Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (15)

13

Бях на компютъра, когато на екрана се появи съобщение от Кайли:

Имам новини за Щастливата домакиня. Намини към моя офис, ако искаш да разбереш повече.

Кайли обича да е права. Още повече — щом аз съм сгрешил.

Нейният „офис“ е бюрото точно зад моето. Завъртях се на стола си.

— Изглежда, имаш нещо, с което да се похвалиш? — подхванах аз.

— Аз ли? — попита гордо тя. — Мислех, че ще искаш да научиш още подробности за обирите в болниците. Поразрових се малко и излиза, че твоята любимка с ризотото е работила като доброволец в четири от деветте ограбени болници.

— А има ли предишни регистрации за престъпления?

— Чиста е като сълза. Всъщност трима от координаторите на доброволчески инициативи, с които разговарях, заявиха, че тя е една от най-добрите, с които са работили. И им се искало да имат по още дузина доброволци като нея. Само че…

Търпеливо изчаках да чуя какво щеше да последва.

— Само че — продължи Кайли — намерих и нещо интересно. Баща й е бил нефтен инженер. Като дете е пътувала доста из Средния изток. След като завършила колеж, е била три години в Индия и там е работила в благотворителна организация, която предоставяла медицински грижи за децата на улицата.

— И защо намираш нещо подобно за интересно?

— Нали чу какво спомена Грег Хътчингс? Къде, мислиш, ще се озове цялото това високотехнологично медицинско оборудване? Лайън е добра душа и е прекарала години сред бедността и мизерията в Третия свят. Предполагам, че дори не са й платили за това. Тя не само върши доброволчески дейности за болниците, а и работи като доброволец за хората, които са ги ошушкали.

— Това е пример за брилянтна полицейска работа, детектив Макдоналд! Жена, която няма криминално досие и е видяла доста бедност, решава да помогне на онеправданите, като съдейства на банда черноборсаджии да пласира крадени стоки… — отбелязах аз. — Ако мислиш да излезеш с това пред Мик Уилсън от щатската прокуратура, уверявам те, че няма да му отнеме много време да те срита по задника.

— Така ли смяташ да ми помагаш? — ядоса се Кайли. — А ти какво предлагаш?

— Значи е работила в четири от болниците — продължих аз. — Ако й бях адвокат, щях да кажа, че всичко това са косвени доказателства. Като ченге обаче, съм склонен да допусна, че у госпожица Лайън има нещо повече от ризото с манатарки и аспержи.

— Искаш ли да се върнеш у тях и да й зададеш няколко сериозни въпроса?

— Не.

— И защо?

— Защото предпочитам да си мисли, че сме изгубили интерес. А след това да я проследя и да видя дали няма да влезе в контакт с някой по-нагоре по веригата.

— Това е първото интелигентно нещо, което те чувам да изричаш след онова сълзливо изпълнение в стил Марта Стюарт. Все още има надежда за теб, Зак — подразни ме тя.

Мобилният ми телефон иззвъня и вдигнах. Беше Черил.

— Хей, какво ще правиш довечера? — попита тя.

— Ти предложи нещо.

— Какво ще кажеш за италианска храна?

— Фантастико!

— Можеш ли да се прибереш около седем? — поинтересува се Черил.

— И още как!

— Супер. Обичам те.

— И аз те обичам.

Прекъснах разговора и оставих току-що чутото да се пропие в мозъка ми. Тъкмо размишлявах над предстоящата вечер, когато Кайли грубо наруши мечтанията ми.

— Зак, чу ли какво ти казах?

— Извинявай. Би ли повторила?

— Казах, че няма как да проследим Лайън. Знам, че кметът иска да се занимаваме с болничните обири, ала те изсмукват от времето, което ни трябва за убийството на Травърс. Трябва да говорим с Кейтс и да видим дали тя не може да ни отпусне още един екип да върши черната работа вместо нас.

— Добре.

Кайли се изправи от мястото си и тръгна към офиса на Кейт. Телом я последвах, но в главата ми все още витаеха думите от телефонния разговор с Черил.

За пръв път тя беше нарекла моя апартамент у дома. Чувствах се невероятно.