Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (30)

28

— Кой е отнесъл огърлицата според теб? — попита Кайли веднага щом запали двигателя. — Теди или нашият неизвестен купувач?

Въпросът беше прост, но нещо в начина, по който го зададе, ме подразни.

— Я чакай малко — възпротивих се аз, — да не би изведнъж да се озовахме обратно в основния случай, по който работехме? В мислите ми все още сме на онази суперспешна мисия за болницата, заради която трябваше да зарежем всичко и да тръгнем, и ми е малко сложно да те догонвам всеки път, когато решиш рязко да промениш задачите, по които сме ангажирани. Щеше да е много полезно, ако още с идването сутрин ми носеше план-програма за деня, от която черно на бяло да е видно как си организирала работния ми ден.

Кайли изключи двигателя и се извърна на седалката, за да ме погледне в очите.

— Някакъв проблем ли имаш с мен, Зак? — попита.

Рядко успявах да разчета нейните мисли само по изражението й, а сега с цялата суматоха около избягалия й съпруг определено не беше най-добрият момент да се пробвам да я предизвикам. Оказа се обаче, че е късно да се овладявам. Не се сдържах и продължих:

— Да, ти не си ми началник. Ти си мой партньор. Разбирам те, че невинаги можеш да откажеш на градския съвет, но е добре следващия път да се консултираш и с мен, преди да заявиш: „Идвам веднага“, а след това да ме измъкнеш навън, сякаш съм товарното ти муле.

— Опитах да ти се обадя, партньоре, но ти беше прекалено зает да ближеш рани и се наложи да приема обаждане от името и на двама ни.

— Какви рани? — попитах.

— О, моля те! Тази сутрин минах покрай закусвалнята и те видях вътре с омачканите ти дрехи от снощи. Изливаше си душата пред Гери. Досетих се, че когато си се прибрал по малките часове, си отнесъл голяма кавга с Черил. А трийсетина минути по-късно влизаш в офиса свеж като краставичка. Да не мислиш, че не съм забелязала? Двамата с теб бяхме доста гъсти едно време, така че отлично знам как миришеш, след като си се избръснал и изкъпал, наясно съм и с резервната риза, която си държиш в шкафчето. А и добре те познавам, когато си раздразнен, защото любовният ти живот не върви по релси. Освен това забравяш, че съм детектив от най-добрата полицейска част в Ню Йорк. Не е лошо понякога да ми вярваш малко повече, а?

— Хубаво! — съгласих се аз, но се постарах да го изрека с такъв тон, че да прозвучи по-скоро като „върви на майната си“.

Тя се обърна отново към волана и запали двигателя.

— Ще благоволиш ли да ми кажеш къде отиваме? — попитах.

— Ще посетим братята Басет, за да проверим дали няма да разпознаят Реймънд Дейвис или Теди Райдър по снимките от криминалните им регистрации — обясни Кайли. — А ако извадим късмет, те може да разпознаят и онзи тип, който преследваше Райдър надолу по стълбите. Това отговаря ли на критериите ви за одобрение, детективе…

— Теди! — прекъснах я аз.

— Какво за Теди?

— Огърлицата е у него.

— Има петдесет на петдесет шанс да си прав, но звучиш доста уверено — отбеляза Кайли.

— Самата ти току-що го каза — „онзи тип, който преследваше Райдър надолу по стълбите“. Мисля, че ако нашият мистериозен преследвач притежаваше огърлицата, той щеше да е напуснал сградата кротко и без да бие на очи, така, че да не привлече ничие внимание. Този човек обаче се скъсваше да тича надолу по стълбите. Преследваше Теди и предполагам, че не е успял да го хване, защото тази сутрин щяха да ни повикат, за да ни известят, че двойното убийство вече е станало тройно.

— Знаеш ли — започна тя, след като обмисли казаното от мен за няколко секунди, — струваш ми се прекалено умен за товарно муле.

— И все пак трябва да заловим и двамата — продължих аз, — но имаме по-голям шанс да намерим Теди. Дойдоха ли някакви вести от Националния център за криминални разследвания или нещо за Ани Райдър?

— Допреди час още не бяха издирили нищо съществено за нея. Преди три години си е подновила шофьорската книжка от Мериленд с адрес в Балтимор, но не живее там от над две години. След това е получавала фиш за превишена скорост в Нашвил и още един в Джърси Търнпайк. Не е много лесно да бъде проследена.

— Дотук прилича, че е получила фишовете нарочно, само за да хвърли прах в очите на евентуалните си преследвачи — отбелязах аз. — Кю беше прав. Тази жена не иска да бъде намерена.

— О, ще я намерим — закани се Кайли. — В това време обаче трябва да отидем да видим дали Лео Басет вече е получил смокинга си чист от коктейлен сос. А и дали не е станал малко по-разговорлив.