Саманта Йънг
Единственото истинско нещо (19)

19.
Купър

Джес се засмя на нещо, казано от Далия, и Купър се загледа в двете жени напълно запленен. Тя се смееше с цялото си тяло. Излъчваше неподправена радост.

Това правеше стърченето му насред Мейн стрийт, както беше натоварен с пазарски торби и заобиколен от несметен брой туристи, далеч по-лесно за понасяне.

Бяха изтекли две седмици и двамата с Джес прекарваха всеки свободен момент заедно. Подходи също както докато беше женен за Дейна и отстъпи на Джейс и Райли повече управленчески отговорности, та да има свободно време, което да прекарва с Джес. Беше денят на Фестивала на музиката в Хартуел и Мейн стрийт беше осеяна със сергии — хората продаваха сувенири, свързани с музика, храна и произведения на изкуството и занаятите, докато група след група излизаше на естрадата.

Кат и Джоуи бяха заедно с Джес пред бижутерската сергия на Далия, като Джоуи стоеше между сестра му и лекарката и държеше ръцете и на двете. Купър дори не можеше да опише с думи колко много значеше за него това, че Джоуи хареса Джес така бързо. А също така значеше много за него, че Кат поне прави опити въпреки резервите й по отношение на добрата лекарка.

Не че Джес продължаваше да работи като лекар.

И това все още не му се струваше правилно.

През последните две седмици тя работеше в близко сътрудничество с Бейли в хотела, но Купър усещаше, че се измъчва. Джес обожаваше хотела, но той не вярваше, че това е призванието й в живота. Просто я чакаше да се събуди и да го проумее.

Колкото до новата й шефка, Бейли обожаваше Фестивала на музиката, но даде свободен ден на Джес, та да може да му се наслади заедно с Купър и семейството му.

И можеше да се каже, че Джес му се наслаждаваше с пълна сила.

Тук се връщаше към живот. В неговия град. Заедно с него и неговите хора.

Почувства прилив на чувство за собственост.

Кат се отдели от Джоуи и Джес и тръгна към него с усмивка на лицето.

— Реших да дойда и да те освободя от тези — взе си пазарските торбички и му остави само тези на Джес.

Двамата наблюдаваха смълчано за миг и той хвърли кос поглед към сестра си. На лицето й се появи кротка усмивка, когато Джес прегърна силно смеещия се Джоуи.

Той се ухили.

После тя го стрелна с поглед и, като забеляза изражението на лицето му, попита:

— Какво?

Той повдигна рамене.

Тя се обърна към него с раздразнен вид.

— Какво?

Ухили й се по начин, който казваше „Знаеш какво“.

Кат изпухтя и завъртя очи, но той забеляза, че в ъгълчетата на устата й надничаше усмивка.

— Добре, добре. Харесвам я.

— Знам, че я харесваш.

— Все така предпазлива съм обаче — предупреди го. — Нямам желание ти и Джоуи да се привържете към някоя, дето ще си събере багажа и ще си замине.

Той почувства силна обич и обви ръка около шията на Кат, за да я притегли по-близо. Целуна я по слепоочието.

— Добре, мамо.

Тя го избута шеговито, като през цялото време пухтеше.

— Както и да е. Да знаеш, че Ейдън ти е доста бясна. Както става ясно, казал си й, че не, нямаш желание да се срещаш с нея, защото по начало не проявяваш интерес за връзка с когото и да било. Беше изненадана да научи за Джесика.

— Джесика се яви като гръм от ясно небе — потърси очите й. — Ейдън не е наистина бясна, нали?

— Не — повдигна рамене. — Познаваш Ейдън. И преди ти казах, че си последен в списъка й…

Но Купър не чу остатъка от онова, което имаше да каже тя, защото почувства странно усещане в тила си. Обърна се да провери кой се взира в него.

През тълпата от туристи и местни, погледът му се сключи с този на Дейна. Стоеше редом със сестра си. Наблюдаваше го.

По дяволите.

Обърна се рязко, а цялото му тяло се напрегна. Не беше виждал бившата си жена, нито беше чувал нещо за нея след вечерта, когато я изхвърли от бара. Купър реши, че това е знак. Тя най-сетне бе приела края на отношенията им.

А сега тя го наблюдаваше с тези нейни проклети очи на малко кученце.

— Мамка му.

— Боже Господи — тросна се Кат, отправила гневен поглед над рамото му. — Пак ли ти досажда? Защото ако е така, ще я фрасна.

Купър изръмжа с ясното съзнание, че това е само наполовина шега от страна на сестра му.

— Не можеш да допуснеш да бъдеш арестувана. Имаш отговорности — посочи към Джоуи, който сега стоеше пред съседната сергия на тази на Далия и се смееше истерично на Джесика, която беше нахлупила дълга къдрава перука и вдигна ръце над главата си също като дяволски рога.

— Боже, наистина е щуричка. — Кат се подсмихна.

Той се ухили, а гневът му по адрес на Дейна беше силно засенчен от нежността, която изпита към Джесика.

— Да, и е изцяло моя.

— Пфу. Откога се превърна в такъв романтик? — тя го побутна леко и се престори на погнусена.

Той повдигна рамене.

— Нямам скрупули да призная, че харесвам жената, с която деля леглото си.

— Без приказки за легла — този път го перна здраво.

— Какво? Да не си на пет? — той се засмя, защото колкото и силно да го беше ударила, не успя да го помести.

Тя изпухтя и скръсти ръце пред гърдите си, като отново наблюдаваше настойчиво Джес и Джоуи.

— Наистина я бива с него. Знае ли?

— Какво да знае?

— Останалата част от историята. Вашата с Дейна.

— Не.

— Ха. Изненаданата съм, че тази шайка тук е успяла да си задържи устите затворени на тази тема.

— Понякога знаят, че е дошъл момент да са дискретни.

— Явно е така.

И двамата прихнаха, когато собственичката на сергията си поиска перуката обратно от Джес, като вероятно настояваше да я плати, ако държеше да я носи. Кат бързо се отрезви и насочи внимание обратно към Купър.

— Възнамеряваш ли да й кажеш?

— Убеден съм, че ще се стигне до това — не виждаше смисъл да вади на показ всичките си проблеми с Дейна. Още не. Не и докато не дойдеше време за този разговор.

Джес и Джоуи вървяха обратно към тях, като им се налагаше да си проправят път през малката тълпа, струпала се пред сергията на Далия. Джес, която беше прекалено ангажирана да дрънка с Джоуи, беше блъсната от мъж, който също не гледаше къде върви.

Мъжът я хвана за ръцете, за да я задържи на място и щом започнаха да се извиняват един на друг, кръвта на Купър мигом кипна.

Джак Девлин.

И се беше усмихнал на Джесика.

Купър се насочи към тях, преди да е успял да се спре, като пренебрегна Кат, която настоятелно викаше името му. В мига, щом ги достигна, се тикна между тях и внимателно избута Джес и Джоуи зад гърба си.

— Купър! — произнесе Джес, едновременно изненадана и ядосана.

Не обърна внимание на раздразнението й и се втренчи в Джак.

Дори не си го помисляй.

Нещо проблесна в очите на Джак. Ако пред него стоеше някогашният Джак, Купър би се досетил, че въпросното „нещо“ е разкаяние. Но този Джак не го познаваше. Този Джак вдигна ръце и отстъпи назад.

— Просто й се извинявах, задето се блъснах в нея.

Купър успяваше да удържи желанието да го фрасне, без да е в състояние да заговори, защото се боеше, че може да каже повече, отколкото изискваше настоящата ситуация.

Джак устреми поглед над рамото на Купър.

— Чух, че си продължил напред. Радвам се за теб.

Задавен от ярост, Купър запази мълчание.

Старият му приятел кимна сковано и се отдалечи.

— Какво беше това, по дяволите?

Остана загледан след Джак и се почуди дали някога отново щеше да открие логиката в поведението на този конкретен представител на семейство Девлин, а в следващия момент погледът му падна върху Дейна.

Беше прекалено заета да гледа Джак, за да забележи, че Купър гледа нея.

— Какво беше това? — изведнъж пред него изникна начумереното лице на Джесика.

Погледна настрани и забеляза, че Кат държи Джоуи за ръка. Сестра му беше видимо угрижена.

— Добре съм — увери я.

— Купър?

Джесика пристъпи към него и докосна гърдите му, за да получи вниманието му. Той обви пръсти около китката й и доближа дланта й към устните си, за да целуне кокалчетата й.

— Не беше нищо.

— Това е Джак Девлин — намеси се Кат.

Устата на Джес оформи буквата „о“ и в очите й пролича съчувствие, което му беше непосилно да понесе.

— Купър — прошепна.

Той се дръпна, защото не желаеше съчувствие от никого. В този момент съжали, задето призна пред нея колко много го беше заболяло от загубата на Джак. Подаде на Джес пазарските й торбички и насочи внимание към Джоуи, за да се разсее.

— Какво ще кажеш за сладолед от „Антониос“?

— Да!

Метна Джоуи на гърба си и той обви ръце около шията на Купър.

Докато вървяха през тълпата, а племенникът му бъбреше в ухото му и му помагаше да забрави изпитаната ярост от това да види Джак да говори с Джесика, започна да го изпълва облекчение.