Христо Калчев
Калигула бесният (2)

II

Последва една от най-кървавите седмици откакто се бяха създали гангстерските групировки и бяха започнали гангстерските войни. Маймунякът се увлече и полицията обяви за национално издирване деветима граждани на Русия, изчезнали безследно при неизяснени обстоятелства. Бесният обаче знаеше, че ги е погребал в ледника под връх Мала Тодора. Ако ченгетата не се сетеха да ги търсят там, щяха да бъдат открити само, ако предсказанията на Нострадамус се сбъднеха.

Змеят се задоволи да очисти трима афганци, докато избираха сутрешната си закуска около шведската маса в хотел „Перелик“.

Кольо Близнакът взриви един нелегален бардак в Самоков. В преразход отидоха трима ветерани афганци и една украинска проститутка, но един от загиналите се оказа старши-лейтенант Анатолий Пас, брат на Павел Пас, човекът, когото генерал Юлаев беше изпратил да замести покойния Чайковски. По един руснак хвърли топа в Бургас от ръката на Гошо Мечката и един в Сандански от Слънцето, когото Бесният беше отстранил от бункера.

* * *

Мобифонът издрънка в „Пентхауз“. Беше Гарсонът.

— Юлаев е — каза тенекиеният глас на КГБ кадровика.

— О, генерале, приятно ми е да ви чуя…

— Съмнявам се, Пентхауз. Вземете първия самолет утре сутрин. Очаквам ви на разговор.

— Но, генерале, … — Дебелият опита да отклони поканата, която всъщност беше най-обикновена заповед.

— Първият самолет, Пентхауз! — връзката се разпадна.

* * *

„До Калигула Бесният президент на «Кали холдинг»“

Жорж разкъса плика и прочете:

„Аз убих Вълка, Бесен. Бях принуден да го направя. Залогът беше неговия или моя живот. Разбира се, предпочетох аз да съм живия. Не знам каква утеха би било за теб, ако ти кажа, че искрено ценях и уважавах брат ти. Това, за мое съжаление, е самата истина. Приеми като частична компенсация това, което следва. Оливия Алкалай-Семерди живее в Калифорнийския град Сан Диего.

Козелът.“

Писмото носеше клеймо:

Хабаровск, Русия.

Жорж препрочиташе писмото за трети път, когато Мартин се обади. Димо Вергил Димов, или ДВД, беше пристигнал.

Адвокатът седна, запали една от отвратителните си пури и дълго мисли над посланието на Козела.

— Това е капан, Жорж — все пак каза той. — Но има един съществен гаф.

— Гаф ли?

— Гаф и то какъв. Името Семерди говори ли ти нещо?

— Не, сигурно е фамилията на мъжа й — Все по-объркан отговаряше Бесният.

— Точно така. Козелът иска да изглежда убедителен и добре информиран, но от престараване е допуснал груба грешка. Вместо ти да паднеш в трапа, ние ще проверим има ли такава фамилия в регистрите на Сан Диего.

— Кой ще провери?

— Твоят адвокат, Жорж. Нали за това ми плащаш луди мангизи.

Бесният кимна.

— Добре… Козелът може ли да е в Хабаровск?

— Не, разбира се. Но със сигурност ще се озове в Сан Диего, ако ти се хванеш на въдицата.

Когато ДВД си отиде, Жорж се зае да проучи бюрото на брат си. Ровейки се из документите, първо откри писмото на Оливия до Вълка, а после и видеокасетата с порнофилма. Заключи се и го изгледа четири поредни пъти, докато откри истината. Никаква Лайма, никаква близначка. Всичко беше блъф. Оливия имаше бенка на десния бут на два-три сантиметра от гръбнака, жената на екрана също, но успя да я види едва на четвъртия път и то след като прибегна до лупа. Трябваше да върши нещо, ако не искаше да полудее отново. Взе да проучва телефонния компютър на Вълка и до късно през нощта се ровеше в имена, телефони, адреси. Някои знаеше, други нищо не му говореха, но щеше да ги покаже на ДВД, може би той имаше повече информация и… попадна на спейсфона на Вячеслав Иванков, шеф на руската мафия, известен с прякора Япончик. Този тип беше в дъното на някаква шибана игра, но каква точно, това беше загадката.

Бесният си наля скоч, върна се на бюрото и започна да съчинява възможните варианти. Каква беше пъклената игра, дявол да го вземе. Минаха няколко часа в схеми и комбинации…

Към четири сутринта се обади ДВД.

— Жорж, името Семерди не фигурира в телефонните указатели на целия щат Калифорния.

— Сигурен ли си?

— Напълно. Забравих да ти кажа, че тази справка ще струва пет хиляди долара.

— Утре ще кажа на зет ми да ти ги приведе. ДВД?

— Кажи, Жорж.

— Твоите хора могат ли да направят същата справка на името Иванков. Вячеслав Иванков.

— Разбира се, Жорж. При същите условия.

— Валери ще ти даде сумата! — каза Бесният и затвори телефона.

„Каква курвенска игра беше изиграл Япончик, д’еба мама му мужикска!“

Наля си ново питие и отново седна в стола на брат си. Че руснакът беше използвал касетката, за да държи Вълка в шах нямаше никакво съмнение… Изведнъж картината му се изясни. Плувна в пот, ръцете му се разтрепераха като на онанист, но истината с цялата си голота изплува пред очите му.

Бесният събуди Мартин, заповяда му да даде поръчка и зачака. След половин час връзката беше осъществена.

— Япончик отсъства от Ню Йорк! — беше Оливия литовката.

— Аз съм… Жорж Изов — прегракнало каза Бесният.

Настъпи кратка пауза.

— От къде имаш този номер, Жорж?

— Япончик е твоят мъж, нали? — с въпрос на въпроса отговори той.

— Да.

— На видеокасетата си ти, а не някаква си близначка Лайма.

— Лайма не съществува, Жорж. Това е легендата на Япончик.

— В Париж беше заговор? Ти изчезна по предварително подготвен план, нали?

— Да, Жорж. Жорж?

— Слушам.

— Моля те, никога повече не използвай този спейсфон. И още нещо, пази се. Осъден си на смърт!

— Аз издавам смъртните присъди, мръсна курво! — Жорж вдигна очи към небето. — В името на бог и Джерман сатаната осъждам на смърт и теб, и твоя подлец Япончик! Ще ви преследвам до гроб, Оливия… Оливия!

Връзката беше прекъсната.

* * *

Три и тридесет беше, когато Аркидяконо влезе в пражкия бар „Кариока“, а срещата им беше в три.

— Половин час не чакам дори любовниците си, малтиецо — ядосано каза Козелът. — Още по-малко наемниците, на които плащам.

Аркидяконо не му обърна внимание, седна спокойно, поръча си „Блъди Мери“, запали цигара и едва тогава даде вид, че го забелязва.

— Какво става с Калигула, Козел?

— Не се хвана на въдицата.

— Така и си мислех — погледна го иронично. — Този занаят се учи дълги години. Носиш ли стока?

— А ти пари?

— Зависи от обема.

— Да кажем един килограм.

— Нямам толкова у себе си.

— Тогава забрави за стоката.

— 500 грама?

— Казах килограм, Аркидяконо!

— 10 000 отстъпка?

— Никакви отстъпки. Аз не съм благотворително дружество.

Малтиецът извади джобен калкулатор, направи някакви изчисления, прибра машината и каза:

— Добре. Къде е стоката?

— Къде са парите?

— В джоба ми. — Аркидяконо извади тежък жълт плик и го остави на масата. Козелът стана, отиде в тоалетната, преброи парите, върна се и хвърли пред него два пакета с по 500 грама всеки. Аркидяконо ги скри в джобовете си.

— Доста демонстративно играем, Козел.

— Ти нали си велик хамър. Суперпрофи. На теб въобще не ти пука, че може да лежиш 20 години в пандиза за брашното в джоба си.

— Брашно?

— Брашно я. — Козелът стана. — Аз не съм правен в задник, малтиецо. Истинската стока ще получиш довечера. Кога и как е моя работа.

— Козел, чакай малко…

— Чаках те тридесет минути — каза бившата барета и настоящ убиец от Ескадрона на смъртта. След това напусна бара.

Вечерта Аркидяконо излезе от дома си с бидон за наливна бира. Прекоси площад „Мустек“, напълни го в специалния пункт на „Смиховско пиво“ и се прибра. Започваше хокеен мач, а той беше любител на тази игра и с удоволствие щеше да прекара два часа пред екрана на телевизора.

На масата в хола имаше някакъв пакет, който не той беше оставил, но знаеше кой и какво е съдържанието му.

Честолюбивият Козел му изнасяше урок по професионализъм.

* * *

Дебелият пристигаше от Москва, Марко Аркидяконо от Прага, а Бесният летеше за Ню Йорк през Цюрих и по ирония на съдбата се засякоха във VIP-а.

Доди Беров чакаше Пентхауз, но се почувства мъртвец, когато до него на бара се подпряха Жорж Бесният и Малките близнаци… В първия момент реши, че е пред лицето на Страшния съд и му пролича.

— Не бой се, Доди — злобно усмихнат каза Жорж. — Не съм дошъл за тебе!

— Да се боя? Нямам причини да се боя — Беров избърса потното си лице със снежно бяла копринена кърпа. — По-скоро се притесних, Жорж. Бог да го прости брат ти… Все още не съм ти изказал своите съболезнования.

В този момент в залата влезе Дебелият, огледа се и се запъти към тях.

— Здравейте, момчета — насилено любезно каза той. — За гаджета ли си говорите?

— Не — Цюрих светна на таблото. Бесният трябваше да се отправя към самолета. — Изказва ми съболезнования, моля ти се. След като и децата знаят, че Козелът уби брат ми, по твоя заповед, Пентхауз, и с парите на Додко. И, ако това не е цинизъм, еба ли му майката какво е!

Бесният взе аташекейса си и ги остави шокирани и безмълвни.

— Нищо добро не ни чака, щом това гадно копеле знае истината! — каза Доди.

Дебелият сви рамене и тръгна към изхода. Шефът на „Поли…“ хвърли сто лева на барплота и го последва.

Рейсът докара пътниците от Прага и прие излитащите за Цюрих.

„От къде познавам този тип — трескаво мислеше Марко Аркидяконо, докато прекрачваше прага на VIP-а. — Да, по дяволите! — Бръкна в джоба си и извади тесте снимки. Разбира се, току що се беше разминал с Жорж Изов-Бесния.“ Погледна таблото — Цюрих. Неговата жертва току що се беше измъкнала изпод носа му заедно с така необходимия му хонорар от 10 хиляди долара.

— Аркидяконо? — попита млад рус мъж.

— За Вас съм Петър Мусил, Теди — каза малтиецът. — Изтървахме птичката?

— Отлетя за Цюрих… Мал шанс, Аркидяконо.

— Круцификс. Всички ли говорите английски в тая шибана България?

— Не — каза Теди. — Само тия, които сме лежали по затворите в чужбина.

* * *

Същата вечер срещу парична гаранция от затвора бяха освободени Иво Карамански „Кръстник на мафията“ и Боян Петракиев-Барона.

През нощта в Кюстендилската дискотека „Кроки“ се появи петричкият магнат Иван Кочев-Чомбе, който от три-четири месеца беше в неизвестност. Бесният го нямаше и плъховете излизаха на светло. Стара максима, но имаше някой, който им беше дал тази информация.