямам представа.

— Гуилам или Нора не са ли споменавали?

— Не, разказвали са ми за Свещения съвет, но не съм чувал за Негова Светлост. А и Анун си има кралица, както ти казах.

— Как изглежда тя?

— Не знам, но Гуилам ми е казвал, че има три глави.

— Три глави!

— Да, малко страшничко, не мислиш ли? Никога не съм виждал същество с три глави.

Джак не беше сигурен, че държи да се запознае с кралицата на Анун.

— Мислех, че я наричат Кралица на вълшебните същества?

— Да.

— Това значи ли, че всички вълшебни същества имат по три глави?

Преди Джак да отговори, Тимъри влетя обратно през решетката.

— Кой си ти? — изписука той.

— Аз съм, Камелин.

— Ама ти си момче! И си гол!

— Знам, но нали никой не ме вижда.

— Аз виждам доста добре в тъмното — отбеляза Тимъри.

— Джак, май е време отново да се преобразя. Затвори очи, Тимъри.

Джак и Камелин допряха чела, но нищо не последва.

— Може ли вече да ги отворя?

— Не, трябва да опитаме отново.

Двамата докоснаха глави още веднъж, този път за по-дълго, но пак нищо.

— Какво става? — попита Тимъри.

— Имаме голям проблем. Не мога да се преобразя. Дори да успеем да избягаме, няма да мога да прелетя през безопасната част на Гласруенската порта.

— Не се притеснявай, ще намерим начин. Когато се стъмни, Тимъри може да отиде да потърси Нора. Тя ще ни спаси.

— Ако и Тимъри успее да се измъкне.

— Мисля, че ще мога. Огледах наоколо. Единствената врата е тази, през която влязохме. Солидна е, но стражите все по някое време трябва да се сменят. Ще се скрия в качулката на този и ще изляза с него. Само трябва да почакаме.

Камелин започна да събира мрежата.

— И ти ли имаш план? — попита Тимъри.

— Не, но ще се опитам да се прикрия с мрежата. Не искам да ме гледате гол.

— Ама тя е с дупки! По-добре вземи онези чували.

— Не виждам никакви чували.

— Аз ги виждам. Върви направо от вратата към отсрещната стена… малко наляво… още малко… ето там.

Следвайки инструкциите, Камелин намери чувалите.

— Има и няколко свещи, но едва ли ще са ни от полза.

Камелин направи дупка в дъното на един чувал и още две отстрани, след което го нахлузи през глава.

— Боцка! — оплака се той.

— По-добре, отколкото да си гол — отвърнаха Джак и Тимъри в един глас.

— Шшшт!

По коридора се чуха стъпки. На решетката се появи лице, после ключът се превъртя и вратата се отвори със скърцане. Някой плъзна вътре две чинии, после пак затвори и заключи.

— Страхотно, храна. Не го очаквах.

— Какво е?

— Купичка с вода и… няма да повярваш! Семена за птици.

Джак се разсмя.

— Не е смешно. Сух хляб щеше да е по-добре.

— Колко дълго, мислиш, ще останат Нора и Елан в Анун?

— Защо?

— Какво ще стане, ако Нора се върне през портата и не ни намери?

— Няма да е добре. Трябва ни друг план, и то бързо.

— Чаркъл би могъл да помогне. Той вижда и на светло — предложи Тимъри.

— Само дето не знаем къде е, а той представа си няма къде сме ние — напомни му Камелин.

— Можем да му изпратим някакъв сигнал.

Той сигурно скоро ще прелети над крепостта на път към портата. Например гарванско бухане? Ако го чуе, веднага ще се досети, че сме в беда.

Камелин изсумтя.

— Друга идея? Никога няма да го чуе през тези каменни стени.

— О, ще го чуе — въодушевено отвърна Тимъри. — Драгонетите имат забележителен слух, а откак се превърна в прилеп, слухът му стана още по-остър.

— Не пречи да опитаме — настоя Джак.

— Няма да навреди — съгласи се и Камелин.

Джак отметна глава назад и започна да буха. Камелин също се включи, но не се получи добре като друг път. Тимъри се опита да им приглася, но неговото приличаше повече на пронизително писукане. Спряха чак когато на вратата се похлопа силно.

— По-тихо! — скара се пазачът.

Тимъри изпърха до тавана, Камелин се опита да се скрие, колкото може, в ъгъла, а Джак застана неподвижно в средата на килията.

— Измъкнахте ли се от мрежата? Не сте си изяли вечерята!

Пазачът насочи фенера към килията и замръзна на място.

— Какво… какво става тук? — заекна той. — Къде се дяна другата птица? Това трябва да се докладва. Май сме си хванали и формоизменящ се шпионин, освен крадлив гарван. Негова Светлост ще остане доволен.

Вратата се тръшна и в килията отново се възцари мрак.

— Сега е моментът, Тимъри. Ако стражите отидат в крепостта, можеш да се измъкнеш с тях — прошепна Джак.

Прилепчето не отговори.

— Тимъри?

— Май е излязъл. Да се надяваме, че скоро ще доведе помощ.

Двамата седяха мълчаливо на пода. Само Камелин нарушаваше тишината, бъркайки замислено в купата със семена.

 

 

Джак се стресна и се събуди. Силното хъркане, носещо се откъм тъмната фигура на пода, му подсказа, че Камелин също е заспал. Представа си нямаше колко време е минало. Зачуди се къде е Тимъри и дали скоро ще дойде помощ. Нямаше смисъл да буди Камелин. Може би най-добре ще е самият той да се опита пак да заспи. Затвори очи, но в този момент му се стори, че някой го вика по име. Ослуша се.

— Джак! Джак!

Този път гласът беше по-близо.

— Камелин! Къде сте?

— Чаркъл! — извика Джак. — Тук вътре сме!

През решетката влетя малко прилепне с дълга опашка.

— Къде ли не ви търсих!

— Как се вмъкна?

— Нека първо осветим тук — каза Чаркъл и избълва малък пламък, който бързо угасна, щом видя момчето на пода.

— Кой е това? Къде е Камелин?

— Аз съм Камелин.

— Ама…

— Знам, момче съм. Сега нямаме време за подробности. Кажи какво знаеш и как влезе тук. И най-важното, как можем ние да се измъкнем?

— Чакай малко! — прекъсна го Джак, — ти преди малко не намери ли свещи при чувалите? Така ще можем поне да си светнем.

Чаркъл избълва още едно пламъче, за да може Камелин да намери свещ и да я запали. Седнаха около нея.

— Можем ли да се измъкнем?

— Не и без помощ. Когато чух бухането, се досетих, че сте загазили, но не подозирах колко сериозно е положението. Как се озовахте в тази тъмница?

Камелин се прокашля.

— Дълга история. Можеш ли да се измъкнеш оттук и да намериш Нора?

— Ще ида да чакам при вратата. Влязох, докато някой излизаше. Скоро трябва пак да се отвори.

— Видя ли Тимъри?

— Не, но не съм се и оглеждал.

— Добре, намери Нора, кажи й къде сме и я помоли да дойде да ни измъкне.

— Къде да я търся?

Камелин разстла един от чувалите и започна да рисува със зрънца, докато очерта карта на околността. Чаркъл седеше на рамото му и внимателно гледаше. Камелин посочи една от купчинките.

— Помниш ли онова дърво до планината?

— Дъба Майка?

— Да, Елан и Нора трябва да отидат първо там. След като съберат жълъдите, ще отидат да се видят с Гуилам ето тук, при Северната порта.

— Откъде знаеш? Нали трябваше да набере листа от Крохановото дърво? — прекъсна го Джак.

— Крохановото дърво расте в градината на Гуилам, а дори да не беше така, пак щеше да отиде там. Все пак й е брат.

— Брат ли? — възкликнаха Джак и Чаркъл едновременно.

— Сега нямаме време за родословни дървета, имаме си по-сериозни грижи на главата. Е, мислиш ли, че ще се справиш?

— Надявам се. Сигурен съм, че Нора ще ви измъкне за нула време. Ще се върна с помощ колкото мога по-скоро.

Чаркъл изпърха през решетката и изчезна.

— Ами сега? — попита Джак.

— Сега ще чакаме.

— Започвам да огладнявам.

— И аз, но няма да ям птичи семена. Ти, ако искаш, хапни.

Джак поклати глава. Чудеше се кога ли ще дойде помощ.

 

 

В далечината изскърца врата и наруши тишината. Джак и Камелин напрегнаха слух да чуят стъпки. Някъде се превъртя ключ.

— Дали Чаркъл е успял да се измъкне? — попита Джак.

— О, да, успя — изписука развълнувано гласче и през решетката в килията влетя Тимъри.

— Не успяхме да си кажем нищо, но аз го видях и той мен — също. Отива за помощ, нали?

— А ти защо се връщаш? — попита Камелин.

— Мислех, че искате да знаете какво става. Положението никак не е добро — Тимъри пърхаше над главите им разтревожен. — Сериозно сте загазили. Стражът отиде в крепостта и го отведоха в една голяма зала. Дойде един важен човек, стражът се поклони и аз едва не изпаднах от качулката му…

— Остави подробностите, кажи важното. Колко точно сме загазили? — прекъсна го Камелин.

— Ще стигна и до това. Стражът наричаше важната особа „сир“. Мислех, че само към кралете се обръщат така.

— Прав си — потвърди Джак.

— Как се казваше?

— Велиндур.

Камелин изглеждаше озадачен.

— Анун никога не е имал крал. Нещо не е наред.

— Явно той е шефът — продължи Тимъри. — Побесня, когато стражът му каза, че единият от гарваните в тъмницата сега е момче. Разкрещя се, че си формоизменящ се шпионин и трябва да те разпита.

— Ами аз? — попита Джак. — Какво каза за другия гарван?

— Мислят, че ти си откраднал храната. Щели да те съдят за това. Каза, че ще свика Свещения съвет, който ще реши как ще бъдете наказани.

— Лошо! — въздъхна Камелин. — Наистина сме загазили. Ако се стигне до съд, Нора няма да може да направи нищо. Съдбата ни ще се реши от Свещения съвет. Още по-лошо ще стане, когато разберат, че сме влезли през Гласруенската порта…

— … и то неканени — добави Джак. — Това няма да им убегне, нали?

— Със сигурност.

— Какво ще ни правят?

— Не знам и нямам никакво желание да разбера.