Катрин Купър
Гласруенската порта (14)

12. Градината на кралицата

Джак и Камелин седнаха на дългата маса за закуска. Гуилам даваше нареждания и довършваше последните приготовления за съвета. Елан не се виждаше наоколо. Нора им донесе каша.

— Не забравяй да използваш лъжицата, Камелин. Трябва да свикваш с ръцете си!

Камелин направи физиономия и поклати глава зад гърба на Нора, после намусено взе лъжицата. Джак се засмя.

— Искам си клюна! — измрънка Камелин. — Без него храната няма същия вкус. Ти си си добре, никой не ти придиря за маниерите.

— Защото Джак винаги се държи възпитано, дори като гарван — рече Нора, която тъкмо се връщаше с куп дрехи в ръце. Остави ги на масата и продължи: — Когато приключите със закуската, се погрижете да се приведете в приличен вид. Искате да направите добро впечатление, нали?

Камелин се намръщи.

— Аз никого не мога да впечатля. Вече ме видяха.

— Кралицата обаче не е.

Камелин зяпна.

— Ти също, Джак. Оправи си перата. Някои са доста смачкани.

Джак толкова много се тревожеше за процеса, че напълно беше забравил за срещата с кралицата.

 

 

Момчетата се приготвиха и всички тръгнаха към езерото. Гуилам ги поведе в обратната посока на тази, от която пристигнаха. В края на селото имаше открита поляна, а в средата й — голям камък.

— Това е поляната, на която се събира цял Анун. В средата е Камъкът на словото.

— Искаш да кажеш, че камъкът говори?

— Не — засмя се Гуилам. — Който сложи ръка на камъка, има право да се изкаже, а останалите трябва да го слушат. Никой не може да го прекъсва.

Другите продължиха нататък, но Камелин загледа с копнеж камъка. Джак кацна на рамото му.

— Огромен е! Иска ми се да имам такъв в гарванарника и постоянно ще държа ръка върху него. Така, когато Тимъри довтаса, няма да може нищичко да ми приказва.

— Като стана дума за гарванарника, каква е белята, за която почна да ми разказваш?

— Ами… да кажем, че се опитах сам да направя магия и…

— Вие двамата какво си шепнете? — приближи се Нора.

Камелин се изчерви. Гуилам го спаси, като се спря и им показа друга забележителност.

— Това е Източният кръстопът.

Тук също се срещаха шест пътя. Гуилам им обясни накъде води всеки от тях.

— Направо е Източният портал, следващият път се изкачва в планината, този води към амфитеатъра, а онзи — към южното село до тресавището. Низината е влажна и блатиста, често има наводнения. Къщите там са построени върху специална платформа, свързана със сухата равнина с мост.

— Къде е амфитеатърът? — попита Джак.

— Оттук не се вижда, но онези три хълма в далечината са свързани. По склона на средния са изсечени скамейки от подножието до върха. Там се провеждат заключителните тържества в края на всеки празник. Хората се събират, а изпълнителите ги забавляват с жонгльорски номера, разкази и песни. И винаги има планини от лакомства.

— Какви лакомства? — не се сдържа Джак.

— Ти за друго не мислиш ли?

Джак не успя да отговори, защото Гуилам въздъхна и продължи:

— Сега всичко се промени. Хората пак се събират, но не се изнасят съкровищата, защото Велиндур ги държи заключени при себе си. Церемонията „Разделяне на пътищата“ също не е изпълнявана от стотици години, откакто последните посетители излязоха през порталите. Оттогава никой не е виждал Меча, Камъка и Копието.

— Да не говорим откога го няма Котела — допълни Нора. — Ако Велиндур знаеше, че сме го донесли, вече да го е прибрал при останалите съкровища.

— В селото на сигурно място ли е? Ами Джед и Тег? Те знаят ли за него? — попита Джак.

— На сигурно място е — усмихна се Нора. — С малко магия го скрихме от любопитни погледи. Съмнявам се, че някой ще се заинтересува от очукан стар чайник.

— Ами ако… — понечи да каже Камелин.

— Ако някой все пак реши да провери, ще открие, че вече не може да се отлепи от него. Направих магия на дръжката. Така че никой не би могъл да го изнесе от къщата на Гуилам.

Всички се разсмяха.

— Какво представлява церемонията „Разделяне на пътищата“ и защо се нарича така? — продължи Джак.

Нора въздъхна и погледна с копнеж към трите хълма в далечината.

— Церемонията започваше веднага след дневните празненства, щом слънцето тръгнеше да залязва. Беше невероятно красиво. Но сега, след като Котелът вече е тук, мисля, че ще имате възможност сами да участвате в нея.

— Когато си тръгнем за вкъщи ли?

— Искаш да кажеш, ако тръгнем за вкъщи — поправи го Камелин. — Забрави ли, че още сме под арест?

Гуилам сложи ръка на рамото на Камелин.

— Не се тревожи!

Нора и Гуилам тръгнаха напред. Камелин въздъхна и се обърна към Джак.

— Аз само исках да видя панаира…

— Ще дойдем и друг път. Ще отидем на панаира на Сануин.

— На Сануин ще бъде късно.

— За какво ще бъде късно?

— За кошчето за боклук.

— Какво кошче за боклук?

— Това се опитвам да ти кажа, откак сме дошли. Нали се сещаш за магията, дето опитах да направя в гарванарника? Е, сега си имам кошче за боклук.

— За какво ти е?

— За аварийни запаси, естествено.

— Колко е голямо?

— Колкото нормално кошче за боклук; като това, което подарихме на Мирил.

— Толкова голямо!

— Изглеждаше ми добра идея.

— Но какво общо има то с панаира в Анун?

— Исках да си взема жаба оракул да ми казва колко бонбона имам в кошчето.

Джак се разсмя и Нора и Гуилам се обърнаха.

— Шшшт! Не искам Нора да разбира.

— На какво се смеете вие двамата?

— Камелин ми разказваше за жабите оракул.

— Не съм виждала такива от години. Смята се, че доста точно предсказват времето…

— Не предсказват ли всичко? — прекъсна я Камелин.

— Не се намират често жабоци, на които може да се разчита, особено по панаирите. Там се продават само такива, които никой не ще — обясни Гуилам.

Камелин въздъхна разочаровано.

Гуилам се засмя.

— Не познават толкова, колкото хората си въобразяват. Освен това само мъжките предсказват времето.

— Не знаех — проточи тъжно Камелин.

— Не се натъжавай — успокои го Джак, когато Нора и Гуилам отново се обърнаха напред. — Може би не е толкова добра идея да държиш кошчето в гарванарника.

— Ами ако повече никога не си видя гарванарника? Ако ме затворят тук завинаги?

Джак не знаеше какво да отговори. Ами ако и той не успее да се прибере у дома? Отърси перата си. Искаше му се да полети свободно и да разгледа Анун. Тимъри и Чаркъл бяха на истинско приключение. Помисли си, че след делото ще помоли да иде с тях.

— Къде ли са Тимъри и Чаркъл?

— На някое вълнуващо място, предполагам, където Тимъри може да се прави на смел.

— Пак ли мърмориш срещу Тимъри? — обърна се Нора.

— Ами не е честно! Те се забавляват, летят си наоколо, а аз трябва да вървя. Спомних си колко хубаво беше да летя, прохладния вятър в крилата, обръщанията и завъртанията…

— Хайде — подкани ги Гуилам, — да побързаме, за да не закъснеем! Пътят за езерото е насам. Гавин ще ни чака при лодката.

Чу се леко шумолене. Джак литна да огледа.

Зад едно дърво се бяха скрили Джед и Тег. Джак се спусна и кацна на рамото на Гуилам.

— Следят ни — прошепна той. — Мислиш ли, че са ни чули?

Гуилам се усмихна.

— Затова минаваме оттук. Сега сме от другата страна на езерото. На брега ще има само една лодка. Тези двамата ще трябва или да плуват, или да обиколят чак до кея. Вече никой не минава от тази страна. Единственият път оттук е през водния портал, а той води право в градината на кралицата.

— Те няма ли да се досетят къде отиваме?

— Дори да се досетят, докато успеят да предупредят Велиндур, процесът ще е започнал. Няма да могат да говорят с него.

Скоро брегът се показа пред очите им. Когато приближиха, Гавин им помаха.

— Към крепостта, лодкарю! — каза високо Гуилам и извади голяма монета от робата си. — Ето ти един донар.

Гавин задържа лодката, докато всички се качат. Щом се отдалечиха достатъчно, върна донара на Гуилам.

— Имаме само един — засмя се той. — Да се надяваме, че скоро и той няма да ни е нужен.

 

 

Наближиха острова и Джак видя висока стена с арка, достатъчно широка, за да мине лодката под нея.

— Това е водната порта — обясни Гавин. — От другата страна има малко езеро, а градината на кралицата се намира съвсем наблизо. Велиндур забрани на всички лодкари да използват този вход, но ние имаме разрешение от самата кралица.

Лодката се изравни с кея, а от дървото се спуснаха двете бели гарванки.

— Кралицата поздравява всички ви! — изграчи Хеста.

— Но само Джак и Камелин могат да влязат в градината — продължи Уинвър. — С останалите ще се срещне по-късно.

Гарванките заподскачаха към красива сребърна порта. Щом Джак и Камелин доближиха до нея, портата се отвори сама. Пред тях се откри градина, отрупана с цъфнали цветя. Долавяше се сладкото ухание на орлов нокът. Пчели жужаха около пълзящите растения по високата стена на градината. В средата имаше шадраван с голям черен камък, по който игриво се стичаше вода. Под сянката на ябълковите дръвчета се гушеха две каменни пейки. Хеста и Уинвър скочиха на една от тях.

— Елате да поседнем, докато чакаме кралицата — покани ги Уинвър.

Джак кацна на рамото на Камелин.

— Аз ще постоя, ако не възразявате — рече Камелин, забол поглед в нозете си.

В този момент се отвори една врата. От нея излезе висока и стройна млада жена. Тя протегна ръце и гарванките веднага кацнаха на раменете й. Жената погледна Джак и Камелин и каза:

— Добре дошли! Анун ще ви бъде вечно благодарен, задето възстановихте Котела и отворихте Гласруенската порта. Отдавна чакаме този момент.

Джак не знаеше какво да отвърне. Това очевидно беше кралицата, но тя изглеждаше толкова прекрасна и красива, нямаше и помен от три глави. Той се спусна на земята и се поклони. Камелин също се поклони.

— Днешният ден ще бъде повратен в нашата история. Благодарение на вас двамата аз си върнах силата. От утре Анун отново ще бъде щастлива страна, както винаги е била, а вие двамата ще ни помогнете да го постигнем.

— Но как? — не се сдържа Камелин, но бързо добави: — Ваше величество!

— Като бъдете такива, каквито сте, и отговорите честно на всички въпроси, които ви зададат. Само истината ще освободи вас и народа на Анун от тиранията на Велиндур.

Никой, освен вас и двете ми гарванки, не знае, че отново съм силна. Съмнявам се, че някой ще ви повярва, ако кажете, че сте ме видели, но скоро всичко ще се разкрие.

Джак не разбираше за какво говори кралицата, но тя беше толкова спокойна и уверена, че той вярваше на всяка нейна дума. Напомняше му малко за Арана с нейните дълги одежди. Беше висока, с миловидно лице и дълга кестенява коса. Спомни си, че в Книгата на сенките беше наречена Корагуенелан, Кралица на вълшебните същества и Пазител на портите на Анун. Не носеше нито корона, нито лъскава мантия като Велиндур. А може би короната и мантията, които Велиндур носеше, бяха нейни. Следващите й думи към Хеста и Уинвър отговориха и на този въпрос.

— Време е да се подготвя за делото. Донесете ми нещата, а след това изпратете Джак и Камелин до Залата на съвета.

Хеста и Уинвър подскокнаха два пъти и излетяха през вратата. Върнаха се с изящна бяла пелерина със сребърни бродерии. Спуснаха я върху раменете на кралицата и тя я върза здраво. След това Хеста донесе сребърен колан. Корагуенелан го пое и пристегна талията си с него. От един от клоните на близкото ябълково дърво висеше дълга черна кадифена торбичка. Кралицата я развърза, извади отвътре пръчица и я втъкна в колана си. Накрая Уинвър й донесе великолепна сребърна корона, обсипана с малки перли и украсена с плетеници. Кралицата внимателно сложи короната на главата си.

— Готово! Време е да вървите. Гуилам ще ви чака пред Залата на съвета. Сбогом… засега.

Джак и Камелин се поклониха ниско. Когато се изправиха, кралицата си бе отишла.

— Последвай ме, Джак! — подкани го Хеста.

Докато Камелин успее да каже нещо, Уинвър вече беше кацнала на рамото му.

— Ще вървим ли?

 

 

Прекосиха градината на двореца и стигнаха до висока порта. Тя се отвори, а щом минаха, отново се затвори. С приближаването им шумът от тълпата долу се усилваше. Хеста влезе в покрития пасаж и почука три пъти с клюн на дървената врата отпред. Гуилам отвори.

— Благодаря ви — рече той на гарванките, които подскачаха нагоре-надолу. — Аз ще заведа Джак и Камелин в залата. Кажете на кралицата, че всичко е готово.

— Страх ме е! — прошепна Джак и кацна на рамото на Камелин.

— Мен също.

Гуилам се усмихна насърчително.

— Сега трябва да ви оставя. Стражите ще ви отведат при Велиндур.

Един страж в жълто-червена униформа пристъпи напред и отново постави белезници на ръцете на Камелин. Дръпна веригата, за да го накара да тръгне. Джак чу затръшването на вратата и стъпките на друг страж, който вървеше след тях.