Катрин Купър
Гласруенската порта (13)

11. Посещението

Джак и Камелин последваха Нора в кръглата къща. Вътре беше пълно с хора, потънали в задълбочен разговор.

— Какво става? — попита Камелин.

— Не съм сигурен. Ще литна до онази греда и ще погледна — каза Джак.

Хората стояха в кръг около ниска масичка. Върху нея стояха две чисто бели птици с яркосини очи.

— Джак, насам! — изписука познато гласче. Джак се огледа за Тимъри, но никъде не го виждаше.

Пред очите му запърхаха две малки птички с ярки пера. По-малката беше лилава с бяла перушинка на гърдите, а другата — зелена с лилави гърдички.

— Не сме ли красиви? О, какво приключение! Сега сме колибри! — въодушевено писукаше Тимъри.

— Колибри ли?

— Да — потвърди Чаркъл. — Тимъри не можеше да вижда на дневна светлина, затова Нора ни превърна в колибри. Тук има много такива. Каза, че прилепите биха привлекли повече внимание, а драгонети тук няма, но е забавно да си колибри.

— Значи Нора си е върнала магичната сила?

— О, да — само махна с пръчицата и готово! Както си бях прилеп и не виждах нищо, в следващата секунда станах колибри. Видя ли красивите ми пера?

Тимъри хвърчеше около главата на Джак.

— Какво става? — извика Камелин отдолу. — С кого говориш?

— Ти обясни на Джак, а аз — на Камелин — предложи Чаркъл. — Така ще спестим време.

Зелено-лилавото колибри се стрелна надолу и запърха пред Камелин. Тимъри се завъртя за последно, за да покаже великолепното си оперение на Джак.

— Какви са тези бели птици?

— Това са гарвани, по-точно гарванки, от градината на кралицата.

— Бели гарвани! Значи е вярно! Какво правят тук?

— Носят съобщение за Свещения съвет и за вас двамата.

— За нас двамата ли? Защо?

— Не знам. Ще се разбере, когато всички се съберат.

Джак се огледа. Преброи дванайсет непознати мъже. Гуилам стоеше до вратата, а Нора разговаряше с Гавин.

— Кого чакаме?

— Елан, но и тя е вече на път.

Поне щеше да я види как изглежда, помисли си Джак.

Когато на рамото на Гуилам кацна малко червено колибри, той удари три пъти с жезъла си по пода. Разговорите секнаха и всички погледи се насочиха към него. Колибрито литна към единственото свободно място и започна бързо да се върти. Очертанията му се размазаха и на мястото му се появи Елан.

— Така е много по-добре — рече тя, като разкърши рамене.

— Можем да започваме — обяви Гуилам. — Съжалявам за теснотията, но Джак и Камелин са под домашен арест, така че трябваше всички да се съберем тук.

Двете бели птици изграчиха високо. След като всички се успокоиха, Гуилам продължи:

— Уинвър и Хеста ни носят важно послание от кралицата на Анун.

В стаята се понесе тих шепот. Когато утихна, Хеста заговори:

— Кралицата изпраща на Вас, най-верните си поданици, послание на надежда. Утре до залез-слънце вече няма да има крал. Неговото време изтече. Имайте вяра! Скоро в Анун ще се възстановят законът и традицията.

Присъстващите се зарадваха и възбудено заговориха в един глас. Наложи се Гуилам отново да потропа с жезъла.

— Уинвър има съобщение за Джак и Камелин.

Джак видя изчервеното лице на Камелин.

Сигурен бе, че ако беше момче, и неговото лице щеше да е такова. Той се спусна по наклонената греда и кацна на протегнатата ръка на Камелин. Направиха им път, за да се приближат до белите гарвани. Уинвър се поклони лекичко с глава, после заговори:

— Кралицата иска да ви види преди началото на процеса. Ще се върнете в крепостта с Гуилам и ще влезете в двореца през портата край водата. Ние ще ви посрещнем на дигата и ще ви заведем в градината.

В стаята отново се надигна шепот, който бързо утихна. Джак се чудеше защо ги вика кралицата. Допреди малко никой не знаеше дали е жива. Защо сега изпраща съобщения?

— Ще се срещне ли със Свещения съвет преди делото? — попита един от мъжете.

Хеста поклати глава.

— Ще говори с вас, след като процесът приключи и издадете присъда. Тя не желае да се меси в закона на Анун.

Сърцето на Джак се сви. Беше си помислил, че кралицата ще ги помилва. Явно проблемът беше по-сериозен, отколкото му се струваше. Това беше единственото обяснение за желанието на кралицата да ги види.

— Можете ли да поостанете малко? — попита Нора белите гарванки. — Сигурна съм, че Джак и Камелин имат много въпроси за Анун.

— Казано ни е да се върнем в градината на двореца веднага щом предадем съобщенията. До утре! — отвърна Хеста и отлетя през вратата.

— До утре! — пригласи Уинвър и я последва.

Настъпи мълчание. После Гуилам заговори:

— Да продължим ли съвещанието край Дъба Майка? Тя ще ни пази от съгледвачите на Велиндур.

Членовете на Свещения съвет се съгласиха и един по един излязоха от стаята. Преди да тръгне, Гуилам се обърна към Джак и Камелин:

— Съжалявам, че не можете да дойдете с нас. Трябва да обсъдим някои важни неща. Но ще имате възможност да видите Дъба Майка. Може би Нора ще ви позволи да й помогнете със събирането на жълъдите след делото.

Стаята изведнъж опустя. Нора протегна ръка, за да могат Тимъри и Чаркъл да кацнат на нея, после се усмихна на Джак и Камелин.

— Да излезем в градината — предложи Елан. — Можем да поговорим на слънце и да ми разкажете всичко, което се случи, след като двете с Нора ви оставихме от другата страна на Гласруенската порта.

Всички се съгласиха и излязоха навън.

 

 

— Не могат пак да ни затворят, нали? — попита Джак, след като разказаха всичко докрай.

Нора не отговори. Джак погледна към Елан.

— Ако Свещеният съвет отсъди, че сте невинни, ще бъдете освободени.

— А ако отсъди, че сме виновни?

— Ще имате избор. Ако настоявате, че сте невинни и знаете, че наистина е така, можете да поискате втора присъда, но не човешка, а от Копието на справедливостта. То никога не може да нарани невинен.

— Какво става, ако си виновен и избереш Копието?

— Умираш. Сурово наказание, поради което малцина избират Копието. Неговата присъда е мигновена и окончателна. Но ако докажете невинността си и оцелеете, можете да поискате справедливо възмездие за тези, които грешно са ви обвинили.

— Да се надяваме, че няма да се стигне дотам — каза Джак. — Не мисля, че ще мога да стоя спокойно и да гледам как някой хвърля копие по мен.

— Никой нищо не хвърля — обясни Нора. — Гуилам, като глава на Свещения съвет, трябва да насочи лъча светлина от Копието към гърдите на обвиняемия. Само Светлината на справедливостта може да проникне в сърцето на човека и да види цялата истина.

Джак потрепери. Радостта, която изпита преди малко, когато всички се събраха в обляната в слънце градина, сега бе засенчена от ужас. Не можеше да се каже, че чака с нетърпение срещата с кралицата на Анун. Камелин се оказа прав за белите гарвани, вероятно не грешеше и за кралицата. Чудеше се дали трите й глави изглеждат еднакво. Елан му се усмихна, но той само въздъхна дълбоко.

— Добре ли си, Джак?

— Притеснявам се за утре.

— Недей. Сигурна съм, че всичко ще бъде наред. Искаш ли да ме питаш нещо?

Джак се усмихна. Всъщност имаше нещо, което много му се щеше да разбере.

— Ще позволите ли на мен и Камелин да съберем жълъдите от Дъба Майка?

— Разбира се! Но след делото. Всички ще отидем заедно при нея. Много е красива, ще видиш. Никой не може да се доближи без позволение, оградена е със силна магия. Само друиди могат да разговарят с нея. Хората от Анун не смеят да се доближат, а не идват често и в селото на друидите.

— Ще успеем да занесем жълъдите навреме, нали?

— Ще видиш. Много скоро ще сме се върнали в земния свят.

 

 

— Кой иска допълнително пай с ревен? — попита Нора.

Всички изохкаха и като й благодариха, станаха от масата. Бяха се натъпкали. Джак погледна учудено Камелин: досега не го бе виждал да отказва храна.

— Какво има? Няма никого. Убеден съм, че Нора няма да има нищо против, ако си вземеш още. Мисля дори, че затова го остави на масата.

Камелин въздъхна и погледна жално към пая.

— Не е същото, когато съм момче. Не мога да ям толкова много.

— Не ти ли харесва да си момче? Мислех, че това искаш.

— И аз така си мислех. Толкова години мечтаех да дойда в Анун и отново да стана момче, но сега вече не съм сигурен. Ако си остана така, никога вече няма да мога да летя.

— Но когато преминем през портата, отново ще си бъдеш гарван.

— Ако се върна… Гуилам каза, че ако искам, мога да остана при него и да завърша обучението си. Ще ме вземе отново за аколит.

Джак не каза нищо. В гърлото му заседна буца. Бяха дошли в Анун само да погледат панаира. Не му бе хрумнало, че Камелин може да остане тук.

— Но ще мога да ти идвам на гости, нали?

— Разбира се, аз също ще идвам при теб. След като порталът е отворен, вече няма да го затворят, убеден съм в това.

В този момент Елан излезе навън.

— Нора ме изпрати да ви извикам. Утре е важен ден за всички ни. Елате, ще ви покажа стаята.

Преминаха през няколко стаи. Последната и най-голяма от всички имаше много врати. Елан отвори една от тях.

— Опитайте се да поспите!

— Непременно! — отвърна Джак, макар че сънят бе последното, за което можеше да мисли в момента.