Саманта Йънг
Единственото истинско нещо (16)

16.
Купър

Звукът от бибипкането на телефона върху нощното му шкафче събуди Купър от дълбок сън. Тъкмо се канеше да протегне ръка към него, когато долови топлината от тялото й и мириса на парфюма й.

Джесика.

Отвори очи и видя, че меката й руса коса е разпиляна по възглавницата до него и няколко кичура гъделичкаха носа и брадичката му. Не виждаше лицето й, но раменете й бяха голи, чаршафът върху леглото му покриваше двама им само до кръста.

Едната му ръка беше протегната покрай възглавницата над главата й, а другата беше обвила кръста й. Левият му крак се беше вмъкнал между нейните, а членът му беше притиснат към заобленото й дупе.

Преди никога не беше преспивал с жена по този начин.

Дори с Дейна.

Дейна не си падаше по гушкането — твърдеше, че й ставало топло и неудобно.

Това никога не го беше смущавало.

Но беше така, защото досега не беше имал представа какво пропуска.

Купър зарови нос в шията на Джесика и сподави изръмжаване, когато в члена му нахлу кръв. Предишната вечер чука тази невероятна жена в кръчмата, доведе я у дома, където се люби с нея в леглото си. Сексът беше върховен, но извика у нея някаква уязвимост и на Купър не му допадаше колко несигурна изглеждаше по отношение на него. В началото лекарката беше сексуално самоуверена и това му харесваше. Не желаеше да й отнема самоувереността. Искаше тя да се чувства освободена пред него, не несигурна за намеренията му, и той имаше усещането, че Бейли й е надула главата със слухове за поведението му през изтеклите осемнайсет месеца.

Държеше тя да знае, че за него не е случайна бройка, която иска просто да чука.

Така че когато дойдоха в апартамента му, отдели време да опознае всеки сантиметър от великолепното й заоблено тяло… да се люби с нея.

Надяваше се сега вече да е по-сигурна в него.

Защото той не искаше никога да напуска това легло, ако тя беше в него.

Чу тихо изпъшкване, когато Джесика се събуди и почувства ерекцията му, наместена в цепката на дупето й.

— Започвам да се пристрастявам към теб, докторе — промърмори в ухото й.

Джесика обърна лице към него, а той пое в дланта си налятата й гърда и погали с палец щръкналото заради допира зърно. Тя го дари със сънлива секси усмивка и прехвърли крак върху него, а членът му се притисна по-плътно към нея.

— Добро утро — промърмори тя, плъзна ръка по рамото му и се сгуши в него за нежна целувка.

— Не помня кога за последно съм се будил за нещо толкова сладко — отбеляза той, като галеше тялото й и движеше таз срещу нея.

Тя отново изстена тихо и изви леко шия, а плътните й устни се разтвориха.

Секси до лудост.

Той плъзна ръка по мекия й корем и надолу между бедрата й. Палецът му потъна навътре, отърка клитора й и тя издаде стон. Поигра си с нея, докато тя не задвижи таз в молба за нещо повече и тогава той използва два пръста, като изръмжа заради това колко влажна беше.

— Джесика — не знаеше как да обясни колко много му харесваше да бъде с нея по този начин, без да прозвучи като поболял се от любов ученик.

Тя заби пръсти в гърба му, а дишането й се ускори.

Беше готова.

Купър искаше да бъде в нея без нищо помежду им.

— На хапчета ли си, докторе? — попита, а пръстите му се задвижиха по-бързо и я тласнаха към оргазъм.

— А — изпъшка тя и заби пръсти още по-дълбоко в гърба му. — Купър…

— Докторе? Хапчета?

— Да, да — поклати глава. — Но… Не съм… Не съм се проверявала. Презерватив.

Мамка му.

Налагаше се да подходят разумно.

— И двамата ще се проверим възможно най-бързо, докторе. Не искам нищо между нас. Само ние двамата.

Мускулите във вътрешността й се напрегнаха около пръстите му и той се наслади на гледката, когато тя свърши. Без тъпанарско позиране, без фалш, без свян. Джес беше напълно освободена. И това беше най-сексапилното нещо, което беше виждал в живота си.

Тя изплака със затворени очи и пламтящи бузи; остави се да бъде погълната от усещането, изви гръб и изпъчи приканващо красивите си гърди.

Купър прие каквото му се предлагаше.

Обгърна гърдите й с длани, галеше и опознаваше меките прелестни сфери, а после пое в устните едното тъмно зърно и го засмука.

— О, боже! — отново изплака Джес и задвижи таз срещу неговия, а той засмукваше и ближеше зърната й, първо едното, а после и другото.

— Имаш толкова прелестен вкус, мамка му — изръмжа той и се отдръпна малко, колкото да я побутне нежно да легне на гръб.

Взе презерватив от чекмеджето на нощното си шкафче и разкъса опаковката.

— Нека аз — Джесика се надигна до седнало положение и посегна към презерватива.

Той дръпна чаршафа, за да открие пениса си и той се вирна заради начина, по който тя облиза устни, все едно искаше да го изяде.

— Не мога да чакам още дълго, Джесика — предупреди я, а гласът му беше станал гърлен от копнеж.

Тя престана да му отправя влюбени погледи и се зае да наниже презерватива на втвърдения му член.

Блаженство.

Шибано блаженство.

Тя увеличи блаженството допълнително, като го пое между пръстите и палеца си и направи рязък тласък.

— Господи, Джес — стисна я за китката и я бутна върху леглото с тялото си. — Друг път — целуна я страстно. — Със сигурност.

Тя обви ръце около гърба му, надигна таз и го дари с усмивка, излъчваща копнеж и очакване.

— Нямам търпение да те вкуся.

Той потрепери при мисълта, стисна я за хълбоците и се намести в готовност.

— Каквото повикало, такова се обадило, докторе. Ти ме засмучи и аз ти обещавам, че ще те доведа до оргазъм, какъвто не си изживявала, само като използвам езика си.

В очите й припламна желание и тя издаде тих жален звук, който почти го уби.

— Май току-що свърших.

— Този път не без мен — той влезе в нея и вътрешността й се стегна около него, гореща, влажна, сладостна.

Шибано блаженство.

* * *

— Връщам се веднага — лекарката залепи целувка на устните му, преди да се втурне в банята с рокля, свита на топка в ръцете й.

Сигурно беше редно да й върне гащичките.

Купър се ухили при мисълта, че ще й се наложи да го моли за тях и се обърна да вземе телефона си. Тъкмо си припомни, че беше бипнал малко преди двамата с Джесика да се отдадат на сутрешните си занимания.

Беше щастлив и не можеше да си спомни последния път, когато се беше чувствал така жив.

Разбира се, че си беше имал своите моменти на удоволствие — обикновено, когато прекарваше време с Джоуи — но удовлетвореността не беше същото нещо като чисто и неподправено щастие.

Лекарката го правеше щастлив.

Плъзна пръст по екрана и внезапно усмивката му беше изтрита от лицето.

Налага се да поговорим. Дейна хх

Купър изруга и изтри съобщението. Беше блокирал номера й в телефона си, което значеше, че си е набавила нов номер или използваше нечий телефон да се свърже с него.

Дявол го взел. След последния път беше решил, че се е отказала да го тормози, но явно някой й беше казал за Джесика.

По дяволите.

— Хей, добре ли си?

Вдигна поглед от телефона си. Джесика се беше облегнала на касата на вратата без грим, с изпомачкана рокля и коса, разчорлена лично от него, и все пак беше най-красивото създание, което беше виждал.

Нямаше начин Дейна да му отнеме този щастлив момент.

— Всичко е отлично, докторе — отметна чаршафа. — Нека си взема бърз душ и ще те откарам обратно в хотела — застанала на вратата тя се явяваше като прекалено голямо изкушение за него. Вместо да я отмине, притисна се към нея и си открадна сладка целувка. На Купър му харесваше много как се разтапяше срещу него още при първото докосване. — Сигурна ли си, че не искаш да си вземеш душ с мен?

Тя прехапа долната си устна и поклати глава с неохота, докато ръцете й обхождаха гърдите му.

— Не бива.

— Защо да не бива, ако го искаш?

— Ако вляза с теб под душа, ще закъснеем.

Това звучеше прекалено хубаво, та да го отмине просто така.

Купър стисна ръба на роклята й и я прехвърли през главата й. Джесика вдигна ръце, за да му помогне да я освободи от тъканта. Той хвърли роклята по посока на леглото и после я пое в обятията си.

Джесика се засмя изненадано и обви ръце около шията му.

От големите й лешникови очи струеше неподправена радост, когато той я понесе обратно в банята и внимателно я пусна да стъпи под душа.

Когато застана до нея, избута я встрани от струята, защото в началото потече ледена вода, и я намести до стената, а тя каза:

— Най-хубавата ми сутрин, Купър.

Тези няколко простички думи изпълниха гърдите му с изгаряща болка.

— Да — промърмори срещу устните й. — Няма да споря с теб.

* * *

Имаше само няколко случая, когато Купър беше закъснявал да отвори бара, но във всеки от тях можеше да разчита на Джейс да отвори вместо него. Джейс работеше в кръчмата като барман през последните пет години и имаше ключ от нея.

Разбира се, след като Купър остави Джесика в хотела и после паркира зад бара, колите на Джейс и Кросби вече бяха там.

Наистина беше закъснял.

Но пък, мамка му, струваше си.

Ухили се широко и заобиколи отпред, вместо да използва задната врата и да мине през кухнята. Когато Кросби се подготвяше за деня, обичаше да има покой и тишина. Всъщност Кросби обичаше покой и тишина като цяло. Най-малко любимият му период от годината беше настоящият натоварен сезон, защото Купър винаги наемаше друг готвач, който да му помага.

Усмивката на лицето на Купър мигом угасна, щом влезе в бара. Дейна седеше на бар стол, усмихваше се и разговаряше с Джейс. Двамата вдигнаха погледи, когато той влезе, и очите на Дейна светнаха при вида му, също както в началото, когато започнаха да се срещат.

Джейс беше достатъчно разумен да изглежда разтревожен.

— В задното помещение. Веднага — нареди му Купър, като напълно игнорира Дейна.

Барманът му го последва неохотно в офиса.

— Чуй ме, Купър, преди да кажеш нещо, наясно си, че бях супер гневен заради онова, което ти погоди Дейна, но я заварих да плаче отвън. Имаше вид сякаш наистина разбира, че е оплескала здраво нещата.

— Боже Господи, Джейс — Купър му отправи ядосан поглед заради тъпата му наивност. — Тази жена е най-манипулативният човек, когото съм познавал някога. Искаш ли да знаеш защо е тук в действителност?

Джейс скръсти ръце пред гърдите си, като явно изпитваше неудобство.

— Тук е, защото до ушите й е достигнало, че се срещам с Джесика. Наясно е, че съм продължил напред и не е доволна, че съм я преварил.

— По дяволите — промърмори Джейс и прекара ръка през косата си смутено.

Купър приближи до него и стисна здраво рамото му.

— Този път ще ти простя, задето си я пуснал в бара ми, защото си млад, а когато бях на твоята възраст, и аз бях достатъчно глупав да позволявам на пениса ми да мисли вместо мен. Предупреждение, Джейс, Дейна е красива и умее да бъде сладка… но като те закачи, доста бързо нещата се скапват.

— Купър, съжалявам, човече.

— Чакай тук, докато се отърва от нея — въздъхна, понеже никак не изгаряше от желание да се заеме с тази задача и беше особено бесен, задето тя съсипваше най-хубавата му сутрин от дълго време.

— Купър — произнесе задъхано тя, щом той се върна обратно в бара. Изправи се и той огледа облеклото й силно ядосан.

Беше с прилепнала лятна бяла рокля, която контрастираше с равния й тен. Беше я комбинирала със сандали на платформа с бели каишки, обгръщащи тънките й глезени. Първия път, когато влезе в кухнята, облечена по този начин, той беше така завладян от красотата й, че се люби се нея още на мига и я накара да му обещае в бъдеще да облича тази рокля само за него.

Но това беше назад във времето, когато той си въобразяваше, че страстта помежду им стига.

Сега видът й го остави леден. Все едно пред него стоеше красива кукла и нищо повече.

Пренебрегна преднамерената й манипулация с роклята.

— Трябва да си вървиш. Незабавно.

Дейна забърза към него и спря малко преди да го докосне, но със суровото си изражение той я предупреди дори да не си го помисля.

— Чуй… Спрях да идвам, защото разбирах, че се нуждаеш от повече време… но не мога да чакам повече. Купър, трябва да разбереш колко искрено съжалявам за онова, което сторих. Чувствах се откъсната от теб и вместо да подходя зряло, аз проявих глупост и извърших нещо, което дори не мога да повярвам, че можах да сторя — погледна го умоляващо. — Моля те, прости ми. Моля те. Толкова много ми липсваш.

Купър не беше убеден, че не й вярваше. За частта, че й липсва. Все пак той винаги се беше грижил за нея. На Дейна не й се налагаше да се тревожи да съзрява и да поема отговорностите на възрастен, когато той беше около нея. Сега почти изпита съжаление към нея. Тя беше от жените, които имаха нужда от пълни грижи. И в момента беше така ангажирана да се вълнува от идеята как някой й отнема онова, което смяташе за свое, та да не може да види по-далече от носа си и да осъзнае как там навън беше пълно с глупави мъже, които биха се погрижили за нея.

— Мислех, че приключихме с това, Дейна — процеди той. — И преди ти казах, че за мен всичко е свършено. Налага се да го приемеш.

— Не е свършено. Ние не сме свършени.

Той зърна прокрадващия се гняв, който тя се мъчеше да прикрие и това беше последната капка за него.

— Единствената причина, по която отново си тук и ме притесняваш, е, защото си чула из града нещо, което не ти се нрави.

— За твоята лекарка — тя мигом му се нахвърли, точно както очакваше той. — Не е точно твоят тип, Купър — изсумтя.

— Въобразяваш си, че ти си моят тип ли, Дейна?

— Защото съм. Не се чувствам застрашена от тази лекарка, която и да е тя — изпухтя. — Тя е просто още една жена в дългата ти поредица. От развода ни насам пъхаш члена си във всичко, което мърда.

— Божичко! — ахна невярващо. — Не притежаваш никаква класа.

— О, а тя притежава, така ли?

Дейна дори не беше в лигата на Джесика. Той познаваше лекарката едва от няколко седмици, но се беше научил по трудния начин как да различава свястната жена от не така свястната.

— Безспорно да. И тя не е просто някаква жена. Тя е моята жена. Стой настрана от нас, Дейна.

Тя разтвори шокирано устни.

— Не го мислиш сериозно — прошепна.

— И още как. Сега се разкарай от бара ми.

Най-накрая тя си тръгна, но не преди да го дари с онзи неин поглед на изритано кученце, който някога му действаше прекалено лесно.

Купър знаеше, че може и да се беше оттеглила, но само за да планира нова стратегия.