Саманта Йънг
Единственото истинско нещо (7)

7.
Купър

На Купър му се налагаше да признае пред самия себе си, че предишната вечер се беше надявал лекарката да се появи в бара. Нетърпелив беше да я види отново и се надяваше тя да изпитва същото.

По дяволите.

— Умирам да разбера какво се върти в главата ти — отбеляза стария Арчи, когато Купър въздъхна.

Озърна се из бара. Беше пълен с познати лица. След седмица или две, щом настъпеше разгарът на сезона, щеше да е претъпкано с местни и туристи. Старият Арчи му се подсмихна над ръба на чашата с бира, седнал на същия бар стол, на който сядаше винаги.

— Нищо интересно.

— Добре — стария Арчи присви очи. — Научих, че бившата ти те притеснявала.

Купър не беше чувал нищо от Дейна, след като я отряза пред Айрис. Надяваше се това да значи, че най-накрая е разчела посланието.

Истината беше, че се ожени за Дейна прекалено млад. Сексът беше фантастичен. Като погледнеше назад, тъжното заключение, до което достигаше, беше, че в брака им имаше повече похот, отколкото любов. По онова време Купър го беше приемал за любов, но сега не успяваше да си припомни момент, в който да са разговаряли за нещо истинско. Тогава не намираше нещо кой знае какво в това, ала вече схващаше, че не е нормално.

Разбира се, че беше разсмивал Дейна и това го радваше тогава, но не беше достатъчно.

Когато се запознаха, тя беше толкова хубава — притежаваше онзи тип красота, която би й отворила много врати, стига да имаше достатъчно ум да ги потърси. Но на Дейна й харесваше да бъде едра риба в малко езеро. Купър беше наясно, че е суетна. Винаги го беше знаел, но беше толкова запленен от красотата й, че реши да го назове самочувствие и да го приема за нещо секси.

Беше едно заблудено хлапе.

И двамата платиха за глупостта си. Без наличието на нещо повече от похот помежду им бракът се разпадна. Дейна му изневери и от предателството й го болеше толкова много, че Купър не беше убеден дали някога отново ще поиска да има сериозна връзка.

И все пак… Вече не беше някакво тъпо хлапе.

Разпознаваше, когато на пътя му се изпречеше нещо специално.

А също така се беше научил да не пренебрегва тръпките по гърба си.

Купър не можеше да посочи кое точно отличаваше Джесика Хънтингтън от всяка друга срещана жена. Беше сексапилна, нямаше спор. Беше изключително умна — нямаше как иначе, щом беше лекар.

Може би именно това бе обяснението, помисли си.

Може би причината беше, че е лекар. Това говореше много за нея. И все хубави неща. Освен очевидното, сочеше, че е независима жена, а Купър никога преди не бе имал вземане-даване с такава.

След като баща му ги напусна, Купър стана мъжът в къщата. Беше на дванайсет. Грижеше се за майка си и сестра си. После, като се запозна с Дейна, тя също очакваше от него да се грижи за нея. И Купър не възразяваше. Или поне така си мислеше. Сега обаче, като разсъждаваше по въпроса, си даваше сметка, че Дейна му беше повече дете, отколкото съпруга. Не желаеше да поема отговорността за важни решения, свързани с финансите, дома, колите, сметките им. Нищо.

За разлика от другите двойки, които познаваха, между тях с Дейна не съществуваше партньорство. Нямаше съпруга, на която да разчита, когато нещата станеха трудни. Тя очакваше от него да се справя сам с всичко и да й спестява всичко лошо, все едно беше дете.

Например, когато умря майка му. Неговата майка. Тя дори не беше близка с майка му. Но Дейна не можеше да понесе идеята за смъртта. Караше я да се замисли, че и тя е смъртна, а това никак не й допадаше. И по тази причина не говореше за загубата на майка му. Не позволяваше и той да говори на тази тема, а Купър имаше нужда да излее мъката си.

Накрая Джак беше този, който изслуша всичко за скръбта му.

Пфу. Каква ирония само. Винаги беше смятал, че умее да преценява хората, преди да се сблъска с предателството на Джак.

Купър отново въздъхна и се отърси от грозните спомени.

Джесика му създаде впечатление за напълно различна от Дейна жена. Не само че вероятно сама се грижеше за себе си, но и помагаше на други хора. Сега мисълта да се среща с независима жена му се стори много привлекателна. Преди винаги беше смятал, че Дейна е сладка, докато не му показа колко горчива умее да бъде на вкус.

Но не биваше това да го спира поне да опознае лекарката. Тя щеше да остане в Хартуел три седмици. Предостатъчно време да проверят има ли химия помежду им, стига тя да бе склонна да му даде шанс.

— Изглежда ми, че са те налегнали тежки мисли — отбеляза стария Арчи.

Купър го погледна.

— Какво знаеш ти за тежките мисли?

Стария Арчи се ухили и отвори уста да каже нещо, когато половинката му Анита се настани на бар стола до него. Стария Арчи мигом се намръщи към нея.

— Жено, какво правиш тук?

Тя се усмихна и повдигна рамене.

— Реших тази вечер да се присъединя — Анита насочи кривата си усмивка към Купър. — Ще поръчам каквото пие Арчи. Той плаща.

Купър се ухили и се зае да й сипва наливна бира, като заедно с това следеше реакцията на стария Арчи.

Спокойно можеше да се каже, че стария Арчи беше алкохолик. Обичаше да си пийва и не се извиняваше за това. Някога беше женен, но жена му го напусна и отведе децата със себе си, когато отпътува от Хартуел завинаги. Нещата вървяха зле за Арчи за известно време, но после срещна Анита. Анита не възразяваше, че Арчи обича да си пийва. Интересуваше я единствено, че й е верен и я обича.

Купър знаеше, че стария Арчи обича Анита.

Но имаше дни като днешния, когато обичаше чашката повече.

Докато Анита бъбреше за някакво телевизионно шоу, което беше гледала, Купър забеляза как Арчи крадешком се наведе на другата страна, та Анита да не го вижда, и преброи парите в джоба си. Намръщи се и се изправи рязко, като стрелна Анита с гневен поглед.

— Жено — прекъсна я, — какво си направила с косата си?

Анита се намръщи и заопипва косата си.

— Подстригах я. Миналата седмица — тросна му се.

— Е, на мен не ми харесва така.

— Как така не ти харесва? Досега дори не беше забелязал.

— Е, като забелязах, не ми харесва.

— Какво й има? — на практика кресна тя и няколко от другите редовни посетители на бара извърнаха глави да наблюдават по-възрастната двойка.

Купър скръсти ръце пред гърдите си, заподозрял точно какво си беше наумил Стария Арчи.

— Прекалено е къса. Приличаш на момче.

— Не приличам на момче, Арчибалд Браун — скочи от бара стола. — Щом си в лошо настроение, прибирам се у дома. Тази вечер легни да спиш на дивана — отсече и се втурна към вратата.

— На мен косата ти ми харесва, Ани! — подвикна Хъг, бояджия и някогашен съученик на майката на Купър, докато тя го отминаваше.

— Благодаря, Хъг — Анита докосна кокетно косата си и изгледа самодоволно Арчи, но той беше прекалено зает да се любува на бирата си, та да забележи.

Купър поклати глава към него в мига, щом вратата на бара се хлопна след Анита.

Арчи се ухили още по-широко.

— Какво? Ако се беше задържала, щях да мога да си позволя само още две бири. Сега ме очакват четири.

— И студено канапе — отбеляза от другия край на бара Райли, помощник барманът.

Лили, една от сервитьорките, стовари на бар плота поднос с празни чаши и изгледа ядосано Арчи.

— Това беше повече от жестоко, Арчи. Анита изглеждаше наистина разстроена.

— О, нищо й няма — той махна с ръка, но Купър забеляза в очите му да проблясва вина, преди да снижи поглед към чашата си.

— Тази вечер е спокойно — отбеляза Райли и приближи до тях с Лили. — Нямам търпение да дойде разгарът на сезона.

Барманите на Купър бяха общо четирима — Райли, Кит, Джейс и Оли. Райли и Оли работеха вечер, а Кит и Джейс през деня. Персоналът му също така включваше Кросби, неговия готвач, и четири сервитьорки — Лили, Айла, Брин и Ашли. В натоварения период всички, в това число и Купър, работеха извънредни часове.

Отговорността беше голяма, но той не възразяваше. Биваше го в това.

Но понякога беше уморително.

А това правеше мисълта да се среща с жена, която не иска от него да е отговорен за друго, освен да прекарват приятно заедно, особено привлекателна.

И все едно че я беше призовал, в този момент вратата на бара се отвори и влезе Джесика Хънтингтън. Той я изпи с поглед.

Този път дългата й руса коса беше суха. Наистина беше гъста. Спускаше се по гърба й на буйни вълни. Прелестните й големи очи обходиха заведението, като преминаваха от местен към местен, а те пък наблюдаваха нея с любопитство. Тя им се усмихна и насочи поглед към бара, а красивата й усмивка се разшири, когато зърна Купър.

Той й кимна.

Сърцето му заби малко по-бързо, малко по-силно.

— Здравей, Купър — поздрави тя.

Дявол го взел, името му никога не беше звучало така добре.

— Здравей, докторе — усмихна й се леко в отговор. — Радвам се да те видя отново.

Тя вече не се усмихваше. Всъщност изглеждаше малко нервна. Той се напрегна, когато тя се надвеси над бара към него.

— Имаш ли минутка да поговорим? — Райли, Лили и Стария Арчи се приведоха към него с любопитство. Купър ги пренебрегна, но Джес изглеждаше смутена от вниманието им. — Може би насаме?

— Да, струва ми се насаме ще е най-добре — изгледа Райли. — Грижи се за бара. Няма да се бавя.

— Дадено, шефе — тя му се ухили многозначително.

Не й обърна особено внимание, защото се интересуваше повече какво си беше наумила лекарката, отколкото дали персоналът ще го одумва. Направи знак на Джес да се срещнат в края на бара. Тя заобиколи, като се усмихна на Стария Арчи, които й се хилеше като тийнейджър на прага на пубертета, и се срещна с Купър в края. Той опря длан на кръста й и я поведе през врата с надпис „Само за персонала“.

— Можем да поговорим в офиса ми.

Веднага щом влязоха в тясното и претъпкано помещение и вратата се затвори зад тях, Джес се отдръпна от допира му. Обърна се да го погледне и той не можа да се спре и да не отдели миг да й се полюбува. Беше облечена във вталено черно кожено яке, тъмнорозова тениска и черни тесни джинси. Също така отново беше обула онези секси до лудост ботуши на висок ток.

Красивите й черти бяха изопнати заради напрежението.

Купър мигом престана да анализира колко добре изглеждаше и тревожността му от по-рано се върна.

— Какво става, докторе?

— Ъъ… — тя се озърна. — Може ли да седнем?

— Разбира се — посочи стола зад нея, а той отиде и се настани зад бюрото си. — И така, какво става?

Джес се взря в него и той се напрегна заради състраданието, което разчете в очите й.

— Дойдох тук предимно на почивка, но съществува и друга причина да избера Хартуел.

С разпалено любопитство Купър кимна към нея да продължи.

— Както знаеш, аз работя в изправително и рехабилитационно заведение за жени в Уилмингтън — направи пауза, за да отвори чантата си и да извади четири малки пощенски плика. — Преди няколко седмици открих тези писма в една книга от библиотеката. Написани са от братовчедката на майка ти Сара Рандъл.

Шокът вцепени Купър на място.

— Не знаех, че тя е братовчедка на майка ти до снощи. Бейли ми каза за връзката.

Сара Рандъл. Боже. Той не я познаваше лично. Беше умряла, преди той да се роди, но майка му беше само с няколко години по-млада от Сара и знаеше, че двете са били близки. На Купър му ставаше ясно от задавения начин, по който говореше майка му всеки път, щом споменеше братовчедка си, че извършеното от нея престъпление, убийството на мъжа й, беше оказало огромно влияние върху нея. Беше я променило.

По тази причина не изпитваше особено позитивни чувства към тази жена.

При неговото мълчание Джес се наведе напред на стола си.

— Тези писма са за Джордж Бекуит. Ти, разбира се, си наясно с историята.

Всички в Хартуел бяха наясно.

— Не съм убедена, че е редно да ги четеш. Не беше редно и аз да го правя, но го направих. Сега чувствам, че единственото правилно нещо е да стигнат до Джордж. Но Бейли ме убеди, че ти имаш правото поне да научиш истината.

— И каква е тази истина?

— Че Сара е била изнудена от Рон Питърс да се омъжи за него. Имал е доказателства, че бащата на Джордж, сенаторът, е бил замесен в престъпна дейност. Заявил, че ако бъде разобличен, Джордж ще изгуби всичко. Сара е била просто едно наивно хлапе и най-безразсъдно се е поддала на Рон. То е бил ужасно жесток с нея. Вечерта, когато го е застреляла, е знаела, че в противен случай, той ще я убие. Било е самозащита. Тези писма… Търсела е прошка, Купър. От Джордж и вероятно от всички, които е обичала. Нуждаела се е от прошка и е умряла, преди да успее да ги изпрати и да получи онова, от което е имала толкова силна потребност.

Купър присви очи към Джес. В тона й се долавяше много страст заради някого, когото дори не познаваше — сякаш защитаваше братовчедката на собствената си майка.

— Никой не е знаел защо Сара се е омъжила за Рон. Сега вече знаем. Но на майка ми и на семейството на Сара им е било ясно, че в брака на Сара е имало нещо нередно. Подозирали са, че е тормозена и са се помъчили да й помогнат. Майка ми каза, че Сара била така променена след сватбата, че държала всички на разстояние. Това… — махна към писмата. — Чуй, майка ми беше добра жена. Би й простила, защото вече е предполагала, че Рон я е тормозел. Но е била оскърбена, задето Сара ги е отрязала така, че не се е обърнала към тях за помощ. Това я е променило. Не познавам Сара, но не мога да забравя каква ставаше майка ми, като заговореше за нея. Вярвам, че независимо колко тежки са били нещата, тя е можела да направи и друг избор. Майка ми и семейството й са били такъв. Сара е избрала грешния път.

Нещо повече от това, на Купър му беше познато какво е жена да бъде тъпкана от мъж по всички възможни начини и в нито един момент от онова, през което преминаваше майка му, не й беше хрумвало да поеме по пътя на Сара Рандъл.

Джесика се взираше в него с тези свои големи очи и той забеляза, че нещо в тях се промени. Не знаеше точно какво, защото не я познаваше достатъчно добре, но имаше усещането, че не е нещо добро.

Това стана повече от ясно, когато тя се изправи внезапно и натика писмата в чантата си.

— Добре — промълви с характерно тихия си глас. — Бейли просто… — повдигна рамене.

Купър долови, че тя може би се чувстваше глупаво, задето се беше обърнала към него, наруга сам себе си и се протегна да я хване за ръката и да отложи тръгването й.

— Все пак благодаря, че го сподели с мен. Оценявам го.

Когато тя вдигна очи към него, той се намръщи. Нещо в изражението й отсъстваше. Нещо, което беше там преди, сега беше изчезнало. Тя му се усмихна сковано.

— Трябва да вървя.

По дяволите.

Беше оплескал нещата. Явно се беше изразил прекалено рязко.

— Докторе, ти явно изпитваш състрадание към тази жена.

— Ти обаче не си съгласен с мен.

— Да, но състраданието не е нещо отблъскващо — ухили й се.

Флиртът му не помогна. Тя отново му се усмихна едва-едва.

— Наистина трябва да тръгвам.

Вбеси се задето го отблъсква, но беше решен да й докаже, че не е някакъв коравосърдечен мръсник и отново посегна към ръката й.

— Надявам се да си свободна във вторник вечер и да хапнем нещо заедно.

Джесика му се усмихна измъчено и се отдръпна от допира му. Докато отваряше вратата на офиса, отговори:

— Не мога. Имам други планове.

Преди да успее да каже нещо, за да промени решението й, лекарката си беше тръгнала.

А Купър беше озадачен до крайност.

Ако Джесика Хънтингтън не беше познавала Сара Рандъл, защо изпитваше такива силни чувства, та да му е бясна задето не… какво точно? Беше му ясно, че нищо в престъплението й не е изцяло бяло или черно, но все пак…

Вчера Джес проявяваше интерес към него. Беше убеден. И тя беше усетила същата свързаност, която завладяваше него.

Сега се отдръпваше заради някакви писма, написани от жена, която дори не познаваше.

За какво беше всичко това, по дяволите?