Саманта Йънг
Единственото истинско нещо (29)

29.
Купър

— Можеш да го направиш — прошепна той и я стисна през кръста.

Лежаха в леглото леко недоспали след най-хубавата нощ в живота му и Джесика тъкмо беше споделила как Матю й е дал номера на Териза.

Купър предложи тя да й позвъни, докато той е тук за подкрепа.

— Може би е прекалено рано — Джес се взираше в телефона. — Там е едва шест.

— Не мисля, че тя ще възрази.

Тя изпусна разтреперана въздишка и натисна бутона за набиране. Лешниковите й очи го стрелнаха разширени от страх. Той отново я стисна през кръста, като му се прищя да можеше да прогони някак страха й.

Но това можеше да свърши единствено жената на другия край на линията.

— Ало — изведнъж Джесика се напрегна. — Териза? — сграбчи ръката му и стисна с всички сили. — Джесика е — каквото и да беше онова, което й каза леля й, то накара очите на Джесика да се напълнят със сълзи.

Затаи дъх, притеснен дали не беше постъпил погрешно, като я окуражи да се свърже с леля си.

Но после Джес се усмихна, а по бузите й се стекоха сълзи.

— И аз се радвам да чуя гласа ти.

Купър се усмихна и успокоен отпусна глава на възглавницата, за да наблюдава как лицето на неговата жена сияе от радост и облекчение, докато разговаряше кротко с леля си.

* * *

Джоуи седеше в задната част на бара и гледаше анимационните филмчета, които Купър му беше пуснал на телевизора.

Никога не представляваше неудобство сестра му и племенникът му да наминат да го видят у дома или преди да е отворил бара, но на сутринта след най-хубавата нощ в живота му, на сутринта, след като беше седял с Джесика, докато тя провеждаше емоционален разговор с леля си, Купър наистина не беше в настроение за лекция от Кат.

А начинът, по който го гледаше, крещеше, че се задава лекция.

Тя хвърли поглед през рамо, за да се увери, че синът й е доволно ангажиран, преди да се обърне и да се начумери към Купър.

— Събрал си се с нея? — изсъска.

— Да — тонът му й даде да разбере, че не бива да спори.

Това само накара Кат да присвие очи.

— Каза ли ти какво е онова, което крие?

— Да.

В изражението й пролича изненада и то се посмекчи леко.

— Наистина ли?

Купър въздъхна и се наведе към нея.

— Наистина. И ми вярвай като казвам, че разбирам защо беше така изтерзана. Но сега всичко между нас е наред.

— Е, каква е тайната?

Обичаше сестра си, но понякога умееше да се държи като любопитна нахалница.

— Не е твоя работа.

— Ти си ми брат. Разбира се, че е моя шибана работа.

— Не бива да използваш думата шибана! — провикна се Джоуи с очи, все така приковани към екрана.

Това развесели Купър и той забеляза същото да наднича в очите на сестра му. Развеселеността й обаче се изпари и тя продължи да го изучава настоятелно.

— Радвам се, че Джесика е споделила какво се случва с нея… но е наясно, че не може да продължава с тези изпълнения, нали?

Единственото, което му попречи да изгуби търпение със сестра си заради липсата й на вяра в Джесика, беше фактът, че това се дължеше огромната й обич към него. И истината беше, че ако ролите им бяха разменени и някакъв тип се занасяше с Кат, той вероятно не би се проявил точно като опрощаващ.

— Не мисля, че би го направила, но това не означава, че по пътя няма да се явят неравности. Джес е преминала през ужасно много.

Състраданието накара Кат да омекне.

— Тя добре ли е?

— Ще бъде — обеща й.

— Наистина ми се ще да знаех какво й се е случило. Какви ли не ужасии минават през главата ми.

Припомни си казаното от Джес онази вечер.

— Не би могла да си представиш колко потресаваща е истината.

Кат потрепери.

— Боже, Купър — промърмори.

— Може би някой ден тя ще сподели историята си с теб, но си е нейна работа да го направи.

Сестра му въздъхна тежко, но кимна.

— Трудно е да си представи човек, че й се е случило нещо толкова ужасно. Крие го добре.

— Тя е корава. Джес е… изумителна.

Изведнъж Кат му се усмихна.

— Ти наистина я обичаш.

Той кимна. Нямаше смисъл да отрича.

— Никога не си говорил за Дейна по начина, по който говориш за Джес.

— С Дейна бяхме просто хлапета. Не ни беше ясно какво е любов — бъркахме секса с обич.

Тя сбърчи нос.

— Ясно.

Той се ухили.

— Край на разговора.

— Определено. Щом от устата на брат ми излезе думата „секс“, хваща ме временна глухота — Кат погледна към Джоуи. — Той ще се радва. Много харесва Джесика.

— Винаги се доверявай на инстинкта на децата.

— Или поне на инстинкта на моето дете.

Размениха си горди усмивки точно в мига, когато на вратата се почука, секунди преди тя да се отвори. Видът на Джесика извика поток от спомени от нощта им заедно. През цялата нощ не спираше да я докосва, както изглежда неспособен да й се насити.

Сега тя се появяваше в бара му с лице, сияещо не само заради секса им, но и заради разговора с Териза, а това го караше да се чувства крайно доволен от себе си. Отне му секунда да осъзнае, че тя не е сама.

Ама наистина не сама.

Купър се намръщи озадачено, като наблюдаваше в бара му да се изсипват Джес, Бейли, Айрис, Айра, Вон, Далия и Еймъри.

— Джес! — викна Джоуи и затича към нея през бара. Спря на сантиметри от нея, а Джесика му се усмихна и го прегърна през раменете.

— Как я караш, Джоуи? — попита го, а изражението й преливаше от нежност.

Джоуи погледна нагоре към нея и се намръщи.

— Къде беше?

Тя го изгледа извинително.

— Имах да се погрижа за някои неща, но ето ме обратно тук.

Племенникът му се ухили.

— Вуйчо Купър каза ли ти, че купи кученце?

О, по дяволите.

Да.

Това беше пропуснал да й го съобщи.

Очите на Джес се насочиха към него и тя имаше вид, все едно едва се сдържа да не се разсмее.

— Стига бе.

Купър й се усмихна.

— Староанглийска овчарка. Котилото е само на дни. Мога да взема кученцето след пет седмици.

— Староанглийска овчарка ли? Те са доста едрички, нали?

— Няма да си взема кученце, което се побира в чаена чаша — всеки път щом си представеше, че си взема куче, то беше голямо като Честър, санбернара на майка му. Докато растеше, обожаваше това куче.

Тя поклати глава с усмивка.

— Голямо да бъде.

— Ъъ… Може ли да се захващаме с това? — подкани Тримейн с нетърпелив вид и върна на Купър първоначалното му объркване.

— Какво правите тук?

Тримейн посочи към Джесика.

— Както изглежда, твоята добра лекарка има план как да спре Девлин.

Тя не беше казала нито дума за плана си предишната вечер. Макар че, ако трябваше да е честен, предишната вечер не бяха говорили кой знае колко.

Джес хвърли поглед надолу към Джоуи, а после към Кат.

Кат повдигна рамене заради незададения въпрос.

— Стига никой да не възнамерява да ругае или да планира убийство, с него няма проблем. Джоуи няма да обели и дума за случилото се тук, нали, хлапе?

Джоуи показа с жест как закопчава устата си с цип.

Кат направи жест, казващ „Виждате ли?“

Удовлетворена, Джес се обърна към присъстващите.

— Благодарение на факта, че двете с Бейли им съобщихме, всички са наясно с предполагаемите намерения на Девлин да възпрепятства подновяването на лиценза за алкохол на „Купърс“.

Те всички закимаха, но Купър се напрегна. Не беше имал желание това да се явява проблем на останалите. Целият смисъл беше да остави Тримейн да се занимава със ситуацията, та никой друг да не се тревожи колко далече беше готов да стигне Девлин, за да се сдобие с имот на дъсчената алея.

Изгледа Тримейн по начин, който му даваше да го разбере, но мръсникът се подсмихна и насочи внимание обратно към Джес.

— Не знаем кого е подкупил Девлин в отдел „Лицензи“. И не се налага. Всичко, което трябва да сторим, е самите ние да си послужим с изнудване — погледна успокоително Купър, преди да се обърне отново към съседите. — Предлагам всички да подпишете петиция, в която да заявите, че ще затворите врати, ако лицензът за алкохол на „Купърс“, „Антониос“ или хотелите не бъде подновен. Ще представим петицията в отдел „Лицензи“ и ще им заявим, че сме чули как някой от тях е бил подкупен. Окаже ли се истина, всички врати на дъсчената еспланада ще бъдат затворени.

Тримейн се начумери към нея.

— Наистина ли според теб ще повярват, че бизнес, който разчита за оцеляването си на туристите, ще затвори врати по време на сезона?

— Да — тя му се усмихна дяволито. — Защото собствениците на тези места са приятели с Вон Тримейн, а той е склонен да подпомага приходите им, докато е разглеждана петицията.

Купър едва не се задави заради ужасеното изражение на лицето на Тримейн.

— Шегуваш ли се, мамка му.

Джес запуши ушите на Джоуи.

— Хей, присъства дете.

Той вдигна ръка.

— Извинете. Но все пак — изгледа убийствено Джес. — Шегуваш ли се?

— Това е просто блъфиране, Вон. Всеки е наясно, че имаш пари. Би могъл да поддържаш няколко семейства за доста дълго време.

— Никой с глава на раменете не би повярвал подобно нещо.

— Той е прав — Бейли се взря отвратено в него. — Той е себичен и коравосърдечен мръсник. Не мога да повярвам как си решила сериозно, че би помогнал на Купър, Джес.

Като погледна към Бейли, в очите на Тримейн се прокрадна леденина, каквато Купър не беше забелязвал никога преди. Тонът му беше също така студен, когато заяви:

— Няма да ме провокираш да се хвана на това, госпожице Хартуел.

На Купър му стигаше толкова.

— Чуйте — подхвана като обхождаше бара с очи. — Оценявам, че Джес е организирала всичко това, и че вие дойдохте да я изслушате, но с Тримейн вече сме се заели.

Веждите на Бейли се качиха до линията на косата й.

— Той ти помага?

— Мога да бъда отзивчив, стига да го искам — уведоми я Вон.

— Никога не съм виждала тази твоя страна.

— Помагам само на хора, които харесвам.

Това беше директен удар. Първият, който Купър беше виждал да насочва към Бейли. Явно му беше дошло до гуша от нейните обиди.

Бейли се постара да прикрие потрепването, но то си беше там.

Тримейн го забеляза и Купър видя как на челюстта му заигра мускул, а после отклони рязко поглед от нея.

Ха.

Може би Джес имаше право за тези двамата.

Не че Купър имаше време да разсъждава над тази предстояща катастрофа.

— Както вече казах, оценявам, че всички вие сте тук, но ние ще се погрижим.

Джес се начумери.

— Имате ли план?

— Още не.

— Е, аз имам.

— Аз ще подпиша петицията — обади се Далия. — На Девлин няма да му се размине, щом се опитва да ни шантажира. Ако се изправим заедно, ще има по-малки шансове да отнеме имота на един от нас.

— И ние ще подпишем — включи се Айрис.

— Така ли? — Айра се намръщи към нея, разчете изражението на лицето й, а после се обърна към останалите присъстващи. — Ще подпишем.

— Също и аз — промълви Еймъри и изненада всички в помещението. Изчерви се, когато всички погледнаха към нея. — Аз имам… Хм… Ако господин Тримейн… — изчерви се дори повече, щом Тримейн съсредоточи вниманието си върху нея. — Ако господин Тримейн не е съгласен да бъде използван като част от финансовия блъф… Аз… Хм…

Господи, въздъхна Купър. Беше непоносимо да гледа как се измъчва Еймъри. Изпита облекчение, когато Джес пусна Джоуи и приближи към приятелката си, за да опре подкрепящо ръка на рамото й.

Това явно даде сили на Еймъри.

— Наследих фирмата на баба ми. Струва доста и като компания е… ами… печалбите й са обществено достояние — Еймъри погледна към Джесика и топлите й чувства към тази жена не можеха да останат скрити. — Можеш да кажеш, че аз ще бъда благотворител за онези, които ще изгубят приходи, ако затворят.

Той виждаше, че Джесика е също така изненадана от тази информация като всички останали. Понеже Еймъри не беше отраснала в Хартуел, всъщност никой не беше запознат с предисторията й. Заможната баба беше новина за всички им.

— Това е толкова щедро от твоя страна, Еймъри — отбеляза Далия и стисна рамото й.

Еймъри се изчерви, но все пак се усмихна на Далия.

— И аз ще подпиша — Бейли хвърли на Тримейн поглед, който би накарал Купър да пропълзи зад бара си, ако беше предназначен за него. — В крайна сметка се оказва, че не се нуждаем от теб.

Тримейн прехвърли поглед от Бейли върху Еймъри.

— Беше по-разумно, като пазехте за себе си информацията за богатството си, госпожице Сондърс — пренебрегна изчервяването й и се обърна обратно към Купър. — Ще използваме мен за блъфа. И никой извън това помещение няма да узнава за наследството на госпожица Сондърс — фиксира взор върху Кат.

Тя изпухтя.

— Защо гледаш мен?

— Синът ти.

— Джоуи няма да каже нищо.

— Няма да кажа нищо — припя Джоуи.

— Нещо не схващам — Бейли го изгледа подозрително и очите й се прехвърлиха между него и Еймъри няколко пъти. — Защо?

Той направи измъчена физиономия.

— Идвам от свят на големи състояния, госпожице Хартуел. Когато необвързана жена разполага с голямо богатство, налитат я какви ли не отрепки. А ако въпросната жена е красива като госпожица Сондърс, ще дотичат още повече отрепки, които да се опитат да се докопат до нея и парите й.

Еймъри стана по-червена, отколкото Купър изобщо някога я беше виждал.

— Защо пък ще те е грижа? — тросна се Бейли.

— Теб защо те е грижа, че мен ме е грижа?

— Не ме е грижа.

— О, на мен определено ми изглежда така.

— Достатъчно! — сряза ги Джесика. — Добре. Вон е прав — стисна ръката на Еймъри. — Ужасно мило е, че ни се довери, Еймъри, но никой друг не бива да научава за това.

— Чувствам се малко глупаво — чу я да промънква Купър.

— Недей — спря я Джесика. — На нас можеш да вярваш.

— Бих заключила, че Девлин вече е наясно с това — вметна Айрис и изгледа угрижено Еймъри. — По тази причина не я закача. Знае, че тя разполага с финансовите възможности да се защити срещу него.

На Купър се стори, че зърна върху лицето на Еймъри намек за тревога.

— Мислиш, че ме е проверявал?

— Да — произнесе мрачно Джесика. — Говоря от личен опит. Според мен е проверявал всички, които присъстват тук.

— Мръсно копеле — изпухтя Бейли и после погледна извинително към Кат.

— Решено ли е всичко? — поинтересува се Айрис и плесна с ръце. Ние подписваме проклетата петиция, Вон изпълнява своя блъф, никой не обелва и дума за парите от бабата на Еймъри.

— Звучи толкова… — Далия се усмихна заради изчерпателната формулировка.

— Не се налага да го правите — реши Купър, че си струва да бъде повторено.

Айрис поклати глава към него.

— Няма да ни разубедиш. Правим го за теб, синко. Но също така го правим заради всички нас. Иън Девлин малтретира целия град. Срещу такива като него трябва да се изправиш или те ще продължат да идват и да ти крадат парите за обяд.

И понеже Купър приемаше, че тя е права, предаде се.

Джес извади петицията, която беше написала, и всички я подписаха. След като обеща да ги държи в течение, те всички се върнаха обратно към своите дела; Бейли изхвърча първа навън, Еймъри се препъна и изчерви, когато Тримейн задържа вратата за нея, а Далия се смееше, на каквото и да беше онова, което й разказваха Айрис и Айра.

След като вече си бяха тръгнали, Джес приближи към него, а Кат беше прегърнала Джоуи и шепнеше нещо в ухото му, вероятно му поръчваше да си мълчи за наученото.

— Ядосан ли си? — попита Джес и плъзна ръце около кръста му.

Той погали с длани голите й ръце и поклати глава.

— Не, това е единственият план, с който разполагаме. Да се надяваме, че ще проработи.

— Мисля, че ще проработи. Туризмът в този град зависи от дъсчената еспланада. Няма начин да поемат риска всички да затворите врати. Медиите нямат да пропуснат да се възползват и историята за подкупността в общината ще се раздуха добре.

— Находчиво — той кимна и се наведе да залепи нежна целувка на устните й. — Благодаря ти.

Тя се ухили и заподскача в ръцете му по лекомислен начин, който го накара да се изсмее.

— Джесика — обади се Кат.

Лекарката се обърна към сестра му и той усети как се напрегна под допира му.

— Благодаря, че се грижиш за брат ми. Радвам се, че оставаш.

Джесика мигом се отпусна.

— Благодаря. Аз също се радвам. Макар че… — отправи му бърза усмивка през рамо. — Ще ми е нужно повече място за гардероба ми. Втората ти спалня може би?

— Я почакай — Кат се взря изумено в тях. — Нанесли сте се заедно?

Купър притисна Джес по-плътно към себе си и изгледа сестра си по начин, казващ „не се бъркай“.

— Не виждахме причини да чакаме.

— Разбира се, че не — Кат поклати невярващо глава. — При вас нищо не се случва бавно, така че не знам защо се изненадвам.

— Бясна ли си? — поинтересува се Джес.

— Кого го е грижа дали е бясна? — изсумтя Купър.

Джес се намръщи.

— Мен.

Това й спечели широка усмивка от страна на Кат.

— Напоследък да съм споменавала, че те харесвам?

— Аз също! — нададе вик Джоуи. — Леля ли ще ми бъдеш?

Сега беше ред на Джес да се изчерви леко.

— Не на секундата.

Купър обви ръце около раменете й и прилепи гърба й към гърдите си.

— Някой ден, Джоуи. И ти ще ми бъдеш кум.

Джоуи се усмихна.

— Наистина ли?

— Разбира се. Кой друг?

Племенникът му наведе глава на една страна.

— Ще се наложи ли да обличам някой от онези глупави пингвински костюми?

Купър стрелна Кат с поглед. Тя повдигна рамене.

— Какво? Наистина са глупави пингвински костюми.

— Най-вероятно — отговори Купър на Джоуи.

— Ох. Добре. Предполагам, че ще го преживея.

Очите на Кат проблеснаха развеселено, докато изучаваше застиналата напълно неподвижно Джесика.

— Може би е добра идея да спреш да стряскаш момичето си с приказки за сватби.

Той намигна на сестра си и целуна Джес по шията.

— Добре. Без повече приказки за сватби. Поне за известно време.

Шеговитият му тон накара Джес да се поотпусне и поклати глави.

— Добре, че съм малко чалната, защото вие всички — протегна ръка към бара — сте много чалнати.

— Какъв живот е това, без да си малко чалнат? — Кат стисна ръката на Джоуи и пое към вратата.

— Скучен — произнесоха тримата в един глас.

Купър изсумтя развеселено към сестра си и тя избухна в смях, а племенникът му погледна нагоре към майка си, щастлив, че тя е щастлива, защото беше добро хлапе и я обичаше искрено.

И именно тогава го осени мисълта.

Липсващото парченце от пъзела… Беше го открил.

Защото в същия този момент, застанал насред бара, най-накрая се почувства, сякаш притежаваше всичко, което някога беше искал.