Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (68)

66

Някои ченгета са способни да разрешат един сериозен случай и да се носят на вълните на славата до края на кариерата си. Аз бях разрешил силно политизиран престъпен случай и щях да се радвам на еуфорията от резултатите поне няколко дни, но само пет часа след като си легнах същата нощ, влакът на предстоящата ми слава дерайлира напълно.

Мобилният ми телефон иззвъня, беше Кайли.

— Какво има? — изръмжах сънено, щом вдигнах.

— Току-що ми се обади Кейтс. Иска ни в офиса си до двайсет минути — каза тя.

— Защо?

— Не ми съобщи подробности. Само предупреди да не закъсняваме. Защото Хауърд Сайкс не обичал да го карат да чака.

Скочих от леглото и трескаво започнах да се обличам.

— Какво става? — попита все още сънена Черил.

— Не съм сигурен. Знам само, че Хауърд Сайкс ни чака с Кайли в кабинета на Кейтс.

— Сигурно бърза да ви връчи почетния ключ от града след всичко, което направихте снощи — подметна тя.

Погледнах часовника си. Бях абсолютно сигурен, че градските първенци не раздаваха ключове от града в 6:26 часа сутринта.

Взех такси до Деветнайсети полицейски участък. Кайли вече ме очакваше отпред. Качихме се на бегом по стълбите и се озовахме в офиса на Кейтс точно в 6:44. Сайкс беше вече там.

Кейтс пропусна обичайната размяна на любезности и премина директно на въпроса по същество.

— Разпитахте ли Рик Хоук снощи? — попита тя.

— Човекът не беше в състояние да говори — обясних. — Беше изгубил доста кръв.

— А проверихте ли името му в системата?

— По-важно беше да спасим живота му — обади се и Кайли. — Специалните части неутрализираха още четирима престъпници и всички те бяха предадени в централния арест. Защо се интересувате? Да не би Хоук да е имал и други престъпления?

Кейтс кимна към Хауърд Сайкс. Оттук насетне шоуто беше негово.

— Има един огромен важен факт за него — отбеляза Сайкс. — Преди три години щабсержант Ричард Хоук от военните сили на САЩ е спасил живота на стотици войници, коалиционни партньори и цивилни граждани, предотвратявайки атентат от половин дузина афганистански самоубийствени атентатори, нахлули в база на НАТО. Бил е награден със Сребърна звезда за това.

Сайкс ни подаде снимка на генерал с четири звезди на пагона, заснет в мига, в който награждаваше Хоук с ордена.

— Хоук е напуснал армията преди две години — продължи той. — Оттогава е защитник на правата на ветераните. Казано накратко — човекът, когото сте арестували снощи, е национален герой.

Усетих, че ме изби студена пот, ала Кайли явно понесе новината по-спокойно.

— При цялото ми уважение, сър — започна тя, — националните герои не задигат медицинско оборудване за милиони долари.

— Разбира се, но вие разсъждавате като полицай.

— Мислех, че такава е работата ми, сър.

— Така е, но моята е да мисля за публичния отзвук, който ще избухне, щом излезе наяве новината, че елитната полицейска част под егидата на съпругата ми е закопчала любимеца на Америка.

— Сър, аз самата съм патриот до дъното на душата си — отговори рязко Кайли, — само че Сребърната звезда не гарантира безпроблемно излизане от затвора. Какво се очаква да направим? Да му се извиним за ареста ли?

— По-кротко, детективе — нареди Кейтс. — През миналата нощ имахме полицейски проблем. Вие го разрешихте. Сега всичко това е на път да се превърне в лайняна политическа въртележка и ако смятате, че не е и ваш проблем, значи служите в грешната полицейска част. Този отдел е сформиран, за да работи по поръчение на кмета. Това означава, че когато тя има проблем, всички ние имаме проблем.

— Да, госпожо — кимна Кайли, след което се случи нещо рядко за нея — тя се извини.

— Хауърд, съжалявам — каза. — Какво можем да направим, за да помогнем?

— Не знам — поклати глава той. — Аз съм просто човек от рекламния бизнес. Мюриъл е кмет на града само от три месеца. Преди това беше щатски прокурор. И двамата сме свикнали да плуваме сред акули, но те бяха беззъби в сравнение с тази, пред която се е изправила в момента, особено Уолок.

— Денис Уолок? — смръщих се аз само при споменаването на името му.

Сайкс кимна. Уолок е кошмарът на всеки прокурор. Той е най-страховитият наказателен адвокат в града, нещо като кръстоска между Кларънс Дароу и лорд Волдемор. Забележителните му умения да завладява умовете на дванайсетчленното съдебно жури бяха толкова легендарни, че пресата му беше измислила прозвището Магьосника — име, което само подчертаваше мистичната му слава.

— Бил е нает от петимата обирджии на болница „Хъдсън“ — уточни Кейтс. — Обадил се е на прокурора тази сутрин и настоява градът да се откаже от случая.

— Да се откажем от случая ли? — избухна Кайли — Капитане, заловихме ги да крадат оборудване. Те стреляха по нас!

— Оказва се, че са използвали халосни патрони и оръжие, което не е смъртоносно — заяви Кейтс.

— Няма оръжие, което да е сто процента несмъртоносно.

— Магьосника ще твърди, че клиентите му са обучени в точната стрелба военни. Използвали са оръжията само за да задържат полицията настрана.

— Ами десетте болнични заведения, които са ограбили?

— Информирал е градския прокурор, че възнамерява да използва техниката на защита в стил Робии Худ.

— Поправете ме, ако греша, капитане — започна Кайли с тон, който граничеше със заяждане, — но според Уолок ще излезе следното: Конгресът се е направил на глух пред кампанията на сержанта за осигуряване на по-добра медицинска грижа и помощи за ветераните, така че Хоук и неговата Весела дружина решили да финансират начинанието си на своя глава. Не са се опитвали да продават откраднатото оборудване на черния пазар. Всичко отивало в нелегалната здравна клиника за ветерани, която изграждали. Съдебните заседатели ще се хванат за това.

— Съдебни заседатели ли? — ужаси се Сайкс. — Единствената цел да привлечем отдел „Специални клиенти“ в това беше да държим случая далеч от пресата. Ако цялата тази информация изтече публично, това ще се превърне в глобален кошмар, който ще залее първите страници на вестниците, и в истинска политическа катастрофа за Мюриъл.

— Имам идея за едно положително разрешение на ситуацията — казах.

— Споделете, моля — въздъхна Хауърд Сайкс.

— Няма да ви хареса — предупредих го аз.

— Без значение е дали на мен ще ми хареса, стига на жена ми да й хареса — отговори той.

— Вероятно и тя ще го намрази — отбелязах аз. — В него няма и грам политическа артистичност. Предложението ми е изцяло подчинено на директната полицейска логика, че щом има задача, тя трябва да се свърши.

— Изобщо не ми пука за политическата артистичност — извика Сайкс. — Искам само да попреча на Магьосника Уолок да изкара сержант Хоук един съвременен Робин Худ. Защото, ако го направи, жена ми ще изглежда като проклетия шериф на Нотингам.